СъбитияМайкъл Гротхаус / 9 февруари 2017

Нов живот за 2 седмици

Как отказването от рафинирана захар променя мозъка (втора част)

Точно преди година - в брой 1/2016, ви разказахме за експеримента на Списание 8 - какво се случи със здравословното състояние на шестима доброволци, решили за месец да спрат захарта. Ето че е време за още един пример в тази посока. (Първа част четете тук.)

Майкъл Гротхаус направил експеримент със самия себе си. И се родил отново. Но нека чуем самия него - писателя, сценариста и колумнист на Fast Company Майкъл Гротхаус.

През тези две седмици не промених нормата си от дневни калории - 1900-2100, както обикновено. И спортувах в реалния си режим. И ето какво се случи. Забавно е.

През първия ден ми се струваше, че всичко ще мине много леко. Ядох плодове, обядвах с риба и вечерях пържола със зеленчуци. Липсваха ми захарта и млякото в кафето, но нямах особени проблеми.

На втория ден всичко се промени рязко. Въпреки стабилната закуска и обяд (два портокала, яйца, после пълнозърнест ориз и зеленчуци)

към 2 часа следобед се почувствах така, като че през мен е минал камион.

Виеше ми се свят и ме болеше глава, а това обикновено не ми се случва. Продължи с известни прекъсвания 2-3 дни. През това време неистово желаех сладко и газирано. На третия ден вече ми трепереха ръцете. Беше непоносимо тежко да не хапна нищо сладко.

„Тъй като никога не сте се противопоставяли на навика си, мозъкът ви крещи за сладко – казва Ребека Боултън, експерт по хранене, с която се свързах, за да разбера какво ми става. — Това е периодът на адаптация, през който желанията стават по-интензивни, а след това вече се чувствате по-добре.“

По-интензивни ли? Към края на четвъртия ден бях готов да продам кучето си срещу едно брауни. Загубих концентрацията си, дотолкова, че се уплаших — не можех да завърша статиите, които трябваше да предам същата седмица. Бях готов да пийна енергийна напитка „заради здравето ми“ (но се сдържах). Бях раздразнителен и депресивен. Нервен и нетърпелив, беше ми трудно да се фокусирам върху каквото и да било.

„Тялото е било програмирано да получава енергия от захарта, — обяснява Боултън, — и е необходимо време, за да се научи то да я приема отнякъде другаде.

Нещо като махмурлук е.“

Но на шестия ден нещо се промени. Разсеяността ми започна да си отива, болките в главата също. Плодовете взеха да ми се струват по-сладки. На осмия или деветия ден всичко някак ми се проясни пред очите, като че ли по-искрящо от всякога, можех да се концентрирам.

Станах по-продуктивен, работата ми потръгна - внимателно се вслушвах в хората по време на интервютата, по-точно улавях думите им и можех бързо да реагирам на отговорите им с нови въпроси.

Никога досега не бях работил с такава скорост.

Когато четях книга или статия, попивах повече подробности и информация. Почувствах се по-умен.

Боултън казва, че то усещането за по-силна сладост на плодовете е знак, че тялото се адаптира към новия режим без нонстоп употреба на рафинирана захар. А главата престана да ме боли, защото тялото вече не се борело със стремежа към захар. През последните дни на диетата бях толкова фокусиран, че ми се струваше, че съм нов човек. Промени се и настроението ми, това бе забележимо и за приятелите ми. И колкото и глупаво да звучи, аз се чувствах по-щастлив, отколкото преди две седмици.

По-добър сън

Сънят е много важен: той не само ни дава възможност да си починем от дневните дела, но и измива токсините от мозъка, като му помага да работи на по-бързи обороти. „Когато захарта в кръвта е балансирана — казва Боултън, — това спомага на спокойния сън и дава по-устойчиво ниво на енергия, премахва умората и стимулира концентрацията. Това се отразява ползотворно и на останалите ви хормони“.

Не съм си и помислял, че отказването от захарта ще ми помогне за по-добър сън, но така се получи. На шестия-седмия ден заспивах на десетата минута след помирисване на възглавницата. Преди ми трябваше половин час. Събуждах се по-рано и някак по-естествено. Ставането от леглото ми беше леко.

Загуба на тегло

Приемах толкова калории, колкото и преди. Ядях много мазнини (червено месо, авокадо) и много белтъчини и натурална захар. Но отказът ми от рафинираната ми донесе 5 кг по-малко за две седмици. „Употребата на повече белтъци, фибри, плодове и зеленчуци повишава метаболизма и тялото изгаря калориите по-ефективно. Тайната не е в количеството на калориите, а в качествата на храната и как тялото я преработва“.

Нов живот

Както и преди от време на време изпитвам глад, не вече не толкова често. Сит съм 7-8 часа. Сега вече разбирам, че когато съм чувствал глад (на всеки три часа), тялото ми просто си е искало дозата захар.

Вече не ми липсва захарта в кафето. Когато виждам наредените шоколади по рафтовете на магазините, ги възприемам като парчета картон — изобщо не ми се иска да ги ям. И за първи път в живота си усещам богатството и нюансите на плодовете и зеленчуците. Сега разбирам, защо едно време са подарявали на децата за Коледа портокали. На кого му трябва шоколад, когато съществува тази сладост?

Все пак се страхувам, че в един момент няма да мога да се откажа от рафинираната захар. Всичко е против мен.

Захарта се крие в десетки хиляди стоки и влияе на мозъка по-силно от кокаин.

Благодарение на маркетинга, захарта е навсякъде, не може да бъде избегната. Освен ако не решите да направите това, което направих аз и да си приготвяте храна само от пресни продукти. Понякога, уви, заетостта и обстоятелствата няма да ви позволят това.

Но всички изброени ползи и преимущества, които изпитах върху себе си, изключвайки от менюто си рафинираната захар за две седмици, са твърде мощни, за да ги игнорирам. Надявам се, че това ще ми е достатъчно.

Източник