България и Европейската космическа агенция

Рада Попова е юрист. Завършва право и специализира международно право и право на технологиите в Юридическия факултет на Виенския университет. Работила е като практикант в българския парламент и в ООН. Член е на научния екип на проект „България и космическото право – поглед в бъдещето" на Атлантическия Клуб в България, финансиран от ФНИ.

Със съдействието на Атлантическия клуб ви представяме нейния анализ за евентуалното бъдещо членство на страната ни в Европейската космическа агенция, което ние от Списание 8, напълно подкрепяме!

1. История и факти

България е шестата поред страна в света със свой  космонавт  (Георги Иванов, 1979 г.), третата след САЩ и СССР, която започва да произвежда лиофизирана храна за космонавти и заема 18-о място в списъка на държавите, извели своя апаратура в Космоса (чрез уреда П-1 през 1972 г.). Първите два български изкуствени спътника - сателитите "Интеркосмос-България-1300" и "Метеор - Природа" са изстреляни през през 1981 г., като първият от тях все още е в орбита и предава данни за частици около полярните региони. 

Европейската космическа агенция (ЕКА) е международна организация, създадена през 1975 г., в която към момента членуват 20 държави (Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Финландия, Франция, Холандия, Чехия, Швеция, Швейцария и асоциирания член Канада). Без да е звено на Европейския съюз и членството да е запазено само за страни-членки от ЕС, ЕКА е космическата агенция на Европа и директно спомага за реализирането на Европейската космическа политика, с помощта на която Европа трябва да обезпечи своята работеща космическа индустрия – например чрез еманципирането от предлаганите от НАСА (GPS) и частично от Роскосмос (Глонасс) навигационни услуги чрез програмата Gallileo поради съображения за стратегическа сигурност и независимост. Имайки за главна цел изследването на космическото пространство чрез пилотирани и непилотирани полети и програми до Луната и планетите от Слънчевата система, ЕКА разработва и научни програми за наблюдение на Земята от Космоса, телекомуникации, навигация, астрономия. 

По своята същност тя не е основно научна организация, а звено, което генерира, насочва и разпределя инвестиции в космически дейности в полза на държавите от Европа, разпределяни след обявяването на търгове за различни поръчки, по които държавите и тяхната индустрия кандидатстват. Около 90% от инвестицията, направена чрез членски внос, се възвръща в страната под формата на поръчки за индустрията. Той се изчислява на базата на БВП на страните-членки и задължително се използва за финансирането следните области: образователни и технологични програми, инвестиции в основната инфраструктура на организацията, изследване на Слънчевата система, физика и астрономия. Страните могат сами да определят до каква степен да вземат участие във финансирането на другите незадължителните програми на ЕКА за пилотирани полети, телекомуникации, наблюдение на Земята, разработване на ракети-носители, навигация, роботизирани мисии. Бюджетът на Агенцията, възлизащ през 2013 г. на 4,3 млрд. евро се формира до около 72% от пълноправните членове, около 22% внася ЕС, прибилизително 6% идват от други източници. Само 0,1% от бюджета идват от финансовия принос на страни, намиращи се в присъединителна процедура.

 

В момента България е последната страна в ЕС (без Република Хърватска), която не е започнала процеса по присъединяване към ЕКА.

Израел, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Словакия, Турция и Украйна  са на първи етап - подписвайки засега само Споразумение за присъединяване (Cooperation Agreement). В тази фаза, фирми и университети от тези страни не могат да кандидатстват за поръчки в ЕКА. 

Естония, Словения  и Унгария се намират в предпоследния етап от предприсъединителната процедура (PECS), която позволява на техни фирми да участват в почти всички търгове на ЕКА. Финансовите задължения за страните са все още много по-ниски от членския внос при членство, изчисляван на базата на БВП. Същевременно, през тази фаза Агенцията оказва подкрепа на страната в развитието на нейната индустрия и капацитета й да участва в търгове на ЕКА. И двата вида предприсъеднителни споразумения могат да се удължават и държавата да стане пълноправен член тогава, когато е подготвена максимално да се възползва от членството си и е конкуретноспособна, за да участва в търговете за поръчки на Агенцията.

2. Статус на отношенията между

 

България и ЕКА

И така, защо България продължава да е на опашката и по този критерий в ЕС, отсъствайки от една от най-големите космически агенции в света и все още не е започнала същинската процедура по присъединяване, след като на няколко официални срещи между представители на страната и Агенцията от последните над 10 години многократно е потвърдено, че ЕКА е готова да ни приеме, и то с индивидуални условия, отговарящи на намеренията на България и степента на развитие на индустрията?

Досега чрез (без)действията на нашите правителства сме достигнали до ниво „наблюдател" – т.е. представители на държавата могат да присъстват на заседанията на Съвета на ЕКА от 2011 г., като България нито има финансови задължения, нито е започнала процеса по придобиване на членство чрез подписване на Споразумение за присъединяване. Не е ясно дали и кога държавата ще го подпише, макар че по време на различни управления въпросът е разглеждан с различен успех. Последният път през пролетта на 2013 г. решението за отпускане на пари от бюджета (около 1 млн евро), за да започне предприсъединителна процедура и да се отвори пътят към следващия етап, в който български фирми и университети могат да се възползват от участие в партньорски програми със страни от ЕКА, е спряно поради бюджетни съображения. 

