Здраве29 септември 2011

Хедонистичният нос

Може би носът различава доброто и лошото преди мозъка

Може да смятате носа си за обикновен приемник и проводник на миризми до мозъка, но едно ново изследване оспорва тази гледна точка. Според проучването нашият обонятелен орган разпределя и възприема миризмите според това колко са приятни.

Структурата на обонятелния процес при хората е доста неясна за науката. Например при плъховете рецепторите за миризма са разпределени в четири отделни зони в ноздрите. При хората обаче, не може да се изслeдва дали е така, защото за установяването е необходима употребата на токсични химикали.

Все пак, след редица по-безобидни експерименти с 60 доброволци, неврологът Ноам Собел установил, че определяните от участниците като приятни аромати предизвикват силна неврологична реакция в една и съща област на носната кухина. Определяните като отблъскващи миризми задействали реакциите в друга точка. А миризмите, категоризирани като противоположни в степента си на приятност отчитали еквивалентна разлика в неврологичните измервания.

Всичко това означава, че може би подобно на начина, по който очната ретина разпределя пространствената информация, а устройството на ухото разпределя тоновете на звука, рецепторите за миризма в носа ни се организират въз основа на приятността на миризмата, която възприемат.

Противно на разпространеното мнение, влиянието на миризмите върху хората не е субективно. Както цветовете и звуците са определяни от дължината на вълната, така и приятните усещания от миризмите са физически и химически детерминирани. Доказват го забележително еднаквите категории за приятни и неприятни аромати, възприети от хората по цял свят, без значение от раса и културни различия, обяснява Собел.

Макар и рецепторите да имат роля, естествено, мозъкът има последната дума във възприятието за удоволствие. „Ако ви дам да помиришете изовалерична киселина и ви кажа, че това е сирене пармезан, вие ще я определите като приятна, но ако предварително ви кажа, че е повръщано, ще намерите същата миризма за отблъскваща. Молекулата е същата, но очакването е различно", обяснява Дон Уилсън, невролог от Нюйоркския университет. По-същия начин както възприятието за цветовете се повлиява от околните цветове, така и възприятието на миризми се влияе от контекста.

Източник: scientificamerican