Подкрепете ни!




НаукаРосен Милев / 9 юни 2017

Много повече, далеч повече от биографичен роман

Историкът Росен Милев за „И додето се раждат лъчите“



Романът „И додето се раждат лъчите" от Георги Караманев, издаден от „Клуб 8", разказва историята на забравения майстор на българската фотографияЙордан Йорданов - Юри. Неотдавна книгата получи престижна награда за литературен дебют на ежегодния конкурс „Южна пролет". Един от верните приятели на Списание 8 - добре познатият на читателите историк Росен Милев, ни предложи впечатленията си от книгата, които споделяме с вас. 
Романа можете да поръчате тук.


Д-р Росен Милев

 е историк и теоретик на медиите и комуникациите. 
Завършил Хумболтовия университет в Берлин, доктор на философските 
науки от Залцбургския университет, редовен член на Нюйоркската академия 
на науките. 22 г. председател на сдружение „Балканмедиа". Автор на 
многобройни книги и научни публикации, инициатор на изследванията у нас 
на делото на епископ Вулфила.


„И додето се раждат лъчите" е уникално явление не само за съвременната българската литература. И, струва ми се, това определение е съотносимо и оправдано както по отношение на „съвременна", така и на „българска", а и на „не само".

Като литературен феномен трудът на Георги Караманев поставя жалони, как в съвременната епоха с нейната многообразна и разкрепостена изразност може хем увлекателно, хем с изключителна дълбинност да се изгради, буквално изрисува в цялата му пъстрота (а не просто да се преразкаже) живота, съживения образ на един творец. В случая на големия наш фотограф Йордан Йорданов-Юри (1940-2009), отишъл си без време от този свят. Да се изрисува чрез собствен текст на биографа-повествовател, но и чрез плетеница от случки-спомени, мисли, наблюдения, афоризми, стихове и, разбира се, фотографии на самия герой. Получила се е органична и завладяваща читателя литературна сплав! Неин основен маркер е неповторимата изразна сила, характерна само за онези творби, чиято мисия е да оплодят литературно днешния ден, за да надживеят своето време и да се превърнат в универсални притежания най-малко на националната литературна памет. 


Може днес това да звучи и преувеличено, но съм убеден, че времето ще го докаже. Книгата за забележителния майстор на българската художествена фотография ни зарадва точно на 7-мата, считана за „библейска" година, откакто той напусна този свят. И така започна всъщност неговия втори, литературно-възкресен земен живот – именно с този нестандартно-талантлив In memoriam, в настъпилата 8-ма година от небесното преселение на Юри. А по нумерологично и изглежда, съдбовно стечение на обстоятелствата, романът е издаден от „Клуб 8" – издателството на списание „8", чиито зам.-главен редактор е именно Георги Караманев. А то, списанието, когато излиза романът, е и в осмата година на своето съществуване… 

Осмицата като числото-символ на Безкрая, на връзката между Земя и Вселена, на единството между Духовното и Материалното, като че ли най-добре обяснява явлението „И додето се раждат лъчите". Роман за Непреходното, за духовната диря, която оставя един човешки живот, посветен на творчеството и на съзерцанието на света в неговите най-истински и най-изразителни поанти. Именно това прави голямата фотография. Тя е не само майсторство, но и късметлийски попадения и моменти, окрилени свише, които трябва да споходят автора, да го осенят и да го превърнат в медиатор на едно послание, минало през неговите ръце, но и като че ли дошло от Всемира.

Благодарен съм на Георги, че чрез живота на Юри и неговото творчество успява да предаде и този усет за трансцендентното, за магията на фотографията. А този магически повей като че ли съпътства, и извън самата фотография, живота на Юри във всичките му върхове и падения. Творчески прозрения, съдбовни знаци, иносказателност дори в обикновени битови ситуации се вплитат в самото повествование, призвано да ни запознае не просто с живота на Фотографа, но и с неповторимото обаяние на Фотографията като изкуство. За която с пълна сила важи една мисъл на Бертолд Брехт „Нищо не е по-незавършено от едно произведение на изкуството". Както обикновено хубавата, талантлива снимка отново и отново привлича нашето внимание, за да я допроучим и доразгадаем до  край – а като че ли и е „вродено" вместо това да отваря нови и нови възможности за прочит, така се случва и в общението с този роман. Но в четенето и препрочитането му, с времето влизаме в съприкосновение с най-съкровеното – душата на Юри, след като сме научили всякакви детайли от живота му и сме успели да го разберем според обичайните, стандартни представи. А колко рядко се случва това – да усетиш именно душата на героя в най-различните ѝ трептения! Затова спомага безспорно и жанра, избран от автора – в киното бихме го нарекли docufiction – съчетанието между документално и игрално кино. Казвам го не случайно, защото този в роман читателят е като на кино – толкова всепоглъщащ е разказа за Юри, уплътнен отново и отново с потоците на собствената му мисъл и фотографиите му.



