Наука26 април 2016

Повече песимизъм, отколкото немотивиран оптимизъм...

30 години от най-голямата ядрена авария в света

На 26 април 1986 г. Четвърти реактор на атомната електрическа централа в Чернобил (Украйна) експлодира и се запалва. Това е най-голямата ядрена авария в света. Припомняме си за последствията от този трагичен за човечеството момент с извадки от книгата „Истината за чернобилските замърсявания в България" с автори Цветан Бончев, Иван Манджуков, Борис Манушев на Университетско издателство "Климент Охридски", издадена през 1990 г.

"Реалната опасност за нашите граждани от замърсеността на територията на България с техногенни радионуклиди в резултат от аварията в Чернобилската АЕЦ. Ние добре разбираме, че това е най-важният въпрос, който интересува всички. За съжаление тук ние няма да му дадем отговор, тъй като не сме в състояние да направим това.

Преди всичко трябва да изясним на неспециалистите, че влиянието на радиоактивните отлагания от вида и с активността на тези, които замърсиха страната в резултат от аварията в ЧАЕЦ, няма нищо общо с възникването на „остра лъчева болест", от която пострадаха хора, взели непосредствено участие в ликвидацията на аварийното положение на чернобилския реактор. Острата лъчева болест възниква при несъизмеримо по-големи дози на облъчване в сравнение с тези, които получиха нашите граждани. Признаците на тази болест са много добре известни, друг е въпросът за възможностите за нейното преодоляване.

Радиоактивните замърсявания от вида на тези, които навлязоха в организма на българския гражданин, могат да имат само т.нар. стохастически последици. Това означава, че никой не е в състояние да предскаже нито докаже причастността на радиоактивното състояние за отделно лице в случай, че то заболее. При това тези заболявания могат да бъдат „разтеглени по време" в продължение на десетилетия. Същото се отнася до възможните генетически последици.

Трябва да се отбележи, че в международни организации, като Научния комитет по действие на атомната радиация при ООН (НКДАР ООН) и Международната комисия по радиационна защита (МКРЗ) официално е възприета т.нар. линейна безпрагова зависимост между доза и ефект в областта на малките дози радиация. Това е една хуманна концепция, която се „разшифрова" по следния начин:

1. Не съществуват безвредни дози радиация.

2. Ефектът върху отделния човек и цялото население е пропорционален на погълнатата доза.

Ако влиянието върху отделния индивид не може да бъде предсказано и обяснено, то поне по принцип би трябвало да бъдат предсказвани средният брой лица по години, които могат да се окажат заболели под действието на този вид замърсявания...

Замърсяванията в резултат от аварията в ЧАЕЦ в някои отношения имат уникален характер:

— наличието на големи количества радиоактивен йод, който напълно е отсъствувал по време на експериментите с надземни ядрени взривове;

— „импулсният характер" на нарастване на целотелесната активност по отношение съдържанието на радиоактивните изотопи на цезий; такива случаи в миналото не е имало и едва ли някой може да направи корекции на ситуацията, когато цезият се е намирал в организма в малки количества, но за дълъг период от време;

— още по-малко точни могат да бъдат предсказанията по отношение действието на горещите частици от типа на тези, които се отделиха при аварията в ЧАЕЦ. Както у нас, така и в други страни в сегашния момент твърдо е доказано наличието на горещи частици в бели дробове на хора. С това се снема една от претенциите към колектива, който сега представляваме — да докаже експериментално този факт.

Това, което най-силно ни безпокои по отношение на предсказването за стохастическите ефекти, е, че в случая беше направен един уникален по своята мащабност „експеримент" с хора от всички възрасти, експеримент, който се провежда за първи път. Извършваните опити с животни (имащи по-малък среден живот от човека) не дават достатъчно надеждни резултати, които да се използват за оценка на ефектите върху човека.

Ние молим да бъдем разбрани точно. Казаното по-горе съвсем не означава, че ние се опитваме да скрием нещо, което е известно, а още по-малко — че за да бъдат по-високо оценени резултатите от проведените изследвания, искаме да внушим на гражданите, че опасността е по-голяма, отколкото някои специалисти в тази област оценяват.

Ние сме наясно, че:

— Може би другите видове замърсители, каквито са газовете от автомобилите или изкуствените торове, представляват за нашето население по-голяма опасност, отколкото чернобилските замърсявания.

— Човешкият организъм в някаква степен се е приспособил към природната радиоактивност,

която за различни райони на света, а дори за различни райони на нашата страна е много различна по интензивност, без това забележимо да се отразява на заболеваемостта и преживяемостта на населението.

Заедно с това обаче не можем да не споделим с вас, че в научната литература се привеждат данни за отклонение в състоянието на човешкия организъм под действието на твърде ниски концентрации от техногенни радионуклиди, попаднали в организма (който през своята еволюция не се е приспособил към тях)....

Единственият съвършено определен извод, който може да бъде направен след казаното по-горе, е че когато възникне опасност от малко известни или нови фактори, които заплашват здравето на човека, тези, от които зависи хората да бъдат максимално запазени, са задължени да проявят много повече песимизъм, отколкото с нищо сериозно немотивиран оптимизъм."

Преди две години, в началото на април, в украинския град Припят, в близост до Чернобилската АЕЦ, е заснет клип към инструменталното парче на „Пинк Флойд“ Marooned от албума Division Bell (1994). Режисьор на клипа е Обри Пауъл. Автори на музиката са Дейвид Гилмър и Ричард Райд. Нека с тази прекрасна музика и тези ужасяващи кадри отдадем почит на неизброимите жертви на радиацията след аварията в Чернобил.