Подкрепете ни!




НаукаТеодора Зарева / 7 юни 2011

Проф. Франк Бърнет: Учени във витрина срещу стереотипа

В Британския музей развиват нанотехнологии пред очите на посетителите



- Проф. Бърнет, защо е разпространена идеята, че учените са скучни?
- Най-вероятно, защото когато хората учат наука, още в училище, тя е представена скучно и я асоциират с водене на дълги записки и строги учители. Така и като пораснат хората продължават да си мислят, че науката е скучна. 

- Тоест образованието е в основата?
- Образованието е много важно. Ако накарате различни деца по света, независимо къде, да ви нарисуват учен, те всички ще ви покажат горе-долу един и същ образ – мъж, с бяла престилка, побеляла разрошена коса – за тях това е учен. Този стереотип е широко разпространен в нашата култура и се установява от много ранна възраст. Мисля, че медиите също играят значителна роля. Ако погледнете как се представят учените там, те често са лошите, създават отрови или смъртоносни лъчи, а публиката не изпитва особена симпатия към тях. Друг основен проблем е и фактът, че хората не се срещат с учени, а ако не се срещаш с някой, ти му нямаш доверие. Професиите с най-голямо доверие са тези, с които имаме най-голям досег, например докторите. Докато учените, това което правят и те самите са извън обществото и затова то не им се доверява.

- Интересно е, че те са толкова отдалечени от нас, а ползваме ежедневно продуктите на тяхната работа.
- Странно е наистина, но така е огранизирана науката. Учените работят от лаборатории, които трябва да са обезопасени, защото понякога в тях се случват опасни експерименти. Така че от началото на 20-ти век, учените винаги са идвали на работа сами, на специални места, далеч от обществото. Има няколко учени, за които обществото знае и които представляват цялото съсловие, но като цяло учените не са част от ежедневието на хората.

- Мислите ли, че социалните мрежи ще променят това?
- Според мен е много ценно, че вече има учени, които пишат блогове. Така хората могат да разберат какво представлява работата и живота им. Съществуват и няколко проекта, които поставят учените в публична среда, в която да вършат работата си. Например в Британския музей, като част от експозициите може да откриете и стъклена лаборатория, в която истински учени разработват истински нанотехнологии, a посетителите може да ги разпитат с какво точно се занимават.

- Това звучи малко като в зоологическата градина...позволено ли е да ги хранят?
- Не е позволено. Те имат много специални диети, за да си поддържат мозъците в перфектно състояние. Новите медии освен това, ускоряват процеса на научните публикации. Преди трябваше да се чака много време след като есето ти е одобрено, за да се публикува. Докато сега веднага може да се публикува на сайта. 

- Смятате ли, че научния метод е най-добрия за проверяване на истината?
- Не мисля, че става дума толкова за "истината". В повечето сфери на науката говорим за развиваща се история. Започва се от някъде, някой прави откритие, което го води в една посока, друг прави друго откритие, което го насочва към друга посока. Науката е динамична. Дори големите въпроси, като дали е имало голям взрив, има ли паралелни вселени, все още се дискутират и ще бъде така и за в бъдеще. Науката е общество, което споделя информация и което проверява резултатите на другите. Например, при разработването на лекарства, те трябва да минат много етапи на научна проверка. Докато ако си билкар, това което ти смяташ, че ще помогне на някой, може да е съвсем различно от това, което съседният билкар мисли и никой от тях няма да е проверил точно кое и дали работи.

Когато имаш един човек, който силно вярва, че ще бъде излекуван от определено нещо, трябва да си припомним, че много хора успяват да го направят благодарение на плацебо ефекта, който работи в 35% от случаите. Оказва се, че при тестването на нови лекарства 35% от хората се оправят така или иначе дори без лекарството. Мозъкът има огромно влияние върху нас и е трудно то да бъде разграничено при проверката на даден метод. 