Трагичният край е като че ли често предизвестеният завършек в живота на изключителните личности и от голямата, и от малката история. А Юри е някъде по средата – нито е от най-големите фигури на политическата и културната история, нито е от обикновените „чешити" от градове, села и паланки, известни ни от българското документално кино на 70-те и 80-те години на миналия век или днес например от поредицата „Малки истории" на БНТ 1. Но неговата среда не е „златна среда", напротив – тя е изпълнена от силния драматизъм на това положение „ни рак, ни риба". Всъщност именно такова, междинно е положението на повечето от стотиците, хиляди български интелектуалци, работещи в различни сфери на културния живот. Някога и сега. Затова разказът за Йордан Йорданов-Юри, струва ми се, е близък до сърцата на мнозина. Една колкото необикновена, толкова и типична съдба, едно колкото необикновено, толкова и типично творчество. 

Животът на Юри обаче е прекъснат. Някак необичайно, трагично. Авторът на романа не се поддава на градските легенди, а остава краят на този необикновен житейски път като открит въпрос – убийство, самоубийство, нелеп нещастен случай? Читателят отново и отново препрочита тези страници и търси истината. 

А тя остава неизяснена, мисля дори за близките на Юри. Георги Караманев е бил безкрайно коректен, загатва за различни версии, но не си е позволил да дилетанства по някакво окончателно заключение. Адмирирам тази изключителна почтеност и прецизност на Георги в отработването на всички детайли от биографията и в цялостното изграждане на образа на неговия герой. Така работи само онзи биограф, който ясно е почувствал в изграждането на своята творба – творчески портрет, не просто отговорност, а и призвание, граждански и човешки дълг. От друга страна, именно този императив в работата, свързан с безкрайно ровене в архиви, в живи спомени, в изграждането на съпоставки, в откриването на важни, малко известни, но значими детайли, изисква много време и неимоверен труд. Труд, за който читателят рядко си дава сметка, като разлиства вече отпечатания роман. В последните месеци съм в течение на създаването на подобно произведение и знам, с какво усилие, дори физическо, то е свързано за автора: Мой колега и приятел – журналистът Михаел Мартенс, който живее от години в Белград и е кореспондент за Балканите на един от най-авторитетните германски вестници „Франкфуртер алгемайне цайтунг", пише биография на великия сръбски писател и носител на Нобелова награда Иво Андрич. Иска това да е нестандартна биографична книга, която далеч от досегашните официозни венцехваления, да покаже, да разкрие и човека Андрич. Преглежда какви ли не архиви, среща се с хора, които го помнят и лично са го познавали. И все пак се безпокои, доколко ще може да почувства истински своя герой, а и да предаде адекватно на читателя душевния мир на Андрич. Е, и при Георги Караманев това емоционално препредаване се е получило великолепно, в цялата му пълнота. Затова романът му е автентичен, истински, артистичен, като самия живян и пресътворяващ реалността живот на Юри.



Има и нещо друго, отвъд обичайното, което е феноменално, дори фантастично в тази книга. Нещо като своеобразен завет, който Георги е осъществил задочно, защото, както той сам пише, се среща със своя герой години след смъртта му. Писателят Георги Караманев е от друго поколение, израснало при демокрацията и няма как да го е чул от устата на онези творци – бунтари като Юри, които бяха част, най-колоритната част на софийската бохема по времето на соца, а и в първия период на прехода. Често отритнати от официалната власт, маргинализирани, не рядко и буквално гладуващи, непризнати или недооценени въпреки колосалния си талант, те често и тайно, и гласно – най-вече на маса и на чашка с приятели мечтаеха за едно, надяваха се на едно. И това беше голямата им Утеха и Надежда. Утехата и Надеждата на всички талантливи, недооценени творци от всички времена и епохи: Един ден идните поколения да си спомнят за тях! Така да получат достойно признание и почит в света на Бъдещето. Не с похвали и медали, а чрез истинско разбиране и заслужена оценка на сътвореното от тях. И да бъдат дарени с чисто човешка съпричастност за страдалчеството им, за често драматичната им съдба. Йордан Йорданов-Юри е един от малцината щастливци от артистичната бохема у нас, който посмъртно се сдоби с истинско признание с уникална съпричастност към живота и творчеството си, поднесени така убедително и красиво от перото на Георги Караманев. И със сигурност казва сега някъде оттам, Отгоре „Благодаря ти, приятелю!", а шумната компания около него възглася „Честито!" и сигурно полива случая. И то не един път, както в добрите стари времена по нашите ширини. А имали по-голяма радост от истинската, приятелската благодарност? Забелязана от света. И Горе и Долу.

