НаукаГеорги Караславов / 26 януари 2017

Който го е избрал, той може и да го катурне

Да си спомним за Юрталана; днес се навършват 37 г. от смъртта на автора на "Снаха"

Акад. Георги Славов Караславов (12 януари 1904 г. - 26 януари 1980 г.) e български писател, белетрист и драматург. Започва да публикува през 20-те години на миналия век. Първата му книга е „Уличници" (1926), която пресъздава живота на децата от бедните градски покрайнини. Твори мащабно и в различни жанрове, сред най-популярните му произведения са романите „Снаха" и „Татул". Представяме ви един откъс от романа "Снаха", който звучи до болка актуално и днес, макар че творбата излиза през далечната 1942 г.

През целия ден на избора Юрталана и Стойко не се свъртаха в къщи. Те обикаляха за последен път своите хора, спореха, убеждаваха, раздаваха бюлетини, обещаваха и се заканваха. Късно вечерта започнаха да броят гласовете. Но Юрталана не остана — толкова се беше съсипал от страх, от вълнение и тревоги… Душата му миришеше на тютюн, в гърдите му беше празно и блудкаво.

- Ще спечели пак онова куче! - пъшкаше той и се мяташе на миндера.

- Ами ако спечели, да спечели бре, Тошо, голяма работа! -поглеждаше го загрижена жена му.

- Хайде не дрънкай! - скастри я Юрталана. - Малка работа е според тебе да ни хвръкне гиздавата ливада.

- Ще го съдиш.

- Кого?

- Оня мръсник - Пандуровия.

Юрталана махна досадно:

- Общината я отчуждава, разбра ли? Общината можеш да я окрадеш, да я изгориш, ама тайно… - Но дело да водиш - изгубена работа е то…

И все пак Юрталана чакаше с нетърпение Стойка, защото все още се надяваше да спечели. Гласовете бяха разпокъсани между толкова партии - имаше надежда. Пък и други съветници можеха да се привлекат, стига човек да умее…

- Е - втренчи се той в Стойка още като хлопна вратата.

- Два съветника - рече той клюмнал.

- Изиграха ме - падна Юрталана. - Лъжат, всички лъжат, до един лъжат - тресеше се той със стиснати юмруци. - Ама ще ги науча аз, ще им дам да се разберат!…

Цяла нощ той пуши, без да мигне. Тежък и сполучлив беше ударът, който Пеню Пандуров му нанасяше. Дванайсет декара ливада край изворна вода - не се намира всеки ден такова нещо. И на един хвърлей от селото - покачи се на оградата, дето има една приказка, и наглеждай. Сено и за добитъка, и за продан, паша през есента, когато целият кър изсъхва, и лесно, и удобно… И ето, взеха му това златно място, взеха го като разбойници, отчуждават го, присвояват го. След някой и друг месец, след година-две най-късно това хубаво зелено поле щеше да се слее със сивата селска мера.

- Няма да си дам ливадата! - реши Юрталана.

Пеню Пандуров също нямаше болшинство. Той кроеше да вземе съветниците от опозицията. „Аз ще ги купя тези съветници! - реши Юрталана. - Хем евтино ще ги купя - с два-три гуляя."

Късно нощем Юрталана ходеше у тях, убеждаваше ги да гласуват за него, обещаваше да им помага в нужда и загатваше за ядене и пиене, ако всичко се нареди, както трябва. Те го слушаха внимателно и никой не му обелваше зъб насреща. Заричаха се, че ще гласуват за него, но този път Юрталана не вярваше. И беше прав - на избора за кмет той получи два гласа. Гласовете се разцепиха - едни гласуваха за себе си, други излязоха с лозунги и Пеню Пандуров пак остана кмет на селото.

- Отиде ми ливадата! - изохка Юрталана и погледна с омраза своя враг.

Но Юрталана реши да се бори докрай. Както са го избрали - не могат ли да го бламират! Та като е кмет, не е Господ я! Който го е избрал, той може и да го катурне. И тогава ще стане за смях на всички.

