Здраве16 юни 2017

Врагове или съюзници

Ален Eрил: „Двойка ли? Това е мит.“

Ален Eрил e основател и ръководител на Института за интеграционна психотерапия Indigo Formations, автор на книгите „Да обичаш“(“Aimer“, Marabou, 2013) и „Жена в разцвета си“ (“Femme épanouie“, Payot, 2016). За мен двойката - това е живот в условия на недостиг, казва Ерил в едно интервю. Всеки от двамата партньори трябва да се научи, че другият не може да му даде това, от което се нуждае. Че дупката в душата не може да се запълни с друго човешко същество. Двойката е, когато молим другия да ни даде това, което той няма, казвал Жак Лакан. И ни предстои да се смирим с факта, че човекът до нас не ни устройва напълно. Ако единият партньор се нуждае прекалено от другия, той ще го задуши. Затова една връзка винаги се стреми към равновесие, тя не може да е в покой - винаги предстои много работа, която трябва да се свърши.

Животът в двойка и по-нататък в семейство е културно явление, казва френският психоаналитик и сексолог Ален Ерил. Според него това не е заложено в човешката природа изначално. Освен това нашето подсъзнание не се отличава с вярност. Верността – това е избор, също както и изборът да се живее с един партньор, както и да се живее в семейство.

Ако сме си избрали да живеем като двойка с някого, това изобщо не означава че никога няма да изпитаме влечение и към още някого, казва психоаналитикът. Разковничето е другаде. По време на целия ни съвместен път с любимия, всеки път да избираме него, когато животът ни предоставя и други възможности за връзка.

Нестабилно влечение

В началото на връзката влечението към партньора е много силно, но то не може да остане на едно ниво и да се запази вечно, казва Ерил. Естествено е на втората-третата година влечението да отслабне, а понякога дори да изчезне. Някои от нас се стряскат от този факт и започват трескаво да търсят друг партньор, с когото да преживеят отново силна страст. Но дали това е изход от комплицираната ситуация? Ако става дума за юноши и девойки – сигурно да. Но за човек в зряла възраст, който никога не е имал брак? Изниква въпросът дали той изобщо може да обича?

В този случай говорим за разграничаване на любовта от влечението. Истинската любов е константна величина, а влечението - променлива. В преживяванията ни към партньора може да има както спадове, така и възходи. Важно е да се научим да не се плашим при липса на влечение към половинката си и да не приемаме това за катастрофа в отношенията. Връзката е процес и всичко в нея може да е временно, казва психотерапевтът.

Отношенията залиняват, не когато губим влечението към партньора, а когато станем безразлични. Ако ни е все едно какво се случва с партньора ни – това е краят.

Чрез любовта идва надеждата и преодоляването на кризата в частичната или пълната загуба на влечението. Ако истински обичаме, можем да кажем на човека до нас: „Не се нуждая от теб, но аз те обичам“. В тези думи е автономията и зрелостта на чувствата.

Владеейки да не властваш

Един от подронващите връзката аспекти във връзката е борбата за власт. Единият се опитва да доминира другия по различни начини: с груба сила, унижение, обезценяване, обгрижващ контрол. Понякога с користно предостъпване на личната отговорност и свобода. „Ако сме заедно, ти си длъжен да правиш за мен това и това… Погрижи се за мен… Ти си жената – ти си длъжна… Ти си мъжът и трябва да…“. Тези силови игри подкопават истинската близост и разклащат отношенията, внасяйки в тях напрежение, гняв и желание да се нанесе щета на другия.

Според Ерил и тя, и той избират във връзката между враждебност и гостоприемство. Или вървим към партньора, или се обръщаме на другата страна. Имаме избор да водим борба за власт над половинката или да останем нараними, да си позволяваме да обичаме, заравяйки томахавките и да се стараем да разберем другия. За да си уязвим до другия – това изисква много повече сили отколкото да се затвориш за него.

Преодоляването на трудностите в отношенията е работа и на двамата партньори, категоричен е Ален Ерил. И е много важно в съвместната терапия те да са съюзници, а не врагове, които си отправят взаимни упреци, когато нещата не вървят.