На добър час на това благородно дело! То е много повече от книга. Нека стане нещо като почин – заслужават го не един или двама български творци, уж „забравени от времето". А то, времето никога не забравя. Ако умеем да му напомняме не само за себе си, но и за живелите и творили преди нас. При това талантливо, с „чалъм", в благословения за такава мисия миг.
Нашите харесвания и нехаресвания могат да оформят вярванията ни за света около нас Наука

Нашите харесвания и нехаресвания могат да оформят вярванията ни за света около нас

На 90 г. почина авторът на „Мисленето“– нобелистът Даниъл Канеман

Слушайте 5 минути на ден и животът ви напълно ще се промени Наука

Слушайте 5 минути на ден и животът ви напълно ще се промени

Чистите тибетски лечебни дзен звуци намаляват стреса и тревожността, действат болкоуспокояващо

Чипираният пациент на Мъск играе шах със силата на мисълта Наука

Чипираният пациент на Мъск играе шах със силата на мисълта

Парализираният от раменете надолу мъж: „Започнах да си представям как курсорът се движи"

Равноденствие и слънцестоене – знаете ли разликата? Наука

Равноденствие и слънцестоене – знаете ли разликата?

Приликата е само, че и двете се случват два пъти годишно и са свързани със Слънцето

Полюсите на Титан са опасани с идеално прави линии Наука

Полюсите на Титан са опасани с идеално прави линии

Учени изследват геоложката характеристика на спътника на Сатурн

Starship на SpaceX все пак успешно излетя и достигна орбита за първи път Наука

Starship на SpaceX все пак успешно излетя и достигна орбита за първи път

Накрая изгоря над Индийския океан, но напредък има

Първият отворен AI модел на български език вече е достъпен за всички Наука

Първият отворен AI модел на български език вече е достъпен за всички

Обучен е с над 3 милиарда български изречения и се състои от 7 милиарда параметъра

Слънцето не е било толкова активно от 2017 г. Наука

Слънцето не е било толкова активно от 2017 г.

На 8 април 2024 г. пълното слънчево затъмнение ще разкрие великолепната корона на нашето светило

„Одисей“ кацна на Луната Наука

„Одисей“ кацна на Луната

В НАСА ликуват, защото и това прилуняване беше критично

Вероятността хората да изчезнат заради изкуствения интелект е до 10 процента Наука

Вероятността хората да изчезнат заради изкуствения интелект е до 10 процента

Експерти по машинно обучение са категорични, че AI ще доведе до напредък в науката и културата, но и ще създаде нови заплахи

Хипотеза: още 5 подобни на Земята светове се крият на края на Слънчевата система Наука

Хипотеза: още 5 подобни на Земята светове се крият на края на Слънчевата система

Младото Слънце може да е уловило няколко екзопланети с размерите на Марс или Меркурий, които още не сме открили

Пчелите са идеалните „екологични детективи” Наука

Пчелите са идеалните „екологични детективи”

Докато търсят храна, те „събират” и замърсители от въздуха, почвата и водата

Компанията Neuralink на Илон Мъск имплантира мозъчен чип на човек Наука

Компанията Neuralink на Илон Мъск имплантира мозъчен чип на човек

Целта е чипираният, който е скован от парализа, да предава мислите си на компютъра и да общува със света и близките си

Откриха изцяло нов клас живи организми в храносмилателната ни система Наука

Откриха изцяло нов клас живи организми в храносмилателната ни система

Запознайте се с новата неразделна част от човека – обелиските

Съвпадът Марс и Меркурий на 27.01 ще е най-близката планетарна среща през 2024 г. Наука

Съвпадът Марс и Меркурий на 27.01 ще е най-близката планетарна среща през 2024 г.

Най-ясно звездният спектакъл ще се вижда от Нова Зеландия

Унгарец предупреди берлинчани за метеорит 75 минути преди падането му Наука

Унгарец предупреди берлинчани за метеорит 75 минути преди падането му

Това е едва осмият път, в който такова явление е успешно предсказано