ИсторияО.з. полк. Иван Колчев / 29 януари 2020

Операция „Буря“

Сталин планира пръв да удари нацистка Германия, но Хитлер го изпреварва

Статията е публикувана в брой 12/2019 на Списание 8

Операция „Буря“

Сталин планира пръв да удари нацистка Германия, но Хитлер го изпреварва

През 2019 г. се навършиха 80 години от началото на Втората световна война. През 1939 г. Хитлер и Сталин си поделят Полша и целият свят затаява дъх, за да види дали двамата най-ужасяващи диктатори на своето време ще се вкопчат един в друг. На 22 юни 1941 г. Хитлер напада Съветския съюз (операция „Барбароса“). Съветският съюз, начело със Сталин, е изненадан. Това пише навсякъде в учебниците по история и наистина се е случило.

Сталин обаче е изненадан от това, че Хитлер напада пръв. При това СССР, а не… Англия.

В една невероятна контраразузнавателна операция Хитлер внушава на Сталин, че неговата цел е десант на Острова. Всъщност истинските му намерения са да нападне Съветския съюз, защото той знае какво ще стане, ако не атакува пръв – другият хищник ще го изпревари и ще го смаже. Това и се случва донякъде – Хитлер унищожава всички руски войски, струпани на границата, улеснен от факта, че те не са подготвени за защита, а напротив – позиционирани са в готовност за нападение. За операция „Буря“.

И така, немската операция „Барбароса“ изпреварва „Буря“. После Германия губи войната, а Сталин стига до Берлин. Това го знаем. Но какво би станало, ако операция „Буря“ бе стартирала по-рано и милионите руски войници бяха нахлули в Европа? Въпрос, на който историята никога няма да отговори. Тази статия е опит за открехване на завесата на политическата сцена преди 80 години.

На 12 февруари 1939 г. английският кабинет провежда секретно съвещание, на което присъстват представители от двата генерални щаба – английския и френския. Целта е да се направи строго критичен анализ на военните възможности на Германия. Участниците стигат до следния извод: за Германия стратегическите суровини (особено горивата и желязната руда, внасяна от Швеция, и нефтът от Румъния) ще стигнат само за няколко месеца водене на война. Решението е взето - ако Хитлер нападне Полша (през 1939 г.), Англия и Франция незабавно ще обявят война на Германия.

Насъскай хищниците

На същото съвещание се разглежда и другата опасност, надвиснала над света – Съветският съюз. На всички е ясно, че Сталин се готви за поход към Европа, който е цел, смисъл и съдържание на неговата вътрешна и външна политика. През март 1939 г. от трибуната на XVIII партиен конгрес той заявява:

„И тъй като целта ни е световна революция, разпалването на война в Европа е наше средство в името на тази велика цел, която оправдава всичко!“

Английското разузнаване представя на правителството меморандум, съгласно който най-сигурният начин да бъдат решени европейските и световните проблеми е да се провокира сближаване между СССР и Германия. „Ако тези държави стигнат до някакво политическо, а още по-добре, до военно споразумение, войната между тях ще бъде неизбежна и ще пламне почти веднага след подписването на подобно споразумение.“

Президентът на САЩ Рузвелт стига до същия извод, след като получава доклад за забелязаното съветско-германско сближаване.

„Ако Хитлер и Сталин сключат съюз, със същата неизбежност, с която денят сменя нощта, между тях ще започне война.“

На правителствата на САЩ и Англия е пределно ясно, че сблъсъкът между двете огромни сили – комунистическата и нацистката, е неизбежен. И че подялба на Европа, подобно на тази на Полша, между хищниците е невъзможна. Противоречията са идеологически: Хитлер иска да наложи нацизма навсякъде и смята всички славяни за подхора (untermenschen) наред с евреите, хомосексуалните, циганите и др. Сталин от своя страна нееднократно е заявявал, че Червената армия ще разпали световна революция и нищо няма да го спре. Като прибавим и чисто икономическия стремеж на Хитлер към богатите нефтени залежи в Кавказ, за да задвижва огромната нацистка машина, е лесно да се стигне до извода, че въпросът е „кой кого ще нападне пръв“, а не „дали“.

На 21 март 1939 г. правителството на Англия предлага на Сталин да приеме обща декларация на СССР, Англия, Франция и Полша за съвместна съпротива срещу хитлеристката експанзия в Европа. Предложението остава без отговор. Само две седмици по-късно – на 6 април 1939 г., Англия и Франция правят нов опит – изпращат на Сталин проект на договор за взаимопомощ и подкрепа, ако при изпълнението на гаранциите за Полша западните държави се окажат във война с Германия. Конкретен отговор няма.

