Светът в теб20 ноември 2017

Назови чувството си и ще ти олекне

Задъхваме се от неразпознати емоции, които натъпкваме в себе си

Ние непрекъснато воюваме със собствените си чувства. Упорито отричаме емоциите си, особено по отношение на други хора. Та нали това са само чувства? Това не сме ние. Чувствата идват и си отиват. Психолозите твърдят, че да се научим да ги разпознаваме, да ги назоваваме и да ги споделяме, е единственият правилен път към емоционалното и психическо здраве.

Докато изживяваме своето поредно денонощие, много често отричаме, че сме раздразнени от това, че някой ни прави услуга. Защото ни се вижда нелогично и ненормално, без да знаем, че е класическа схема на ума – да ни вкара във филма – тоя пък за какъв се мисли, като ми помага...

Много често отричаме, че сме гневни, обидени или наранени от контакта си с близък човек или приятел. Отново защото смятаме, че е недопустимо и срамно да изпитваме подобни чувства.

Отричаме, че изпитваме чувствата страх и гняв към децата си, защото смятаме, че това е абсурдно и ако някой разбере, ще ни вземе за луди. Отричаме огромен букет от негативни чувства към мъжа, жената или човека, с който ни свързват любовни отношения. Защото „не е прието" да се казват такива неща. Същото се отнася и за богатия набор от горещи чувства, които изпитваме към работодателите си, наемните си работници или родителите си.

Понякога чувствата са пряка реакция на действията, думите и реакциите на другите хора. Хората се причината, поради която на повърхността изплуват стари обиди, гневове и раздразнения.

Но, независимо кой е източникът на чувствата ни, те са си наши. Ние сме техните собственици. И да ги приемем, често е единственото необходимо нещо, което ще ни освободи от тях.

Не трябва да позволяваме на чувствата ни да контролират поведението ни. Не трябва да реагираме с незабавно действие на всяко чувство, което ни връхлита. Ние не трябва да реагираме с неподходящо поведение. Ако ние честно поговорим за нашите чувства с някого, на когото се доверяваме, това помага.

Понякога се налага да се осмелим да открием чувствата си пред човек, който ги е предизвикал. Това може да е началото на близки интимни отношения. Или на приятелство, или пък на раздяла... Но най-важният човек, на когото трябва да признаете честно чувствата си, това сте самите вие.

Ако позволяваме чувствата ни да се раждат свободно в нас, разпознаваме ги, приемаме ги и се научим безболезнено за всички да ги освобождаваме, то ние ще знаем каква да е всяка наша следваща крачка.

Днес ще се опитам да си напомням, че чувствата са важна част от живота ми. Ще съм открита за своите чувства в семейния живот, в приятелските среди, в любовните си отношения и в работата. Ще изживявам чувствата си без да се осъждам.