Подкрепете ни!




ИсторияМихаела Ценкова, Ганета Сагова / 26 август 2019

Мисионерка на любовта

Ликът на Майка Тереза спаси двама раково болни. Католическата църква официално я обяви за светица

Мисионерка на любовта


Пълният текст е публикуван в бр.9/2016 г. на Списание 8

На ул. „Цар Самуил“ в София монахини, облечени в бяло сари със син кант, стоят неподвижно на колене, вперили поглед към Иисус, и се молят. Като порцеланови икони са – изглеждат толкова слаби и крехки... Но само на пръв поглед. Нито една от тях не помръдва с часове, въпреки че от дългата служба краката изтръпват, а болката става нетърпима. Но вместо да се оплакват, те пеят с радост във възхвала на Иисус. Песента им разцъфва в аскетичната стая с разпятието, до което пише I thirst - „Жаден съм“. Този надпис във всеки параклис на „Мисионери на любовта“ изразява същината на делото им - прослава на Спасителя и задоволяване на нуждите на най-страдащите. В очакване на светото причастие всяка от сестрите на Майка Тереза изрича своята гореща молба: нито една от тях не пожелава нищо за себе си. Молят се с плам за другите - бездомните деца, унижаваните жени, бедните, болните...

Пред екипа на Списание 8 сестрите не пожелаха да разкажат детайли за работата си, за да не нарушат тайнството на един живот извън светското. Хората от квартала обаче разказват как монахините оставят пари в една от близките бакалии, с които бедните си купуват основни хранителни продукти. Обясняват още, че приземният етаж от жълтата им къща често подслонява бездомници. Седейки редом до тях, усещаме твърдия под, а свитите ни нозе започват да припукват. Необозримо се пречупват и брътвежите на ежедневието, отшумявайки далеч. Светът се разтваря в любов и доброта.

Майка Тереза за мнозина е светица още приживе, макар официалната ù канонизация да стана факт преди дни - на 4 септември, в Рим. Това събитие дойде в момент на противопоставяне между атеизъм и вяра, а и между вяра и вяра и е още един повод да си припомним историята на тази мисионерка на любовта. Винаги актуално звучи нейният девиз: „Нещо красиво за Бог“. А също и призивът ù от 1991 г., когато, в разгара на една друга война в открито писмо до президентите на САЩ и Ирак Джордж Буш и Саддам Хюсеин тя написа: „Тази война не ще може да оправдае страданията, болката и загубата на животи, които вашите оръжия ще причинят.“

Гонджа от Скопие
Майка Тереза се ражда на 26 август 1910 г. в албанско семейство в Скопие с името Гонджа Агнес Бояджиу. За времето преди да приеме монашеския живот, тя почти не говори. Независимо че не учи в католическо училище, Гонджа израства в набожна среда и ревностна във вярата енорийска общност.
Едва 12-годишна открива своето призвание – да служи на бедните. Вдъхновена от братята йезуити, изпратени в Калкута, 6 години след това решава да стане мисионерка в далечния Бенгал. На 18 Бояджиу прави първата си жертва – разделя се с дома, за да замине за Ирландия, където се присъединява към сестрите от ордена на „Лорето“ и изучава активно английски. Приела вече името на св. Тереза от Лизио – неин патрон и пример, младата сестра потегля към мечтаната Индия.

След петседмично пътуване пристига в Калкута. Тереза дава обет за живот в целомъдрие, последван от посвещаване в дейностите към ордена и средното девическо училище „Сейнт Мери“. Девет години по-късно идва етапът за полагане на т.нар. вечни обети, с които сестрите се вричат окончателно на Бог и приемат званието „майка“. През 1944 г. Майка Тереза става директор на гимназията, в която преподава география, хинди, бенгали и хигиена, поверен ù е също така един от филиалите на „Лорето“ - „Дъщерите на св. Анна“, на който става настоятелка. Още тогава Тереза изпъква с ръководни качества, упоритост и неизчерпаема енергия.

