Подкрепете ни!




Светът в теб12 октомври 2016

Нали, татко?

Ако детето моли да му прочетеш приказка - направи го сега, веднага



Човек помни странни неща. Животът неочаквано се срива и те оставя сам. Когато се случи подобно нещо, ние помним не важните неща, не заплануваното за през годините, не любовта или надеждите, в които сме вложили толкова усилия. Тогава си спомняме дребните нещица, които дори не сме забелязвали на момента. Как нечия ръка е докоснала твоята, а ти си бил твърде зает, за да забележиш, нотката надежда в гласа, която не си направил усилие да чуеш.

Джон Кармъди откриваше всичко това, загледан през прозореца на хола в кипящия навън живот през този весел вторничен следобед. Опитваше се да мисли за важните неща, които вече бяха изгубени - годините и плановете, надеждите и любовта. Но в момента не успяваше да съсредоточи мислите си върху тях много добре -не и този следобед.
Важните неща бяха като голям мъгляв фон в съзнанието му Единственото, което можеше да си спомни в момента, беше една странна дреболия: нищо и никаква случка всъщност, като си помисли човек, на фона на изминалите години, плановете и голямата любов. Сети се за думите, които дъщеричката му беше казала една вечер преди две или може би три седмици. Разумно погледнато, нищо работа - децата постоянно казват такива неща.
Но в момента той си спомняше точно това.
Онази вечер донесе у дома завършения проект за годишния отчет на акционерите. Много важен документ. Той беше много важен за бъдещето му, както и за бъдещето на съпругата и дъщеря му. Преди вечеря седна да го прочете още веднъж. Всичко трябваше да бъде наред, проектът беше от огромно значение.
И точно докато обръщаше една страница, Мардж, дъщеря му, дойде с книжка под мишница. Книжката беше със зелена подвързия със залепена отгоре картинка от приказка.
- Виж, татко - рече тя.
Той вдигна глава и отвърна:
- О, много хубаво. Нова ли е тази книжка?
- Да, татко - отвърна детето. - Ще ми прочетеш ли една приказка?

- Не, скъпа. Не точно сега - рече той.

Мардж остана да стои при него, докато той прочете цял параграф, който уведомяваше акционерите за някои промени в техническото оборудване на фабриката. Гласът на Мардж, кротък, с оттенък на надежда, продължи:
- Но мама каза, че сигурно ще можеш.
Той я погледна иззад листа.
- Съжалявам - отвърна той. - Може мама да ти почете. Аз съм зает, скъпа.
- Не - внимателно рече Мардж, - мама е много по-заета горе. Няма ли да ми прочетеш само една приказка?
- Виж, има картинка. Ето. Нали е много хубава, татко?
- Да, прекрасна е - рече той. - Превъзходна картинка, наистина. Но тази вечер имам много работа. Някойдруг път...
Последва доста дълго мълчание. Мардж стоеше с книжката, отворена на красивата картинка. Мина много време преди отново да продума. Той прочете още две страници, където се обясняваше много подробно, точно както той беше наредил, промяната в пазара през изминалите 12 месеца и плановете на търговския отдел за решаване на тези проблеми, които, в края на краищата, можеха лесно да бъдат приписани на местните условия, както и програмата за рекламни мероприятия, създадени в резултат на много седмици заседания, целящи да стабилизират и дори да увеличат търсенето на тяхната продукция.
- Но картинката е толкова хубава, татко. И приказката изглежда толкова интересна - рече Мардж.
- Знам - рече той. - Ъ-хъ. Някой друг път. Върви да си играеш.
- Сигурна съм, че и на теб ще ти хареса, татко - настояваше Мардж.
- А? Да, сигурно ще ми хареса. Но после...
- Добре - съгласи се Мардж, - тогава друг път. Нали, татко, друг път ще ми я прочетеш?
- Да, разбира се - обеща той. - Честна дума.
Но тя не си тръгваше. Продължаваше да стои там кротко и послушно. След доста време остави книжката на столчето пред краката му и рече:

- Е, когато си готов, прочети си я. Но чети по-силно, за да чувам и аз.