3. Перспективи и ползи 

за България в ЕКА

При подписване на Споразумението за присъединяване, възможният път на България би бил следният: в зависимост от преценката си, България да остане няколко години в първия етап и да има достъп до информация, с помощта на която да се подготви съществуващата индустрия и бизнес или да се създадат нови фирми, които биха имали интерес от достъп до пазара, осигурен чрез поръчки на ЕКА. След това, отделяйки сума, по-голяма от тези 1 млн. евро годишно, България да мине в следващата предприсъединителна фаза, в която български кандидати ще имат достъп до почти всички търгове на ЕКА. Обикновено тази фаза продължава около пет години, през които индустрията има възможност да се развива и специализира съобразно възможностите за приложение на техните продукти и услуги в пазара на ЕКА преди страната да пристъпи към пълноправно членство, свързано с по-голяма държавна инвестиция за членски внос. Изчислен на базата на българския БВП (около 39 667 млн евро за 2013 г.) при съпоставка с БВП и членския внос в ЕКА на Австрия (8 пъти по-голям БВП, 50 млн. членски внос) и Чехия (3,6 пъти по-голям БВП, 13,7 млн. евро членски внос), може да се очаква, че инвестицията на България при пълно членство ще варира между 3,8-6 млн. евро в зависимост от това, дали тя ще се съгласи да финансира само задължителните програми или и незадължителните. До 90% от членския внос ще могат да се върнат обратно в икономиката на страната чрез спечелени поръчки от български фирми. 

Но отвъд строго икономическите аргументи, членството на България в една от най-големите организации за наука и технологии може да бъде описано и по друг начин. То ще позволи на наши учени, научни организации и учебни звена да получат достъп до информация, данни, трансфер на знания и технологичен капацитет, достъпни само за страни-членки. 

За сравнение, членувайки в ЦЕРН (организация, съпоставима на ЕКА както по характера научно-изследователска дейност, така и по броя на членовете - 20 - и броя на работещите в нея – 2500 души) от 1999 г. насам с годишен членски внос от 2,52 млн. евро за 2012 г., България успешно взима участие в многобройни експерименти, вкл. и в изграждането на детектор за частици в големия адронен ускорител.

Ползите за страната от това участие са безспорни и водят до: развитието на редица научно-технологични области като физика на високите енергии, ядрена физика, информатика, електроника, медицина и др., конкретни професионални перспективи, работа и квалификация за много млади учени, студенти, преподаватели и инженери, както и осигурят финансова и материална поддръжка на редица национални и международни научни и приложни дейности. Освен това, членството в ЦЕРН в дългосрочен план стимулира развитието на науката и технологиите, а България получава достъп до огромни ресурси в научната инфраструктура на организацията, възможност за сътрудничество във високотехнологични проекти и иновационен трансфер. 

Бъдещото членство на България в ЕКА ще доведе до развитие както на науките и високите технологии у нас, така и до специализиране и развиване на конкурентоспособност на различни по характера си отрасли: от производството на различни материали като метални сплави, полимери, въглеродни нишки, композитни структури, до прилагането на електронни платки от телекомуникационната индустрия, антени, и произведения от сферата на услугите, които не изискват индустриален капацитет: напр. изработване на софтуер. Разбира се, български фирми биха могли да развият капацитет и в инженерни разработки от аерокосмонавтиката с приложения за изстрелващи системи, двигатели и т.н. 

Следователно, спектърът от приложими и търсени продукти и услуги в космическата индустрия, и съответно, в системата на ЕКА, е огромен и не изисква създаването на специална, нова космическа индустрия, а позволявал. съществуващи отрасли в икономиката и бизнеса да се насочат и специализират в един високотехнологичен и вече разработен пазар. 

България има богат опит в космическите науки, има доказан потенциал и ниво в сферата на естествените науки и притежава най-голямата обсерватория в Южна Европа – Роженската. Не е обяснимо защо този съществуващ потенциал да не бъде целенасочено развиван чрез осигуряването на адектватен пазар за неговото приложение. 

4. Анализ на аргументите срещу

членството на България в ЕКА 

Има редица причини, които биват изтъквани за отлагането и смея да твърдя, неглижирането на въпроса за членството на България в ЕКА. Най-често споменаваната от тях е финансовата. Засега липсва яснота относно това, кое звено в държавата ще трябва да отдели първоначалния членски внос от 1 млн. евро от своя бюджет, за да пристъпи България към подписване на Споразумението с ЕКА. Автоматичната реакция на отделни министерства и агенции е, че не могат да поемат такъв товар сами при наличие на по-належащи и по-тясно свързани с техния профил разходи. Така поединично разглеждано от гледната точка на отделни държавни структури, това е обяснимо. Същевременно, съвсем не означава, че държавата не трябва да поеме ролята си на координатор и да канализира усилието за отделянето на тази сума при положение, че космическите дейности преплитат в себе си няколко основни области – наука и технологии, икономика, образование, сигурност и има поне три структури в държавата, които биха били подходящи да отговарят за развиването на космическа индустрия у нас. Тези области са жизненоважни в съвремието и почти няма човешка дейност на Земята, която да не е свързана с космическа дейност – от телекомуникациите (колко от вас не ползват мобилен телефон и не гледат телевизия?), през навигацията (или не употребяват "GPS", за да стигнат някъде), наблюдението на Земята (а опитвали ли сте се да разгледате своя град или някое далечно място с Google Earth?) до борбата с бедствията, метеорологията, медицината и физиката, както и научното изследване на Слънчевата система и вселената.

