Д-р Спирос Кицинелис: Хората на науката да станат като Джеймс Бонд

През май София беше домакин на впечатляващо събитие – първият у нас фестивал на науката, организиран от Британския съвет, Форум „Демокрит", образователното министерство и Столична община. Презентации имаха водещи световни и български учени. На следващите страници ви представяме двама от тях - д-р Спирос Кицинелис от Гърция и Франк Бърнет, първият професор по комуникация на науката. 

- Д-р Кицинелис, освен добър учен вие сте и удивителен презентатор. Как постигате това и важно ли е подобно умение за съвременния учен?

- През последните 5-6 години се занимавам активно с комуникиране на науката - начини да представиш науката пред публика от ненаучни среди. В Атина и в чужбина съм организирал научни дебати, където участва и публиката, презентации, научен театър, кратки филмчета, семинари. Цялата си опитност съм събрал в книга, с която давам практични съвети как да се пишат научни документи, как да се правят презентации и др. Умението да презентираш познанията си пред ненаучна публика, според мен, е от изключителна важност, защото имаме нужда да се създаде един съвършено нов стереотип на учения.

- Какво трябва да умее добрия презентатор?

- Добрият презентатор трябва да бъде най-напред много спокоен и релаксиран и да бъде себе си. Ако някой се опитва да бъде нещо, което не е, да се представя за такъв какъвто не е, публиката разбира. И не го харесва. Добре е да се използва много хумор, защото това е най-добрият начин да се свържеш с публиката. А ефектът е двустранен – интересът на публиката се засилва, а на говорещия му е по-леко. Удоволствието е по-голямо, когато говориш пред усмихнати хора, отколкото пред празни лица. Преди научна презентация подготвям текста на хартия и слайдовете за презентацията, но не репетирам самата реч. Защото искам да бъда спонтанен. Мисля, че ако седя в хотелската си стая и репетирам, презентацията ми ще стане твърде скована. Изисква се обаче друг вид подготовка – да се осведомиш пред каква публика ще говориш. Много е полезно да знаеш дали срещу себе си ще имаш ученици или възрастни, защото в зависимост от това можеш да използваш Важно е също информацията да бъде колкото е възможно най-просто представена и в същото време колкото е възможно по-научно.

- В обществото сякаш няма достатъчно интерес към науката. В учените или в хората е проблема?

- Двустранно е. Има статистика от Евробарометър, че по-голям процент от европейските граждани се интересуват от наука отколкото от спорт или политика. Но тук е парадоксът. Повече хора се интересуват от наука, но всеки ще отиде на футболен мач, всеки ще гледа политическо шоу. Практически никой не е активен в областта на науката. Никой няма да отиде на научно шоу или да си купи научна книга. Защо е така? Всички трябва да разберем, и учените и неучените, че има разлика между това да се интересуваш от наука и да се забавляваш. Т.е. да имаш интерес не е достатъчно. Този интерес трябва да се превърне в забавление, в удоволствие, ако искаме хората да идват и да отделят от времето и парите си за наука. Иначе всички хора се интересуват от наука, защото тя оказва ефект върху живота, върху здравето, всеки се вълнува какво се случва в ЦЕРН и в космоса. Но дали им е приятно да четат за това или да слушат за това? Понякога дори самият аз се отегчавам от науката и от учените.

- Как да превърнем науката в забавление без да я профанизираме?

- Трябва да се съчетае науката с изкуството. В Гърция правим научен театър и салоните винаги са препълнени. Друг начин са популярните напоследък математически новели. В тези книги има мистика и драма, но те обсъждат и математиката по един научно акуратен начин. Това е най-добрият метод да се представя науката пред широката публика. Хем четеш за удоволствие, хем научаваш неща. Но трябва да се внимава информацията да е коректна. Също така е важно какъв е имиджът на учения. Ако продължаваме да представяме ученият като човекът, който винаги стои в лабораторията и не може да комуникира или пък стария чичо с големите очила и бялата престилка, никога няма да променим отношението. Стереотипите трябва да се променят. Хората трябва да разберат, че учените могат да са готини хора.

- Но все пак е истина, че много от учените наистина са тихите хора, които не обичат да комуникират и предпочитат да прекарват цялото си време в лабораторията.

- Не е задължително да е така. По-старото поколение учени, които са такива, тях не можем и няма нужда да променяме. Погледът трябва да е обърнат към младите, към новото поколение учени. На тях се каже – "Ей, ти си умен, ти можеш да бъдеш учен. Не се налага да си социално неспособен, за да бъдеш учен." Разбира се, хората са различни и някои учени имат своето място в лабораторията. Не е необходимо всички да презентират пред широката публика. Но трябва да има и такива, които да са лицето на науката. По този начин ще се отделят и повече пари в тази област, защото интересът ще нарасне. Нека създадем нови стереотипи. Защото до сега всеки филм, в който науката участва по някакъв начин, представя учения като лудия тип, никога в главната роля, който помага на героя в някакъв момент. И после той не е важен. Затова никой не иска да е учен, всеки иска да е Джеймс Бонд. Защо да не се правят филми за учените, защото те да не са героите. Те са тези, които непрестанно променят планетата с откритията си в всяка сфера от мобилните телефони, през медицината до космоса. Защо това не се представя и във филмите? Нека правим филми за учените, които могат да бъдат супергерои.

- Разкажете ни повече за научния театър, който правите.

- До сега сме направили постановките "Науката на Коледа", "Науката на Гръцката митология", "Наука на любовта", "Науката на екологията". Половината от постановките са за възрастни, другата – за ученици от 10 до 17 години. Правим ги все хора от Фейм лаб, защото запазихме връзка помежду си и започнахме да работим в една посока, макар всеки да специализира в различна област на науката. Срещаме се веднъж месечно на по питие и обсъждаме проекти. Всеки пише своята част от сюжета, която е в областта, в която се занимава. След това разпределяме ролите. Например, когато правихме Науката на Коледа, избрахме различни обичаи от този празник и се опитахме да ги обясним чрез науката. Моята роля беше да говоря за коледното дърво. Част от това бяха лампичките, които слагаме на елхата. И тук обясних не само откъде идва този обичай, но и принципите на изкуствените светлинни източници, които са моя специалност. Отивайки по-назад в миналото, когато сме използвали свещички, представих химичното обяснение какво се случва между восъкът и въздуха, за да се получи пламък. Представленията обикновено продължават около час. Това е оптималното време, за което може да се задържи вниманието на ученици. В някои представления използваме костюми, но като цяло предпочитаме да ги избягваме. Защото се появява рискът твърде много да се смени фокуса, а той все пак трябва да остане върху научната информация.