СъбитияТодор Митров* / 28 декември 2016

Палячо или егоцентрик? Не, просто виртуоз.

Найджъл Кенеди на 60 години

Колкото и да е невероятно, днес Найджъл Кенеди празнува 60 годишен юбилей. Той отказва да порасне и това е прекрасно. С външния си вид на елегантен клошар, с два различни чорапа на сцената, с поведението си, с различната си, понякога доста странна интерпретация на "Годишните времена" на Вивалди, той предизвиква смесени чувства, особено сред професионалистите. Те варират от възхищение, през пренебрежение и стигат до откровено отрицание. Музикантската злоба е световно заболяване и е нелечимо. Нямам подробна информация какво е отношението към Кенеди в другите държави, но мога да споделя от личен опит, как бе приет той тук, при първото си гостуване в България преди почти 20 години. Концертът му беше със "Софийски Солисти" пред 5000 души в НДК и за него се говори и до днес.

Той беше един от първите световно известни музиканти, които гастролираха в България и „Софийски Солисти" имаха честта да бъдат първият оркестър, с който той свири в НДК. Ние бяхме на турне в Корея, когато от София ни се обадиха за този концерт.

На първата репетиция Найджъл закъсня с около 40 минути. Впрочем и на другите репетиции никой не знаеше, кога ще дойде. Беше казал на организаторите, че поема цялата отговорност за творческия резултат. А резултатът беше такъв, че в зала 1 на НДК при капацитет 4000 седящи места, имаше поне 4500 човека и на края на концерта щеше да се срути от аплодисменти. Но всичко по реда си....

Найджъл водеше репетициите по-начин, непознат за нас до този момент. На пръв поглед всичко беше сякаш шега, без никакво напрежение, но нещата се получаваха някак от само себе си. Естествено свирихме „Годишните времена" и там той правеше обичайните си и превърнали се в запазена марка невероятни фокуси, но въпреки това „сглобихме" парчето почти веднага.

Спомням си и отношението му към хората в залата. Например, той най-спокойно си оставяше цигулчицата „Гуарнери дел Джезу" за поне 2 милиона долара на пода, без никакъв надзор, за да отиде да даде автографи на фенове. През цялото време пиеше някакви чайчета с неизвестно съдържание и пускаше страшни лафове. В шеги и закачки направихме две-три репетиции и дойде часът на началото...

Найджъл излезе на сцената облечен в нещо, което трудно може да се нарече концертно облекло, с яки пиърсинги и с един син и един зелен чорап. В първата част свирихме само Бах. Първо беше концерт за две цигулки с нашия концертмайстор тогава - Людмил Ненчев. Следваше концертът за цигулка и обой с Ясен Енчев. Чакаме ние да излязат, обаче зад сцената някаква суматоха и никой не излиза. Оказа се, ....че Найджъл е забравил нотите си в хотела....

Великанът обяви на публиката, че ще свири докато ги донесат

и поне 40 минути свири сам пак Бах, из "Сонатите" и "Партитите". Донесоха нотите и тръгнахме по предварителния план. След паузата: Вивалди - „Годишните времена". За тях няма да говоря. Те просто трябва да бъдат чути в негово изпълнение. След това, вместо да приключи вечерта, последва още една пауза и трета част - само джаз. Найджъл беше довел със себе си китарист и контрабасист - свириха поне още 40 минути.

Така празникът за сетивата и душата излезе около 3 часа и половина.

След всички аплодисменти, които продължиха не знам колко, Найджъл каза на оркестъра, че същият ден има рожден ден и ни кани в една кръчма - да отиваме и да почваме. Отидохме, той дойде след около час. Свири с музикантите в кръчмата почти до сутринта. От време навреме си пафкаше канабиса, нещо, с което е известен, дойде при нас, поговорихме и се разделихме...

Та, това е един много ярък спомен от работата ми с изключителния музикант и човек Найджъл Кенеди... А всички, които го наричат нашмъркан и друсан палячо, един от многото и т.н., могат да чуят негови записи и тогава да говорят. На нас лично Минчо Минчев ни е разправял, че го е слушал на живо в Германия, с Брамс – концерта и каза, че го е изсвирил неповторимо.

Но все пак някои колеги бяха скандализирани. "Палячо" беше най- безобидното мнение за него. Един мастит професор (вече покойник), заяви, че веднага може да посочи поне 15-20 наши цигулари, включително студенти, които са по-добри от Найджъл. Тогава виехме от смях на подобни глупости, защото по време на репетиционния процес и на самия концерт

видяхме за какъв изключителен професионалист става дума.

Когато се разбра, че ще свирим с Кенеди, почти по същото време се готвехме за изява с Минчо Минчев. Разговорихме се за него и той попита: "Пак ли ще свирите Вивалди"... "Ми, пак"... "Разбирам, това най-много се продава и по тая причина много хора по света не подозират какъв изключителен цигулар всъщност е Кенеди. Само преди 2 месеца го слушах в Мюнхен с Брамс - Концерта и ми взе акъла!".

В заключение, като малко доказателство на думите на Минчо, предлагам запис на Чайковски - Найджъл Кенеди и Лондонската Филхармония.