И тръгна пак Юрталана да гони съветниците. Какво ли не издума той против Пеня Пандуров! Че бил лъжец, че бил крадец, че живеел на гърба на селянията, че обирал общината и че ако вървяло така, щял да направи някакви големи батаци, които пак селото трябвало да плаща. И всичко щели да разхвърлят на глава… Много съветници склониха, но не за това, че Пеню бил лош и крадлив човек, а защото Юрталана им подхвърли по нещичко и им се закле да ги поддържа, докато е жив… Но и от това тичане не излезе нищо, защото зад кмета стояха околийският началник, окръжният управител, министърът на вътрешните работи.

- Нищо няма да направиш - каза му веднъж в кооперацията Пеню. - Късаш си само цървулите.

- Аз ли няма да направя? Ще видиш! - кипна Юрталана.

- Какво ще направиш? Ха кажи да чуят всички.

- Ще ти вържа аз една тенекия, та да ме запомниш.

- Всичките съветници да вземеш, със злато да ги позлатиш, пак този народ ще те изхвърли от мястото, дето го заграби с… - Пеню заекна, прехапа устни и млъкна.

- С… какво съм го заграбил? - пламна Юрталана.

- Ти си знаеш. Но аз сто тричленки ще направя, ама пак няма да ти дам да седнеш на кметската маса. Разбра ли?

- Разбрах. И ще те накарам да я направиш тази тричленка, та тоя народ да види, че силата ти е в околийското управление.

- Ама народът ще види и това, как ливадите ви ще хвръкнат! -изсъска язвително Пеню. И като се обърна към смълчаните и хитро усмихнати посетители, кимна с глава към Юрталана: - Боли го! И как няма да го боли - харно му беше на господина - коси си по една плевня сено, а нашият добитък стърже по геренлиците.

- Право, право! - обадиха се неколцина.

- Стока ми е! - разлюти се Юрталана. - Не съм я крал, пари съм броил.

- Знам как си ги броил, знам! - клатеше глава срещу него Пеню. - Е-ех, светецо, е-ех!

Хората се разкикотиха.

- Знаеш! - стрелна го презрително Юрталана. - И аз знам кой е лентяйствувал толкова години, и аз.

- Ти ли си ме хранил бе, господинчо! - скочи кметът. - Аз може и да съм лентяйствувал, това си е моя работа, ама не съм правил хайдутлук през войната.

- Хайдутлук през войната правеха онези, дето пазеха мостовете около полите на жените си! - клъцна го Юрталана.

- Аз през цялата война, аз… - наежи се кметът.

- Ха кажи къде те свари демобилизацията! - посочи го с презрителна и победоносна усмивка Юрталана. - Кажи да чуят всички!

- Лисица си ти, лисица! - изкриви си устните Пеню. - Ти си мислиш, че като си мълчим, та нищичко не знаем… В затвора трябваше да си сега, не да ми се перчиш тук и да се вреш в селските работи.

Зловеща мисъл парна Юрталана… Той пребледня, преглътна мъчително слюнката си, но се съвзе.

- Хайманите и дармоедите трябва да се затворят! - извика той с ожесточение. - Ама оправия, на! Тях и за кметове ги избират.

Пеню пристъпи със стиснати юмруци. Юрталана се дигна и сухото му кокалесто тяло се опъна. Неколцина от посетителите скочиха и им препречиха пътя. Те издърпаха кмета към тезгяха, а Юрталана изтикаха извън.

- Мръсник! - викаше Пеню. - Хайдутин! Разбойник! Крадец! Зейнал като ламя, да има колай, цялото село ще нагълта!… Ама ще повръща това, дето го е лапал така.

- Готованин! - зъбеше се отвън Юрталана. - Той ще ми разправя на мене. Ама ще го науча аз, та да помни, докато е жив, кой е Тодор Юрталанов!…