Здраве5 ноември 2017

Човекът почина с рак, но не и от рак...

Брус Липтън за силата на самовнушението

Проф. д-р Брус Липтън е добре познат на читателите на Списание 8. Клетъчен биолог, добил световна популярност с новаторските си изследвания и книгата си носител на фундаменталното познание за епигенетиката и новата биология – "Биология на убежденията". В нея Липтън цитира заглавието на предаване по „Дискавъри Хелт" от 2003 г. - „Плацебо ефектът: превъзходство на съзнанието над тялото". В това предаване става дума за лекар от Нашвил - Клифтън Мидър, посветил живота си на плацебо ефекта. Според Липтън в предаването Мидър разказал за свой пациент, страдащ от рак на хранопровода. През 1974 година, когато се развива действието на тази трагедия, това заболяване се смятало за нелечимо. Пациентът се лекувал, но медиците „знаели", че той отново ще получи рецидив. Никой не се изненадал, когато пациентът починал две седмици след поставянето на диагнозата, пише Липтън.

Всички били шокирани обаче, когато при аутопсията в тялото на пациента били открити съвсем малко ракови клетки. Те не били достатъчни, за да го убият. Имало разсейки в черния дроб и една в белия, но нямало и следа от тумори в хранопровода, за който всички смятали, че е причина за смъртта, преразказва предаването Липтън. Пред „Дискавъри Хелт" Мидър казва: „Човекът почина с рак, но не и от рак."

Тогава възниква въпросът от какво е починал човекът, ако причината не е била рак на хранопровода? Да не би да е починал, защото е повярвал, че ще умре? Този случай продължава да занимава Мидър три години след смъртта на Лонди: „Аз смятах, че той има рак. Той мислеше, че има рак. Всички около него смятаха, че е болен от рак... Дали по някакъв начин не му отнех надеждата за живот?" Обезпокоителните случаи на ноцебо навеждат на идеята, че лекарите, родителите и учителите могат да отнемат надеждата, програмирайки ни да вярваме, че сме безпомощни, пише в книгата си „Биология на възприятието" Липтън.

За да докаже теорията си, че възприятията формират здравето и живота на всеки от нас, Липтън по време на лекциите си използва два вида пластмасови филтри - червен и зелен. Всеки от аудиторията си избира през кой филтър да погледне към екрана на сцената.

„Тези, които използват червените филтри на „убеждението", виждат привлекателна снимка на вила с название „Къщата на любовта", цветя, слънчево небе и посланието: „Аз живея в любов." Онези, гледащи през зелени филтри, виждат страшно черно небе, прилепи, змии, призрак, носещ се около тъмна, мрачна къща и думите: „Аз живея в страх." Винаги се забавлявам с реакциите на обърканата аудитория, половината от която вика: „Аз живея в любов", а другата: „Аз живея в страх", при вида на един и същи образ."

След това Липтън моли хората от публиката да сменят филтъра, през който вече са гледали: „Всеки може да избира, какво да вижда. Можете да гледате на живота през розови очила, което ще помогне на организма ви да се развива, или пък да използвате тъмен филтър, който кара всичко да изглежда черно и прави тялото/съзнанието ви по-податливо на болести. Можете да живеете в страх или в любов. Изборът е ваш! Мога само да ви кажа, че ако изберете да виждате любовта в света, тялото ви ще бъде здраво. Ако изберете да вярвате, че живеете в мрачен свят, пълен със страх, здравето ви ще се разклати, защото вие физически ще се затворите в защита."

Тайната на живота е в това, да успеете да накарате съзнанието си да подпомага здравето ви, казва Липтън. Според него че няма нищо лошо в това човек да живее живота си, гледайки през прословутите розови очила, защото те са необходими па клетките ни, за да живеят добре. Позитивните мисли са биологичния „паспорт" към щастлив, пълен със здраве живот. Липтън цитира и великия мислител Махатма Ганди:

Вашите убеждения се превръщат в мисли.

Мислите ви стават думи.

Думите ви стават ваши действия.

Действията ви се превръщат в навици.

Навиците ви изграждат ценностна система.

Ценностната ви система става ваша съдба.