- Има ли начин много сложна наука да се обясни по прост начин?
- Искам да отбележа, че моята работа не е да обяснявам сложната наука по елементарен начин. Моята работа е да заинтересувам хората към науката, така че след това да поискат да прочетат научно списание или да се замислят дали да не станат учени или да искат да си поговорят с някой учен за неговат работа. Подчертавам това и при работата си с учени – не е нужно да обяснявате всичко наведнъж. Важно е да се измисли нещо, което създава мост между това което правят учените и хората, които не са експерти. Измислете нещо, което ще бъде от значение за живота на тези хора. След като сте ги информирали и заинтересовали, тогава вече може да засегнете и по-сериозната част. Целта не е да опростяваме нещата, за да са по-достъпни, а да събудим любопитството на хората и те сами да искат да се поровят по-надълбоко.

- Лесно ли се учат учените как да комуникират?
- За младите е лесно – те са по отворени. На по-възрастните е трудно, но и това се променя, защото осъзнават нуждата от тези умения. Аз работя с учени, които са начело на големи научни мрежи в ЕС и сами искат моите тренинги, защото осъзнават колко важна част от работата им е комуникацита. 

- Какви са ползите за тях?
- Науката се е усложнила много в последните години. Има проблеми, които изискват сътрудничество между учени от напълно различни области. Например ако разглеждаме проблема за климата, ще се наложи да работим с метеоролози, физици, химици, социолози, еколози. Всички те трябва да могат да говорят помежду си, а това е трудно по някога. Затова е полезно за хората, които координират такива проекти да са минали през подобно обучение.

Също така за учените набирането на средства е ключово за работата им, а за да вземеш успешно пари, трябва да можеш да представяш ясно целите си, да можеш да пишеш и т.н. И разбира се е важно да могат да общуват с външния свят, за да могат да обяснят на хората за проблемите и ползите, които може да възникнат от научните им открития.

- Предполагам принципите, на които ги учите са приложими навсякъде?
- Да, те са общи, като например как да предаваме ясни съобщения, как да се правят презентации, как да убедиш хората, че се интересуваш от тях, как да се свържеш с тях и да запалиш въоражението им за това, което правиш ти. 

- Споменахте финансирането, нужно ли е науката да е толкова скъпа?
- В някои сфери да, в други –не. Например адронния колайдер – инвестиция от половин милиард долара - адресира огромен въпрос и не може да бъде направена в задния ти двор. Но има много теоретични науки, които не изискват повече от компютър, молив и бюро. Тази теоретична част на науката е много важна и не бива да бъде пренебрегвана. Има и градации в биологията, където като се стигне вече до разбработване на лекарства ти трябват средства, защото става дум за неща, които директно могат да излекуват или наранят някой. 

- Защо няма повече хора като вас и какво бихте казали на тези, които смятат, че това което правите е ненужно?
- Мисля, че има все повече и повече хора като мен. А и не е нужно да си впечатляващ образ, за да станеш като мен. Аз имам опит и като актьор и като учен, но това не е задължително. А дали това, което правя е необходимо? Мисля, че е от огромно значение. Всяко едно общество, което не се опитва да информира членовете си, за това какво се случва с научните технологии и не ги образова да разберат света, в който живеят се е запътило към катастрофа. Например, ние организираме събитие, на което хората могат да научат за последствията от това всеки да знае генетичния ти профил. Това е полезна и значима информация за хората, особено тези от по-младото поколение, които ще живеят в бъдеще, когато ще има значение дали имаш "добри" гени или "лоши" гени.

- А работата ви повече наука ли е или пиар?
- Интересно е, че пиара се използва в повечето случаи с негативно значение. Мисля, че често аз наистина правя връзки с обществеността за науката, но това е и двустранна комуникация. За мен е важен диалогът, дебатът, дискусията. Аз не казвам на хората неща, с цел да им продам нещо, а се опитват да ги информирам и да запаля интереса им към науката.  

- Кои според вас са най-важните научни открития? 
- Антибиотиците, двигателят с вътрешно горене, ядрения синтез и ядрената енергия със сигурност са променили човечеството, дали за добро или лошо. И разбира се в модерния свят интернет е една от най-значимите технологии.

