Животни екстрасенси четат мислите ни

Тази сцена с котката и досега е пред очите ми.
Бях на вилата на мой приятел от детинство. В тихия следобед седяхме двамата на верандата, а на масата имаше онова, което се полага при такива срещи. Приказвахме – вече не помня за какво.
Тогава се появи котката. Едра, сива, с кехлибарени очи. Седна на задните си крака на метър-два от нас и загледа недвусмислено масата. - Ходи някъде из вилата - каза приятелят ми. - Има две котета, кой знае къде ги крие. Но е страшен егоист!
И като си наля в чашата, добави тихо и недоволно:
- Майка! А само за себе си мисли! Нищо няма да є дам!
Продължихме да си приказваме и не забелязах кога котката си е отишла. В един момент видях нещо невероятно. Дори не повярвах, че го виждам.
Котката идваше. Със зъбите си нежно държеше за козината на шията едно коте, а друго побутваше напред с лапа. Дойде, пусна малкото и загледа масата.
Така стояха там, бездомната писана с двете си котета, която не само бе разгадала тихата човешка реч, но и ни казваше, че не е егоист и молеше за съчувствие към рожбите си. А аз се взирах в тях онемял. Имах пред себе си котка телепат.

 

 

Почти всеки, който е имал котка или куче, е изпитвал странното чувство, че животното чете мислите му. Не става дума за обичайното поведение на стопанина, което може да се предвиди и с което едно наблюдателно домашно животно е свикнало и се съобразява.
С нашето чисто човешко самомнение ние твърдим, че само човекът има разум. Това просто не е вярно. Много домашни животни действат така, че няма елементарно обяснение за поведението им, освен че притежават мисловна дейност.
Нещо повече – несъмнено имат телепатични способности. Защо куче – пазач, което винаги лае яростно и предупреждава за всеки неканен чужд човек, ще лае по съвсем друг начин и ще върти опашка, когато към дома идва стар приятел на стопанина, когото то никога не е виждало? Какво знае за него и от кого? Ами гордото поведение на много селски котки, които носят на стопанката си убитата мишка и я поставят на прага – всеки да я види и да знае:

 

„Аз съм нужна на този дом!"

 

Това не са вродени инстинкти, а е мислене, макар и на примитивно ниво! А има и документирани описания на случаи, които говорят за телепатия. Ето един от тях.

  

Случаят с катастрофата
на Анри-Мишел Пелон

 

„Съпругът ми Анри-Мишел Пелон е търговски пътник. Сутринта на 24 април 1994 година към 8 часа той замина по работа с колата си – пише до префектурата в Тулон съпругата му Жози Пелон. – До този час, вече два дни, нямам вест от него. Около 12 часа на същия ден нашето куче започна да вие тревожно и досега не се е успокоило. Никога не го е правило. Сигурна съм, че точно тогава нещо лошо се е случило със съпруга ми. Моля да започнете търсенето му."
В префектурата едва ли са отдали голямо внимание на детайла с кучето, но все пак го записали. А на следващия ден открили колата с мъртвия Пелон в петнадесетметрова пропаст близо до град Екс ан Прованс. Експертизата установила, че смъртта е настъпила към 12 часа на 24-и, по същото време, когато кучето започнало да вие от мъка. Как е узнало за смърт-та на стопанина си? Описани са десетки случаи, при които кучето вие жално преди смърт вкъщи. Обясняват ги с тревожната атмосфера в дома. Наистина кучетата са много чувствителни към поведението на стопаните си, забелязват и най-малкото отклонение от обичайното. Така е. Но да долови смъртта на стопанина от десетки километри разстояние?
Дори знаменитият римски летописец Гай Светоний Транквил твърди в хрониките си, че кучетата в Рим виели, когато умрял отровен император Клавдий. Не че императорът бил много обичан от гражданите. Но явно римските кучета се сметнали задължени да предупредят хората за смъртта му.
Единственото правдоподобно обяснение на такива случаи с кучета, котки, коне, дори свине и птици е в яростно оспорваната и напълно реална телепатия  Бележитите руски дресьори Дурови извършили от 1934 до 1936 година няколко серии опити за телепатия при кучета и коне. Бащата Владимир Дуров седял в напълно затворена стая, под контрола на лекари. В случайно избрана минута от наблюдателите той се съсредоточавал и издавал мислена заповед на кучето, намиращо се също в  затворена стая на половин километър разстояние и наблюдавано от участници в експериментите. Командите били от типа „Легни!", „Изправи се!", „Иди до вратата!".
В почти 85% кучетата изпълнявали мислените нареждания, като дори ги посрещали с радостен лай. Били направени и опити с коне. При тях процентът бил по-нисък, но също впечатляващ – около 60%.
Дурови навярно се опасявали, че ще бъдат обвинени в мистицизъм, затова обяснявали всичките си опити с дресура. Интересна дресура, наистина. В броя си от 12 март 2009 година вестник „Лос Анджелис нюз" съобщава друг удивителен случай. Глухонемият Линк Хил от едно от предградията минавал през мост над придошла река. В средата на моста се подхлъзнал и паднал в реката. Силното течение го понесло в мощен водовъртеж. Не можел нито да се измъкне сам от бурната река, нито да извика за помощ.
А за това какво се случило по-нататък разказва Лили Макдермот, стопанка на Буо, едър нюфаундленд. В този ден тя разхождала на дълъг повод кучето край реката. Изведнъж Буо спрял и се вторачил във водата.
„Аз - разказва Лили Макдермот - огледах реката, но не видях нещо необичайно. Само че Буо беше много разтревожен. Той се дърпаше към реката и се обръщаше към мен като че се опитваше нещо да ми каже. Аз гледах към бурните води и не виждах нещо особено. А имам прекрасно зрение. За всеки случай реших да откача повода и Буо се втурна като стрела към реката.
Хвърли се във водата, няколко пъти главата му изчезваше под вълните и когато мислех, че вече се е удавил, той пак изплуваше. Когато изплува за четвърти път, видях, че теглеше давещ се за ръката. Водата ги носеше и двамата по течението, сред пяна и водовъртежи. И през цялото време  кучето се стремеше да държи главата на човека над водата."

 

В края на краищата Буо се добрал до брега. Дишал тежко, редом до него лежал спасеният. Когато стопанката дотичала при тях, видяла, че мъжът е жив. Той се опитвал да се освободи от нагълтаната вода и с благодарност гледал могъщия си спасител.
Подобни истории има много. Дори само половината да са верни - а те навярно са!, - реалното им обяснение е в телепатичната способност, която някои животни притежават. А котките откриват болното място и го лекуват.

 

Още по темата - в Юлския брой на Списание 8.