Да не откажа нищо
През април 1942 г. 32-годишната Майка Тереза полага частен обет, чието престъпване е равносилно на смъртен грях. Крайната жертвоготовност в името на Отца носи името „Да не Му откажа нищо“. Обещание, което става двигател и цел в живота на бъдещата мисионерка на любовта. В силата му е отразена и албанската традиция, според която дадената дума на честта, или „беса“, е символ на безусловна вярност, обвързваща клетва с цената на живота.

Тази дълго пазена от останалите сестри тайна мотивира всяко нейно действие оттук нататък, а след време ще бъде превърната и във верую на последователите ù: „Нямаме право да отказваме живота си на другите, в които срещаме Христос“. На Тереза ù предстои най-голямата жертва, напускането на манастира, за да стане едно цяло с изстрадалия народ. Защото, за да помогне, тя трябва да припознае болката, самотата и бедността на изоставените деца и болни. Вече това, което върши към ордена на сестрите от „Лорето“, не е достатъчно, за да утоли „жаждата на Иисус“, онази, която Божият син е изразил на кръста - метафора на нуждата от любов.

Ужаси в Калкута
Картината в Калкута става все по-страшна с въвличането на Индия във Втората световна война. Следват дни на омраза, гладът отнема живота на милиони, сякаш самата смърт се разхожда из окървавените улици. Тогава настъпва вторият повратен момент в живота на монахинята. Във влака за Дарджилинг на 10 септември 1946 г. Майка Тереза получава „призив в призива“, както го описва пред духовния си наставник отец Селест ван Ексем, съпроводен от три видения. Тя чува Иисус, който ù казва: „Ела, бъди Моята светлина!“, и вижда голяма тълпа, молеща за спасение. Разкрива ù се образът на Дева Мария, която редом до нея мълви: „Грижи се за тях - те са мои. Научи ги да казват семейната броеница.“ Събраното множество, вече обвито в тъмнина, продължава да зове и тогава Христос от кръста проговаря: „Ще ми откажеш ли да направиш това за мене - да се погрижиш за тях, да ги доведеш при мене?“.

Този вторник, почитан впоследствие като ден на вдъхновението, поставя началото на мисията на Майка Тереза - „Мисионери на любовта“. Гласът, както го нарича, продължава да я наставлява до средата на следващата година, разкривайки целта на конгрегацията, която Тереза ще основе.
Цената обаче е много висока – тя трябва да се раздели със сестрите от ордена, към който служи цели 20 години. И да убеди църквата, че зовът на Бог е истински и трябва да бъде последван. Майка Тереза споделя напълно откровено тревогите и плановете си със своя изповедник отец Ван Ексем.

Първоначално той е стъписан и ù предлага да изчака, да забрави за призива, но с времето разбира, че всяка казана от Тереза дума е истина, а гласът, който ù говори, е самият Бог. Ван Ексем дава разрешение на Тереза да се обърне към архиепископа на Калкута. Дългите разговори и честите писма с отеца обаче са сметнати от общността за неподходящи и монахинята е изпратена в Асансол. Но в крайна сметка архиепископът получава всички отговори, дава благословия и отнася въпроса є към настоятелките от „Лорето“ и към Светия престол.
Цели две години Майка Тереза смирено и търпеливо чака окончателния отговор. Това време ù се струва цяла вечност, защото делото на живота ù я зове! Бог я зове. Последната дума има самият папа Пий XII и той решава да ù се довери.

Свободна монахиня
Така на 17 август 1948 г. Майка Тереза започва пътя си на свободна монахиня. Изпълнявайки заръката на Иисус, облечена в бяло сари със син кант и кръст на рамо, Светицата от Калкута начева делото на „Мисионери на любовта“. За да помага на болните, първата спирка на Майка Тереза е болницата „Свето семейство“ в Патна, където прекарва 3 месеца, усвоявайки основните знания и умения като медицинска сестра. После се връща в Калкута, „сред най-бедните, болните, умиращите и малките деца от улиците“. Сама и с 5 рупии в джоба, готова да се отъждестви напълно с тези, на които ще служи, скита в търсене на дом.