-Добре - отвърна той. -Добре, после.
И сега Джон Кармъди си спомняше точно това, не дългосрочните планове за любов и грижи за години напред. Спомняше си как точно доброто дете беше докоснало ръката му с плахите си пръстчета и беше казало:
- Прочети си я. Но чети по-силно, за да чувам и аз.
Ето защо сега той сложи ръка на книжката, лежаща на ъгловата масичка, върху която бяха събрали някои от играчките на Мардж, след като ги бяха събрали от пода, където ги беше оставила тя.
Книгата вече не беше нова и зелената корица беше поомачкана и зацапана. Той я отвори на хубавата картинка.
И докато четеше приказката, а скованите му устни с мъка оформяха думите, той престана да се опитва да мисли както трябва, за важните неща, за внимателните му разумни и изпълнени с любов планове за годините напред, за малко 

забрави дори горчивината и омразата си към пияния шофьор, 

който беше изгубил управлението на старата си таратайка и в момента беше в затвора с присъда за непреднамерено убийство.
Не забеляза дори жена си, притихнала и бледа, облечена за последно сбогуване с Мардж, която беше застанала на вратата, опитваща се да каже със спокоен глас:
- Готова съм, скъпи. Трябва да вървим.
Защото Джон Кармъди четеше:
,,Имало едно време едно малко момиченце, което живеело в дърварска колиба в Черната гора. То било толкова хубаво, че птиците по клоните забравяли да пеят, когато го видели. И ето че един ден..."
Той четеше на себе си. Но достатъчно силно, за да може и Мардж да го чува. Може би.

Майкъл Фостър, „Юнкстър Газет"

Из "Пилешка супа за душата: Втора порция", Джак Канфийлд, Марк Хансен


Можете да се къпете във водите на Душата на друг човек, като се взирате в очите му Светът в теб

Можете да се къпете във водите на Душата на друг човек, като се взирате в очите му

Важно е да се прави разлика между естественото охладняване и дълбоко нездравословните връзки

7 съвета за справяне с разочарованието Светът в теб

7 съвета за справяне с разочарованието

Отнасяте се към себе си като към машина и забравяте, че вниманието, грижата и самоизключването също са важни

Нищо в живота не си струва, ако не поемате рискове. Нищо. Светът в теб

Нищо в живота не си струва, ако не поемате рискове. Нищо.

Дензъл Уошингтън за куража да продължим напред, дори когато ни се струва, че сме се провалили

Садгуру претърпя спешна мозъчна операция Светът в теб

Садгуру претърпя спешна мозъчна операция

Възстановява се по-бързо от лекарските очаквания

Н. Казандзакис: Смъртен грях е да насилваш вечните закони Светът в теб

Н. Казандзакис: Смъртен грях е да насилваш вечните закони

Твой дълг е да следваш с доверие безсмъртния ритъм

Пролетното равноденствие е магическо време Светът в теб

Пролетното равноденствие е магическо време

Това е ден на чиста енергия, в който да поправите грешките и да създадете слънчево бъдеще за себе си

Пролетното равноденствие: ново начало Светът в теб

Пролетното равноденствие: ново начало

Днес излезте на слънце, умиротворете се със светли мисли, споделете желанията си с Вселената и благодарете на Живота

Запазете мълчание, защото светът на тишината е огромна пълнота Светът в теб

Запазете мълчание, защото светът на тишината е огромна пълнота

Руми: Отвъд представите ни за погрешно и правилно има поле, ще се срещнем там

Молитвата пребори хероина Светът в теб

Молитвата пребори хероина

След 10 години тежки битки, след 10 комуни и престой в лудница Иво се измъква от пипалата на наркотиците благодарение на вярата в Бог

На гости на свети Никола Светът в теб

На гости на свети Никола

Светецът чудотворец се явява насън на Ангел Рафаилов и му посочва точното място, на което да направи манастир

Ще дойде ли времето, когато няма да имате нужда от ваканция? Светът в теб

Ще дойде ли времето, когато няма да имате нужда от ваканция?

Нека не бягаме от живота, а да го превърнем в пътуване, от което не искаме да си почиваме

Човек не е длъжен кротко да приема това, което съдбата му дава Светът в теб

Човек не е длъжен кротко да приема това, което съдбата му дава

Съветите на „ангелското“ същество от „по-високо измерение“Крион

Върнете болката, която сте взели от родителите си, тя не е ваша Светът в теб

Върнете болката, която сте взели от родителите си, тя не е ваша

К. Типинг: Не лишавайте предците си от възможността да извървят своя кармичен път