Правителствата на Англия и Франция едва сега разбират и осъзнават, че Сталин не се нуждае от договори, пактове, мерки и гаранции, необходими за осигуряването на мира в Европа. За да бъдат разбрани действията му, е необходимо да се проучат два източника: „Владетелят“ на Макиавели и философията на Ницше – това са боговете на Сталин в управлението на държавата.

На 23 август 1939 г. между Съветска Русия и Германия е подписан договор за ненападение, известен като „Пакт Молотов–Рибентроп”, съгласно който Хитлер и Сталин разделят Полша.

„Дружба, скрепена с кръв“
На 23 август 1939 г. между Съветска Русия и Германия е подписан договор за ненападение, известен като „Пакт Молотов–Рибентроп“. Съставна част от него е секретен протокол, съгласно който Хитлер и Сталин разделят Полша. Река Висла е демаркационна граница между германските и съветските войски.

На 1 септември 1939 г. германските войски нахлуват в Полша. Същото прави и Червената армия на 17 септември с численост над един милион войници, с танкове, авиация и артилерия. Сталинският поход в Европа е започнал. Нахлуването на неговите войски е изненада за полското командване. Съюзник ли идва на помощ, или агресор извършва нападение? Съветските бомби и снаряди дават отговор на този въпрос.

Силите са неравни, Полша няма възможности да воюва на два фронта едновременно. „Дружба, скрепена с кръв!“ – ще каже по-късно Сталин в телеграма до Хитлер. Двете хиени са все още съюзници и с военен парад в Брест на 22 септември съветски и германски войници маршируват заедно по случай победата над Полша.

22 септември, Брест. Хищниците правят съвместен парад. „Дружбата, скрепена с кръв” няма да продължи дълго.

В Москва Сталин заедно с члена на генщаба Борис Михайлович Шапошников се любува на картата на разделянето на Полша. Демаркационната линия на подялбата е много внимателно планирана. Тя не е създадена случайно. Отстъпването на част от Варшавското и цялото Люблинско воеводство на Хитлер в замяна срещу Литва е старателно обмислена от Сталин и генщаба акция. По този начин върху картата се появяват два издадени напред „плацдарма“ – Белостокският и Лвовският, заплашително надвиснали над територията на Германия. Те създават условия за обкръжаване на хитлеристките войски източно от Одер и за стремително настъпление в направление Берлин.

„Тези плацдарми – казва Б. М. Шапошников – като облаци ще висят над Хитлер.“ Вождът замислено го поглежда и отвръща: „И от тези облаци ще се разрази буря“.

Така се ражда операция „Буря“.

Да се отвори при сигнал „Буря“
На 16 май 1941 г. окончателно е утвърден планът на операция „Буря“ и е представен на Сталин в последната си редакция. Този план се съхранява в запечатани червени пликове с надпис: „Да се отвори след получаване на сигнал „Буря“. Официално документът е обозначен като „План за стратегическо разгръщане на силите на Съветския съюз в случай на война с Германия и нейните съюзници“.

Първата стратегическа цел от действията на войските от Червената армия ще бъде разгромът на главните сили на немската армия, разгърната на юг от линията Брест – Дъблин. Следващата стратегическа цел: чрез настъпление от района на Катовице в северно или северозападно направление да се разгромят крупните сили от центъра и северното крило на германския фронт и да се овладее територията на бивша Полша и Източна Прусия. Като най-близка задача е да се разгроми германската армия на изток от река Висла и в направление Краков.

В представения на Сталин план за овладяване на Европа е предвидено всичко с изключение на едно обстоятелство – не се планира началото на операцията. На генералите Тимошенко и Жуков Сталин заповядва: „Всички мероприятия по разгръщането на силите да бъдат завършени към 1 или 3 юли. Не по-късно. Не се поддавайте на никакви провокации от страна на немците, нито ги провокирайте. И помнете, Германия никога няма да тръгне на война срещу нас, преди да е свършила с Англия. А ние ще изберем подходящия момент“.

Тук е и основната грешка на Сталин, той силно подценява Хитлер. Надява се, че Германия ще повярва на Съветския съюз и необезпокоявана ще извърши десант на Острова. А според руския щаб най-удачният момент за нападение над Германия е, когато Хитлер разположи по-голямата част от своите войски към Английския канал и извърши десанта.

„Нахлуване“ в Англия
Непосредствена задача пред германското разузнаване е Сталин да бъде заблуден, че Германия наистина иска да акостира на Острова. На 15 февруари 1941 г. фелдмаршал Кайтел подписва директива за дезинформация. На първия етап, до април 1941 г., се предвижда създаване на лъжлива представа относно намеренията на немското командване за нахлуване в Англия. За да се създаде такава илюзия, масово се разпространява информация за несъществуващ десантен корпус от морската пехота, отпечатват се топографски материали за територията на Англия, англо-немски разговорници, листовки и др.

