Светът в теб6 декември 2016

Патанджали за диамантената неразрушимост на духа

Откриваш, че си далеч по-велика личност, отколкото някога си мечтал

Патанджали е древноиндийски мъдрец, философ, основател на религиозно-философската школа Йога през II век пр.н.е. Счита се за автор и съставител на запазения и до днес писмен труд на санскрит„Йога сутра" („Йога нишки"), наброяващ 196 сутри.

Целта е най-близо до тези, чието желание да я достигнат е най-горещо.
Когато си вдъхновен от някаква голяма цел, някакъв завладяващ проект, мислите ти разчупват всички окови; духът ти не знае граници, съзнанието ти полита във всички посоки и ти се озоваваш в нов, велик и чуден свят. Спящите сили, способности и таланти оживяват и ти откриваш, че си далеч по-велика личност, отколкото някога си мечтал.
Пречките по пътя към достигането на истинската същност са: болест, скука, съмнение, небрежност, леност, чувственост, заблуждение, непостоянство и неспособност за задържане на постигнатото.
Освен пречките, има още четири причини, които разсейват ума: мъка, отчаяние, нестабилност на тялото и нарушения на дишането.
Умът се пречиства чрез приучаването към изпитване на радост заедно с щастливите, състрадание към страдащите, доброжелателство към добродетелните и безразличие към тези, които продължават да живеят в порок.
Умът става чист в състоянието на задържане на дъха след дълго издишване. Или умът може да стане спокоен чрез дълбоко съзерцание на природен обект. Или чрез съзерцаване на вътрешната светлина, която е отвъд тъгата. Или чрез размишления за живота на тези, които са надмогнали страстите.
Чрез медитиране върху приятен обект по желание съзнанието придобива сила на проникване, която се простира от най-малките частици във Вселената до най-големите.
Когато променливите състояния са преодолени, умът става подобен на прозрачен брилянт, в който реалността се отразява като в чисто огледало; тогава познаващият, познаваемото и актът на познание се сливат в процес, които се нарича самапати.
Невежество означава да се приема преходното за вечно, нечистото за чисто, злото за добро и това, което не е себе си, за себе си.
Привързаността се поражда от изпитването на удоволствие.
Омразата се поражда от изпитването на болка.
Страданията, когато са в тяхната тънка форма, намаляват в процеса на пътя към себе си. Гласът на страданията замлъква в медитацията.
Същността на живота се разкрива пред този, който се е освободил от алчността.
Съвършенството на тялото се състои от красота, грация, сила и диамантена неразрушимост.