Наука24 август 2016

Велики неща извършиха тези, които не държаха много на обещанията си

За общото между „Владетелят" на Макиавели и съвременните политици

"Владетелят" е най-известното произведение на ренесансовия мислител, философ и дипломат Николо Макиавели. Създадена през 1513 г., книгата се смята се за едно от първите произведения на политическата философия. В нея с неприкрита яснота, граничеща с цинизъм, са анализирани механизмите на властта. А паралелите със съвремието могат лесно да бъдат намерени...

За жестокостта и милосърдието и за това дали е по-добре да бъдеш любим, или да възбуждаш страх

Владетелят трябва да се стреми да се прослави като милостив, а не като жесток, но да внимава да не прилага зле милосърдието си.

Владетелят не трябва да се бои, че ще го сметнат за жесток, щом това му помага да държи поданиците си единни и верни. С малкото неизбежни жестокости, които ще извърши, той ще бъде много по-милостив от други, които с прекомерната си снизходителност насърчават безредиците, от които се пораждат убийствата и грабежите.

Възниква въпросът дали е по-добре владетелят да бъде любим, отколкото да възбужда страх. И тъй като тези качества са несъвместими, ако се наложи да се избира, трябва да се предпочете да внушава страх.

Най-доброто за владетеля е да се боят от него, без да го мразят, а може да го постигне винаги, стига да не посяга на имота и жените на гражданите си. Дори когато му се наложи да прилага смъртно наказание, трябва да спазва произнесената присъда и да изложи основанията си, но винаги да внимава да не посегне върху имота на осъдения. Хората забравят по-лесно бащината си смърт, отколкото бащиния си имот. Който реши да живее с грабежи, винаги ще намери основания да посегне на чуждия имот. Основания за проливане на кръв се намират по-трудно или изобщо липсват.

В заключение ще кажа, че понеже хората обичат по своя воля, а се боят от волята на княза, мъдрият трябва да се обляга на онова, което е в ръцете му, като внимава най-вече да не си навлече омразата на народа си.

По какъв начин владетелят трябва да удържа обещанията си

Колко похвално е владетелят да бъде верен на обещанията си и да живее честно, а не с хитрости, разбира всеки. Но между съвременните владетели велики неща извършиха тези, които не държаха много на обещанията си, умееха да омотават в хитростта си хората и, в края на краищата, взеха връх над онези, които държаха на лоялността.

Трябва да знаете, че има два начина за борба: единият — посредством закона, другият — посредством силата.

Понеже владетелят е принуден да си служи с начините на животните, той трябва да вземе за образец лисицата и лъва. Лъвът лесно влиза в клопката, а лисицата е безсилна пред вълка. От лисицата владетелят ще научи да подушва клопката, а от лъва — да не се бои от вълците. Който разчита само на лъвското, не разбира нищо от политика. Умният владетел не трябва да държи на думата си, щом си вреди, ако я удържи, и щом причините, които са го накарали да я даде, вече не съществуват.

Необходимо е само човек да умее да скрива истинските си намерения. Хората са толкова глупави и толкова погълнати от ежедневните си грижи, че оня, който иска да мами, винаги ще намери кого да измами.

Не е необходимо за един владетел да има всички тези качества, но е необходимо да изглежда, че ги има.

Князът трябва да изглежда, че е милостив, верен на обещанията си, добър, чистосърдечен, религиозен и да бъде такъв, но да се владее толкова, че в случай на нужда да може и да умее да измени тези качества в противоположността им.

Най-необходимо му е да изглежда религиозен, защото хората съдят повече с очите си. Всички могат да видят това, което изглеждаш, но малцина могат да доловят това, което си в действителност.

Как владетелят да избягва презрението и омразата на народа

Всеки владетел трябва да се стреми да избегне всичко, което може да му навлече омразата и презрението на народа.

Когато разрешава спорове, възникнали между гражданите, решенията, които взема, трябва да бъдат неотменими. Трябва да се държи на такава висота, че никому да не идва на ум дори да го мами или надхитрява.

Всеки владетел е изложен на две опасности: едната вътрешна — от страна на поданиците му, и другата външна — от страна на външни сили.

Най-силното средство срещу заговорите е владетелят да не бъде намразен от народа си.

От това може да се заключи, че владетелите трябва да предоставят неблагодарните работи на другите, а за себе си да запазват благородните. Повтарям: владетелите трябва да уважават благородниците, но трябва да внимават да не си навлекат омразата на народа.

Който е прочел внимателно изложеното, се е уверил, че споменатите императори са се провалили, защото са си спечелили омраза и презрение.

Какво трябва да прави един владетел, за да бъде почитан

Нищо не буди такава почит в народа, както великите подвизи и изключителните постъпки на един владетел.

Много полезно за един владетел е да се прояви с изключителни дела във вътрешното управление на страната, като награждава или наказва онези, които извършват похвални или недостойни дела.

Владетелят трябва да се стреми във всяко свое начинание да се проявява като велик и необикновен човек.

Владетелят е уважаван когато е истински приятел или истински неприятел, т.е. когато застава открито и смело на страната на някого. Много по-полезно е да се действа така, отколкото да се следва пътя на неутралитета.

Владетелят не бива да се съюзява с по-силен от него противник, освен ако някакви изключителни обстоятелства не налагат този съюз. Дори и да победи, той пак ще бъде в негова зависимост. Владетелите трябва да се стремят да не изпадат в зависимост от друг.

Източник