COVID-19Майкъл Т. Остерхолм и Марк Олшакер* / 6 август 2020

Мислим за Covid-19 по грешен начин

Подобно на пожар, вирусът безмилостно търси гориво, опустошавайки някои области, докато щади други

изображение: iStock

Нямаме предишен опит със световна пандемия на коронавирус, така че когато Sars-CoV-2, вирусът, който причинява Covid-19, започна да се разпространява, експертите по обществено здраве се опираха на опита си от грипните пандемии, за да оформят прогнозите си. Тези пандемии често се описват като "вълни". Вече видяхме достатъчно, за да заменим аналогията с океана с по-добра: wildfire - опустошителен огън, огнена стихия.

Подобно на пожар, вирусът безмилостно търси гориво (човешки гостоприемници), опустошавайки някои области, докато щади други. Пандемията ще продължи да се разпространява, докато се постигне достатъчен имунитет на "стадото" (когато 50 до 70% от населението е развило защитни антитела) за значително забавяне на заразяването. Ще постигнем стадния имунитет или чрез широко разпространена инфекция, или чрез ефективна и широко достъпна ваксина. И никакви празни обнадеждаващи приказки няма да променят този курс.

Сега имаме убедителни доказателства, че Sars-CoV-2 не се влияе от сезонността или регионалното време. Заразата се разпространява от човешки контакт и струпване, което се случва в райони с висока гъстота на населението. Все още не знаем дали имунитетът е постоянен или краткотраен. Ние също не знаем дали ваксината, ако и когато я разработим, ще бъде голям успех като ваксините срещу полиомиелит или морбили, или няма да е нищо повече от една ваксина срещу сезонен грип. Надяваме се усилията за разработване на ваксини да се окажат ефективни, но надеждата не е стратегия. Подобно на ХИВ, Sars-Cov-2 е тук, за да остане и реализмът трябва да формира стратегическия ни отговор.

Проучвания на предишни пандемии, войни и други времена със силен национален стрес показват, че хората реагират най-спокойно и ефективно, когато лидерите им кажат истината, дори ако тази истина е плашеща. Ако лидерите днес нямат отговори, трябва да кажат на обществото какво правят, за да научат повече. Досега САЩ прилагат обратния подход: съобщения с неясни цели, които често са научно погрешни, ирационално оптимистични и оставят обществото в отчаяно объркване относно това на кого и за какво да вярват, като науката е първа жертва. Трябва да насочим нашето послание към научните факти.

През следващите месеци заболеваемостта и смъртността в САЩ до голяма степен ще зависят от това до колко "гориво" ще се докопа пожарът Covid-19. Въпреки че пълното блокиране в стил Ухан е непрактично, трябва да се доближим максимално до него в горещи точки на опасно увеличаващ се брой случаи. Става дума за блокиране на всичко без жизнено важните услуги, за да може да се достигне до "управляемо ниво" на заразата. Това е изключително деликатен балансиращ акт, тъй като за да продължи да функционира едно общество, са нужни толкова много функции. И все пак районите, които спазват строги ограничения като Ню Йорк и някои страни от Азия и Европа, показаха, че можем да намалим смъртоносните числа и да върнем икономиката в по-безопасна обществена среда.

За съжаление, САЩ често са твърде оптимистични и самоуверени: при първите признаци на някои ефективни мерки срещу Covid-19 въздъхнахме и заключихме, че сме преминали пика и сме в платото, дори когато броят на случаите надхвърля 20 000 на ден. Казахме си, че кривата е изравнена и бизнесът, както обикновено, може да се възобнови. Мрачната статистика обаче говори сама за себе си.

Трябва да сведем процента на инфекция до ниво, при което резултатите от тестовете са достатъчно бързи, че последващото проследяване може да идентифицира действително контактите във времето, за да спре по-нататъшното предаване.

Нивото, което трябва да достигнем, е около два случая Sars-Cov-2 на ден за всеки 100 000 души в даден регион. В момента не сме дори близо до тези резултати и най-належащият въпрос трябва да бъде какво да направим, за да променим това. Ако нямаме сили и колективна воля да предприемем и поддържаме нивото на строгите мерки и блокиране, което ще е необходимо в големи части на САЩ, както и гъвкавостта да реагираме бързо и решително, когато и където избухне огнище, броят на новите случаи и на смъртните случаи може да бъде поразителен, далеч надхвърлящ преживяното досега.

Не очакваме това да бъде създадено на национално ниво от сегашните управляващи. Всички управляващи, които са на огневата линия, разбират здравните, икономическите, социалните и политическите кризи, които този вирус причинява. Следователно от тях ще зависи дали да запазят статуквото и да наблюдават броя на случаите, които продължават да се увеличават или да прилагат по-агресивните мерки за обществено здраве, необходими не само за лечение на болните, но и за предотвратяване на разпространението.

САЩ исторически са били лидери в областта на епидемиологията и общественото здраве, но сега трябва да погледнем примера на страни като Южна Корея и Сингапур, някои държави от ЕС, както и райони като Ню Йорк, които признаха предизвикателството по-рано; осигуриха честно и ефективно ръководство на кризисните мерки; мобилизираха всички ресурси за тестване и проследяване на контактните лица.

Знаем, че стратегическото блокиране причинява големи икономически и социални болки и трябва да сме готови да продължим да се грижим за страдащите от това, независимо от цената. Няма глупави или лесни отговори и дори нациите, които първоначално постигнаха известни успехи с ограничителните си мерки, са изправени пред ново разпространение, когато икономиките им се отворят отново.

Но в едно можем да бъдем сигурни: цената на това да не действаме далеч ще надвиши цената на втория ни шанс да постигнем това. И може да нямаме лукса трети шанс...

------------------------------------

*Майкъл Т. Остерхолм е професор в Регентс и директор на Центъра за изследване и политика на инфекциозните заболявания в Университета в Минесота. Марк Олшакер е сценарист и режисьор на документални филми. Те са авторите на Deadliest Enemy: Our War Against Killer Germs.

Източник