Замисълът на пазарното начало в търговете на ЕКА е да се стимулира частната индустрия, тъй като на практика не държавата осигурява „сигурни" поръчки за своите фирми и научни организации. Агенцията обявява поръчки, за които кандидатстват и се конкурират и компании от други страни. Аргумент, посочван от скептиците към необходимостта за членство на България в ЕКА, е че при положение, че у нас няма идентифицирана космическа индустрия, няма да има кой да печели търговете на ЕКА и да се възползва от поръчки на Агенцията. 

Само че индустриите и областите, в които се развива бизнесът, се определят на пазарен принцип от това, къде има търсене на предлаганите услуги. Няма как да има развита индустрия и многобройни вече работещи фирми в космическия сектор, които веднага да започнат да печелят поръчки, при положение, че у нас няма национално приложение за такива дейности, а България няма достъп до големия пазар в Европа, освен намирайки някакви „ниши", непокрити от системата на ЕКА. Успех в този начин на търсене на пазар не е изключен, дори би могъл да бъде многообещаващ в случаите, когато за дадена поръчка не можеш да се сравняваш с капацитета на космически страни като Германия или Франция например. Само че разглеждайки индустрията на макрониво, е видно, че повече успех за по-голям брой фирми би имало при наличието на достъп до вече разработения и структуриран с ясни правила пазар на ЕКА, а не при самостоятелното търсене на поръчки „отвъд борда" на този пазар. Сходен пример от практиката би могъл да бъде даден с поръчките, които български фирми получават от НАТО: в първите 2-3 години след влизането на България в организацията, почти няма спечелени търгове у нас – както поради малката конкурентоспособност, така и поради липсата на достатъчно фирми в бранша със съответния опит. С отварянето на тази нова пазарна ниша, скоро след това рязко се покачва успеваемостта и броят подписани договори с български фирми. 

Всичко това означава, че влизането на България до другите Европейски страни в сферата на високите технологии и космическите дейности ще катализира създаването и профилирането на български компании и ще осигури многобройни възможности за трансфер на знания, иновации, технологии, условия за индустриално сътрудничество и ще увеличи инвестициите в България.

5. Изводи

Измерен в мащаба на отделяните от държавата средства в други сектори, членският внос първоначално от 1 млн. евро, а по-късно от 3,8 до 6 млн. евро е малка като сума, но огромна откъм ползи дългосрочна инвестиция на държавата.

Дори и при най-негативния сценарий, в който България не съумее да използва ползите участието си в космическия сектор, загубите биха останали единствено в рамките на вложените средства. И без директна финансова възвръщаемост, достъпът до научни и високотехнологични програми и информация (например цените за сателитни изображения за страните-членки са минимални, а за държави извън ЕКА – осезаемо високи), както и до обучения за наши учени и работни места за българи е ресурс, генериращ безспорни ползи в много направления. 

Трудно е да се обясни бездействието на държавата, имайки предвид размера на сумата, за която става дума, и едноизмерната плоскост, в която се разглежда въпросът. Не е разбираемо защо няма воля да се преодолеят пречките, изтъквани до момента, в съизмеримост от ползите за България и нейните наука, образование, индустрия и бизнес. 

Безспорно е, че въпросът с бъдещото членство на България в Европейската космическа агенция вече се е превърнал в проблем и че неговото решение не бива да се отлага повече. Колкото по-късно България пристъпи към взимане на държавническо решение, толкова по-трудно ще бъде за българските компании и учебни организации бързо и оптимално да се възползват от ползите от това членство. Колкото повече държавата неглижира въпроса и се отнася към него елементарно и недостатъчно задълбочено, без цялостно да обхване и претегли всички негови аспекти, толкова по-неразбираемо ще бъде както във вътрешен, така и във външнополитически план защо България не само не се стреми, а като че ли страни от участие в ЕКА. Не може да бъде пропуснат и фактът, че когато говорим за ЕКА, става дума за значима и работеща организация с огромен бюджет, в която въпросът на участие е и въпрос на престиж, гарантиращ по-надеждни отношения с потенциални партньори. Няма място за сравнение с други като тип и мащаб международни организации, в които България може би членува и плаща членски внос без да е ясно дали има каквато и да било полза от това. Тук ползите са налице по дефиниция, въпросът е в това до каква степен България ще успее да ги материализира и капитализира. И това зависи от нас, от адекватното и далновидно мислене не само по отношение изразяването на воля за присъединяване, но и относно използването на възможностите, които са действителни и налице за всяка страна от ЕКА - стига да посегнем към тях.