След редица перипетии намира подслон на третия етаж от къщата на братя Гомес. Малкото пространство помещава и ордена „Мисионери на любовта“, докато броят на сестрите позволява това. Още през декемврисъщата година получава одобрение да отвори училище в един от мизерните квартали, където обучава децата на азбуката и основните хигиенни навици. Сякаш с намеса на провидението всичко се нарежда. Появява се първата ù последователка - Агнес, а до деня на учредителния декрет сестрите са вече 12. Общността приема епархиален статут през 1950 г. и само след 15 г. този млад орден става епископален, т.е. - директно подчинен на папата.

Дейността на „Мисионери на любовта“ се разраства светкавично, обединявайки доброволци от различни религии, култури и социални прослойки. Само в Калкута са открити 52 центъра, един по един следват още много градове в Индия, в които е донесена светлината на вярата. През март 1963 г. е създаден и първият мъжки клон на ордена.

Да обичат със сърцето си
Конгрегацията, която Майка Тереза основава, не е като останалите: „Това, което за другите ордени е добро, за нас не е достатъчно. Ние трябва да утолим жаждата на един безкраен Бог, умиращ от любов“, казва тя. Към характерните и за други общности обети е прибавен още един - за самоотвержена служба към най-бедните. Аскети не в пустинята или зад високите манастирски порти, а при шума и мръсотията на светското, монахините заживяват на ул. „Лоуър Съркюлър Роуд“. „Мъртви за временните блага“, от 4,30 сутринта до 21 ч вечерта с францисканска аскетичност и бенедиктинско трудолюбие те отдават себе си на това „да служат с ръцете си и да обичат със сърцето си“.




След ранната молитва сестрите потеглят на своята мисия при сираците, на които преподават, сред болните в техните домове, при просяците и умиращите. В търсене, както Христос е наредил, обикалят, за да отговорят на материалните и духовните нужди на страдащите.
През 1952 г. по молба на Майка Тереза градските власти в Калкута предоставят на ордена бивш храм на богинята Кали, където да бъдат приютени гаснещи в мизерията на Калкута бездомници. В „Нирмал Хридей“, станал известен като „Дом на умиращите“, сакати и неизлечимо болни получават медицинска грижа, ала най-вече - нежността и вниманието на доброволци и монахини. „Има лекарства за всякакви болести. Но ако няма грижовни ръце и любящо сърце до теб, чувството, че никой не те иска, това ужасно заболяване, няма как да бъде излекувано.“
При посещението си в Индия папа Павел VI подарява на Майка Тереза церемониалната си бяла кола.  Скоро след това тя организира лотария, голямата награда от която е автомобилът. Така събира достатъчно средства, за да основе колонията за прокажени„Шанти Нагар“.

От Танзания до Шри Ланка
Поредната стъпка в пътя на Майка Тереза е излизането ù от Индия през 1960 г. и навлизането в общественото пространство. Първият център в чужбина, открит от нея, е във Венецуела, следват Шри Ланка, Танзания и редица мисии из целия свят. През следващите години Майка Тереза се озовава сред бомбите в Бейрут, развалините на Багдад, при аборигените в Австралия и болните от СПИН в Африка. Създават се филиали на братството из цяла Европа, САЩ, включително и в бившите социалистически страни. В България орденът работи в София, Варна и Бургас.

Разширяването на дейността на ордена привлича вниманието на медиите. Журналистът, заради когото светът научава за Майка Тереза, е британецът Малкълм Мъгъридж, който прави телевизионно предаване с нея, документалния филм „Нещо красиво за Бог“ през 1969 г. и едноименната книга (1971 г.).
Ето как Малкълм си спомня първото интервю с Майка Тереза: „Тя влезе и времето спря.“ Журналистът е омагьосан от магнетизма на малката жена, която зове за повече любов и състрадание. Поради операторски грешки продуцентите искат да свалят интервюто с Майка Тереза, но все пак го пускат.

