Светът в теб21 август 2017

Кръвотечащи рани

За Великия лекар, балсама на Любовта и бинта на Прошката

Един послушник дотичал при наставника си силно разстроен. Наставникът го попитал от какво се е разболял.

- Не съм болен - отговорил младежът, - но от няколко дни съм скаран със съседа си по килия.

– Отче, представяте ли си какво направи той?! Той… – послушникът искал да започне разказа си, но наставникът като че ли не го чувал изобщо. Казал му да тича при лекаря.

– Бащице, не ме разбрахте! – отчаяно обяснявал послушникът,– имам проблем с приятеля си, когото са определили за мой съквартирант по килия!

– Да, лоша рабата. Това е тежка и заразна болест, която може да срине целия ти организъм и да загубиш здравето си. Бягай при лекаря – повторил заръката си наставникът.

Послушникът мигал на парцали и си помислил, че духовният му учител сигурно е загубил слуха и разума си. Наставникът казал:

– Ще ти разкажа една история.

„Веднъж един човек минал покрай една работилница и решил да погледне какво се прави вътре. Влязъл. Никога не бил влизал в работилница и всичко му се виждало изумително. Разглеждал инструментите, наблюдавал внимателно как работят хората, обаче така пречел на майсторите и на калфите. Помолили го да се дръпне и да гледа без да пречи. Предупредили го, че може да пострада, тъй като не е наясно кое как работи и откъде може да дойде опасността. Той не се вслушал. Искал всичко да пипне. Продължил да пречи на работещите и те се изнервили.

И ето че случайно един детайл от струга, който той разглеждал, изхвръкнал и се забил в крака му. Рукнала кръв и с изкривено от болка лице човекът изтърчал от работилницата, като се оплаквал на всички минувачи от непочтените работници, които искали да го убият. Разказвал за злополуката и предлагал на всеки да си покаже кървящата рана. Всички минувачи му казали: „По-бързо върви при лекаря, той ще зашие раната ти, иначе кръвта ти ще изтече или ще получиш инфекция на кръвта. За теб е по-добре да идеш при лекаря". Но той не слушал никого.

„Това са улики от тежко злоумишлено престъпление и трябва да ги запазя до съдебния процес – казвал раненият мъж. – Ако зарасне раната, никой няма да повярва, че е била доста сериозна. А тези работници ще наемат печен адвокат, който ще докаже, че изобщо не е имало рана, а само одраскване."

По това време съдията отсъствал от градчето и затова делото се отложило до завръщането му. Контузеният обаче така и не отишъл при лекаря, искал да предостави на съдията нагледно цялата тежест на престъплението върху крака си. Състоянието му се влошавало и той легнал тежко болен.

Съдията се върнал, навестил болния и разпоредил разследване. То не доказало вината на стругаря, но все пак го накарали да заплати на пострадалия символична глоба за невнимателно отношение към инструментите. Глобата била малка, защото било невъзможно да се определи колко сериозна е раната – лекарят не я бил видял първия ден, а влошаването дошло от нелекуването ѝ и вината за това била само на пострадалия.

Лекарите дълго лекували пострадалия, състоянието му се подобрило, но така и не възстановил напълно здравето си...“.

...

– Бягай бързо при Великия лекар, докато не е станало късно, – казал наставникът на послушника. – Помоли го да наложи сърцето ти с балсама на Любовта и да го превърже с превръзката на Прошката. Защо ти е нужно да ходиш и да показваш своите „кръвотечащи рани" очаквайки кога този, който те е обидил, ще бъде справедливо наказан, а през това време духовното ти състояние ще се влоши неимоверно... Тичай, сине, тичай за помощ!

Из "Голяма книга на притчите" от протойерей Алексей Мокиевский