НаукаМария Великова / 9 февруари 2012

От сърцето на планетата

Супервулканите – никой не знае кога ще изригнат, но могат да опустошат цял континент, изхвърляйки хиляди километри нажежена пепел

Има бедствия, които ние, хората, не сме сигурни, че ще преживеем, просто защото досега не сме виждали нещо подобно. Явления, внезапни и непредвидими, толкова мащабни, че не бихме могли да им противодействаме. Независимо на кой континент се случи, на Земята не би останало незасегнато място. Супервулканите.

Смята се, че до момента планетата е преживяла около 20 супервулканични изригвания. Така че правилният въпрос не е дали сме застрашени от такова събитие, а къде и кога ще се случи?

Със сигурност знаем местоположението на цели 9 супервулкана. Наясно сме какви мащаби на разрушение са причинили и можем да направим модел на това какво биха сторили днес - остава да се съсредоточим върху въпроса кога. За съжаление тук е проблемът - можем само да предполагаме отговора. А дори да успеем, за момента сме напълно безсилни да спрем унищожителния катаклизъм.

КАК ДА ГО ПОЗНАЕМ

През последните 10 000 години на земната повърхност са били активни около 1500 вулкана, а в океаните са още повече. 60-70 изригват всяка година. За щастие нито един активен днес вулкан не е на територията на България. Супервулканично изригване се е случвало средно на 100 000 години.

Магма, бликаща по земната повърхност, убийствено висока температура, земетресения, изхвърляне на пепел, газове и отломки на километри. Ако това ни предлага един обикновен вулкан, то неговият по-голям брат дава всичко в много по-големи количества и огромни разрушения на стотици километри.

Както почти всички големи открития, супервулканите се показали пред човека по случайност. Изкачвайки Скалистите планини в Северна Америка, учени обърнали внимание на огромното понижение измежду издигащите се стръмни планини. Кръгла депресия, подобна на калдера от вулкан, но с впечатляващи размери. След изследвания на повърхността наоколо се оказало, че наистина е това, но много по-голям, отколкото човечеството някога е виждало. Този супервулкан получил името Лонг Вали.

Ако вулканите създават планини, то супервулканите ги разрушават. Те не просто са по-големи по размер, а са много рядко съчетание на сложни процеси – затова и броят им не е толкова голям.

ПОД ЗЕМЯТА

Всичко се заражда на километри под нас. Както и при другите вулкани, в основата стои камера с нажежена магма под изключително налягане. Разликата при супербратовчедите им е, че камерата не образува конус при изригването, а и е в пъти по-голяма.

Всичко започва с образуването на огромна празна камера. Постепенно магмата я завзема, с достатъчно висока температура, за да разтапя скалата наоколо. В един момент камерата се изпълва, земната кора се издува и напуква. Тъй като няма конус и гърло, откъдето енергията и налягането биха изтласкали магмата, след това камерата остава повече от половината пълна.

Но това не е всичко, разбира се. Именно тук идва самото унищожаващо изригване. Срутването е придружено с невероятно голямо налягане и температура, стопяваща всичко, до което се докосне. А и магмата е съвсем различна. Например при известните хавайски вулкани тя е по-течна, излива се тихо и бързо, опасна е, но не води до експлозии. При супервулканите е с много високо съдържание на силикати, задържащи силно избухливи газове.

ВУЛКАНЪТ ВЧЕРА, ДНЕС И УТРЕ

Както всичко в природата, супервулканите също имат цикличност. След натрупването на магма, срутването и последвалия взрив, идва период на възстановяване. Започва отново да се събира магма, докато пак стигне до критичната точка. Колко време ще отнеме, не е ясно, първо, защото не се знае точно колко магма е нужна и второ – защото има много фактори, които влияят на процеса. Но е сигурно, че ако започне нов цикъл, той не може да бъде спрян, поне с днешните ни технологии.

Магмената камера може да остане стабилна стотици хиляди години, преди да се случи колапс. Пример е изригването на Тамбора в Индонезия през 1815 г. - малък супервулкан, но с 10 пъти по-силно изригване от Кракатао и 100 пъти над Везувий. Праховите частици в атмосферата са били толкова много, че е обявена година без лято. Загинали хиляди, посевите били унищожени, а много видове - застрашени. Ако това са последствията от един малък супервулкан, какво ли би се случило, след като се събуди някой от мощните?

За да определят силата на един вулкан, учените използват вулканичния индекс за експлозивност – VEI – стойностите са от 1 до 8, а с 8 се обозначават супервулканите. За получаването на числото се изчислява територията на разпространение на отложения материал, като супервулканите разпръсват вещество на поне 1000 м2. Изригването унищожава всички форми на живот в радиус от неколкостотин километра, а площ от порядъка на един континент е погребана под метри вулканична пепел.

Има и друг риск. А именно – някой по-„обикновен" вулкан да събуди спящата калдера на задрямал по-голям „брат".

Всичко по темата четете във февруарския брой на Списание 8.