- Имате ли си любопитни факти, с които хващате вниманието на публиката?
- Да имам. Например малко хора знаят, че всъщност стереотипния образ на пирата, с изкривената физиономия и белези по лицето се дължи на болестта скорбут. Скорбутът се причинява от недостиг на витамин C и е бил доста разпространен сред моряците, които не са имали достъп до пресни плодове и зеленчуци.  Тоникът пък се е разпространил сред британските заселници на Индия, които са го консумирали заради високото съдържание на хинин, който предпазва от малария.
Слушайте 5 минути на ден и животът ви напълно ще се промени Наука

Слушайте 5 минути на ден и животът ви напълно ще се промени

Чистите тибетски лечебни дзен звуци намаляват стреса и тревожността, действат болкоуспокояващо

Чипираният пациент на Мъск играе шах със силата на мисълта Наука

Чипираният пациент на Мъск играе шах със силата на мисълта

Парализираният от раменете надолу мъж: „Започнах да си представям как курсорът се движи"

Равноденствие и слънцестоене – знаете ли разликата? Наука

Равноденствие и слънцестоене – знаете ли разликата?

Приликата е само, че и двете се случват два пъти годишно и са свързани със Слънцето

Полюсите на Титан са опасани с идеално прави линии Наука

Полюсите на Титан са опасани с идеално прави линии

Учени изследват геоложката характеристика на спътника на Сатурн

Starship на SpaceX все пак успешно излетя и достигна орбита за първи път Наука

Starship на SpaceX все пак успешно излетя и достигна орбита за първи път

Накрая изгоря над Индийския океан, но напредък има

Първият отворен AI модел на български език вече е достъпен за всички Наука

Първият отворен AI модел на български език вече е достъпен за всички

Обучен е с над 3 милиарда български изречения и се състои от 7 милиарда параметъра

Слънцето не е било толкова активно от 2017 г. Наука

Слънцето не е било толкова активно от 2017 г.

На 8 април 2024 г. пълното слънчево затъмнение ще разкрие великолепната корона на нашето светило

„Одисей“ кацна на Луната Наука

„Одисей“ кацна на Луната

В НАСА ликуват, защото и това прилуняване беше критично

Вероятността хората да изчезнат заради изкуствения интелект е до 10 процента Наука

Вероятността хората да изчезнат заради изкуствения интелект е до 10 процента

Експерти по машинно обучение са категорични, че AI ще доведе до напредък в науката и културата, но и ще създаде нови заплахи

Хипотеза: още 5 подобни на Земята светове се крият на края на Слънчевата система Наука

Хипотеза: още 5 подобни на Земята светове се крият на края на Слънчевата система

Младото Слънце може да е уловило няколко екзопланети с размерите на Марс или Меркурий, които още не сме открили

Пчелите са идеалните „екологични детективи” Наука

Пчелите са идеалните „екологични детективи”

Докато търсят храна, те „събират” и замърсители от въздуха, почвата и водата

Компанията Neuralink на Илон Мъск имплантира мозъчен чип на човек Наука

Компанията Neuralink на Илон Мъск имплантира мозъчен чип на човек

Целта е чипираният, който е скован от парализа, да предава мислите си на компютъра и да общува със света и близките си

Откриха изцяло нов клас живи организми в храносмилателната ни система Наука

Откриха изцяло нов клас живи организми в храносмилателната ни система

Запознайте се с новата неразделна част от човека – обелиските

Съвпадът Марс и Меркурий на 27.01 ще е най-близката планетарна среща през 2024 г. Наука

Съвпадът Марс и Меркурий на 27.01 ще е най-близката планетарна среща през 2024 г.

Най-ясно звездният спектакъл ще се вижда от Нова Зеландия

Унгарец предупреди берлинчани за метеорит 75 минути преди падането му Наука

Унгарец предупреди берлинчани за метеорит 75 минути преди падането му

Това е едва осмият път, в който такова явление е успешно предсказано

Заснеха растение, което „говори“ със съседа си Наука

Заснеха растение, което „говори“ със съседа си

Учени успяха да разгадаят ефирната комуникационна мрежа между две стръкчета