Наука4 май 2017

Бих искал да си купя малко щастие, но къде го продават?

Старецът на Хемингуей за нещата от живота

Ърнест Хемингуей получава наградата Пулицър за повестта си „Старецът и морето" на 4 май 1953 г. - точно преди 64 години.

Една година по-късно същото произведение му носи и Нобелова награда за литература. Повестта е посветена на Чарли Скрибнър и на литературния редактор на Хемингуей Макс Пъркинс и е публикувана в списание LIFE на 1 септември 1952 г. Пет милиона екземпляра тираж е разпродаден за 2 дена. Книжното издание на „Старецът и морето" също излиза на пазара на 1 септември 1952 г. в тираж 50 000 броя.

Да си спомним за златните страници на миналия век и за таланта на брадатия, своенравен и безмерно талантлив Хемингуей.

Човек не е създаден, за да търпи поражения. Човекът може да бъде унищожен, но не може да бъде победен.
Той лежеше тихо и смъртта я нямаше наоколо. Вероятно беше завила по някоя друга улица.
Ако ти наистина умираш - каза тя – наистина ли ти е необходимо да убиеш всичко, което остава след теб? Нима искаш да вземеш всичко със себе си? Нима искаш да убиеш коня си и жена си, да изгориш седлото и оръжието си?
Всички ние наистина сме създадени за своите дела, помисли си той. Твоят талант се изразява в това как печелиш парчето си хляб.
Не е ли странно, че без да я обича, заменяйки любовта с лъжа, той не можеше да ѝ дава за нейните пари повече, отколкото на другите жени, които наистина обичаше.
Няма какво да се разсъждава кое е грешно и кое не. Сега вече е късно да се мисли за това, пък и нека с греховете да се занимават тези, на които им плащат за това. Нека те разсъждават какво е грях.
Нека тя мисли за мен, че съм по-добър отколкото съм и тогава аз наистина ще стана по-добър.
Той беше твърде простодушен, за да мисли кога е дошло у него смирението. Но той знаеше, че смирението е дошло без позор, без загуба на човешкото достойнство.
Колко леко ти става, когато си победен! — помисли си той. — Дори не знаех, че е толкова леко...
Защо старите хора се събуждат толкова рано? Нима за да удължат поне този ден и да живеят по-дълго?
Първо искаш назаем, после просиш за милостиня...
Съдбата ѝ е да си остане в тъмната дълбина на океана, далеч от всякакви капани, примамки и хорско коварство. Моята съдба беше да тръгна след нея сам и да я открия там, където човешки крак не е стъпвал. Нито един човек на този свят. Сега сме свързани. И няма кой да помогне нито на нея, нито на мен.
Бих искал да си купя малко щастие, ако някъде го продават — каза старецът.
— Да му плюя и на късмета! – каза момчето. – Аз ще ти донеса щастие.