То жъне нечуван успех: започват да валят зрителски писма, да звънят телефони и да се изпращат дарения за ордена на Майка Тереза - събират 20 000 лири. Малкълм разбира, че този разговор с монахинята няма да е последният. Събира екип и заминава при нея в Калкута. А това, което той и камерата му ще запечатат там, ще промени живота му и този на зрителите завинаги. „За мен Майка Тереза е любовта в действие“, казва Мъгъридж. Сблъсъкът му на човек, част от европейската цивилизация, с избора на блажената да живее в мизерията, го поразява: „Аз избягах и гледах да не се доближавам до този ад.“ Тази необикновена монахиня върши своя апостолат не при смиреното паство, а в копторите. Прибира проядени от плъхове и червеи прокажени, деца, изхвърлени в кофи за боклук, за да се отнесе не с жал и празно съчувствие, а с уважението и предаността си…

Пълният текст е публикуван в бр.9/2016 г. на Списание 8
Купи броя от тук


Средновековните жени са използвали неофициални социални мрежи История

Средновековните жени са използвали неофициални социални мрежи

Споделяли здравословни проблеми и медицински съвети, точно както и днес

Когато небето и Земята си прощават История

Когато небето и Земята си прощават

На Сирни заговезни, или Прошкинден искаме и даваме прошка, за да сме с чисти сърца и в мир

Не отстъпваме. Умираме на място до последния човек. История

Не отстъпваме. Умираме на място до последния човек.

Шипченската епопея: „Хора ли отбиваха атаките на противника – смъртни ли са те?”

Баба Марта не е баба! История

Баба Марта не е баба!

Тя е булка, мартеницата е разветият й сватбен чаршаф. Пижо и Пенда са нашите Ин и Ян.

Какво щеше да се случи, ако нямаше високосни години История

Какво щеше да се случи, ако нямаше високосни години

Ако нямате календар за 2024 г., можете да ползвате от 1996-а или от 1968-а

Концесионери посягат на светилището на Асклепий в земите на манастира „Св. Св. Петър и Пав История

Концесионери посягат на светилището на Асклепий в земите на манастира „Св. Св. Петър и Павел“

Историци и археолози с петиция срещу решението в местността „Хайдушко кладенче“ да се добиват инертни материали

Трифоновден – 1 или 14 февруари? История

Трифоновден – 1 или 14 февруари?

В празничността на тези дни могат да бъдат различени много предхристиянски вярвания, които нашият народ е съхранил

И преди 300 г. да си кръчмар, кафеджия, аптекар и пивовар е било доходоносно История

И преди 300 г. да си кръчмар, кафеджия, аптекар и пивовар е било доходоносно

Кратка ретроспекция на най-разпространените професии през XVIII век

Атанас си мина и зимата замина История

Атанас си мина и зимата замина

В българските народни представи св. Атанас бил един от шестимата братя юнаци, които си поделили небето и земята в началото на света

Народе, кълве те секи, кой отде помине – и турчин, и поп, и дявол... История

Народе, кълве те секи, кой отде помине – и турчин, и поп, и дявол...

Яворов: Истинската вяра е да умреш като Ботев за една идея, дори когато знаеш, че е предварително обречена

Пет древни тълкувания за символа на Дървото на живота История

Пет древни тълкувания за символа на Дървото на живота

Красивият символ на Творението присъства в много култури от векове

Коледа с врага История

Коледа с врага

И през Първата, и през Втората световна война сражаващи се от двете страни слагат оръжие и празнуват заедно

Коледата с ритъма на сърцето История

Коледата с ритъма на сърцето

В деня преди Коледа според народните представи цялата природа затаява дъх в очакване на чудото

13 г. Григорий Просветител бил забравен на дъното на каменна яма, пълна със скорпиони История

13 г. Григорий Просветител бил забравен на дъното на каменна яма, пълна със скорпиони

Армения първа в света приела християнството за държавна религия през 301 г.