От военна гледна точка германски десант на Острова е невъзможен и обречен на пълен провал. Това знаят и англичаните, и германците, които бързо изоставят тези планове. Оказва се, че всички са наясно с това освен Сталин. Английското разузнаване прави опит да го предупреди. На 10 юни 1941 г. съветският посланик в Лондон Иван Майски е поканен от постоянния заместник на английския министър на външните работи Кадоган, който му прочита сведения на английското разузнаване. В тях се изброяват немските дивизии, разгърнати на границата със Съветска Русия. Майски изпраща съобщението в Москва със забележката: „Английска дезинформация.“

Немският дезинформационен план върви с пълна пара и е абсолютно успешен. На 11 юни 1941 г. към щабовете на руските гранични окръзи е изпратена секретна шифрограма, в която се казва: „Според информация, постъпваща по разузнавателни и правителствени канали, в периода от 4 до 10 юли 1941 г. немските войски ще предприемат широкомащабни бойни действия срещу Англия, включително и нахлуване на Британските острови на крупни въздушни и морски десантни сили…“

На 14 юни 1941 г. спецотрядите на НКВД започват масова депортация на населението от предполагаемия оперативен тил на нападението срещу Германия, за да подготвят огромно количество войски и военна техника за нападение. За такъв тил се считат териториите на трите прибалтийски републики, районите на Западна Украйна и Западна Беларус, а също и Бесарабия. Претъпканите товарни вагони откарват хората в Източен Сибир, където по-голямата част от депортираните загиват с настъпването на зимата без храна и топли дрехи.

На същата дата Хитлер свиква последното съвещание във връзка с провеждане на операция „ Барбароса“. След като изслушва докладите на командващите групи армии „Север“, „ Център“ и „Юг“, командващите армии и танкови групи, Хитлер определя дата на нахлуването в СССР – 22 юни 1941 г.

На 15 юни, като преглежда множеството сводки, доклади, донесения, сведения, съобщения, Сталин е повече от убеден, че едва ли не цялата съветска разузнавателна мрежа е попаднала в капана на „английските провокатори“. Върху донесението на военния аташе в Берлин генерал Тупиков, с което той съобщава, че войната ще започне на 22 юни, Сталин пише следната резолюция: „Предайте на този тъп генерал, че това е английска провокация.“

Дезинформацията е пълна – като на филм руски агент „прониква“ в щаба на 175-а пехотна немска дивизия и вижда, че стените са окичени с карти от южните райони на Англия с планове за десант и овладяване на плацдарми на английския бряг.

На 17 юни президентът на САЩ Рузвелт получава писмо от английския премиер Чърчил, в което се казва: „В най-скоро време немците ще нападнат Русия. Главните германски сили са дислоцирани от Финландия до Румъния и завършват съсредоточаването на последните авиационни и танкови сили. Ако се разрази тази нова война, ние ще окажем помощ на руснаците, изхождайки от принципа, че врагът, когото трябва да разгромим, е Хитлер.“ Когато Рузвелт прочита на дипломата Хари Хопкинс посланието от Чърчил, той възкликва:

„Ако Сталин нападне пръв, какво ще правим? Ще подкрепим Хитлер ли?“

Рузвелт отговаря: „Убеден съм, че Сталин няма да направи това. Той чака десанта в Англия. Адолф ще използва за удара си всичките сили, с които разполага. Сталин няма скоро да се оправи от него. Хитлер – никога. Не се съмнявам в това“.

Д+3 – грешката в третия знак

„Кога ще започнем операция „Буря“, другарю Сталин?“ Народният комисар на отбраната Тимошенко и началникът на Генералния щаб Жуков най-после получават отговор на този кардинален въпрос, свързан със съдбата на многомилионната държава:

„Германците ще нападнат Англия около 15 – 20 юли. Не по-късно! А ние ще започнем три дни след това.

Тоест денят ще бъде Д+3. Д – това е тяхната дата, Д+3 - нашата“. Това е фаталната, знаменита грешка в третия знак на Сталин, който не разбира, че явленията и процесите са винаги по-сложни, отколкото ние си ги представяме.

На дългата хиляди километри линия от Баренцово до Черно море като тетива на гигантски лък стоят една срещу друга две огромни армии и чакат условните сигнали: „Буря“ и „Дортмунд“. Германските войски възлизат на 4,5 милиона души, по-малко от 4000 танка и 4200 бойни самолета. Срещу тях е разгърната 9-милионна армия, построена в два стратегически ешелона и подкрепена откъм тила с три армии на НКВД. В граничните окръзи на немците противостоят повече от 20 хиляди танка, 11 хиляди самолета и 2300 далечни бомбардировача. Авиацията на флота има в състава си 6700 самолета. Танковете КВ и Т-34 в граничните окръзи надхвърлят 1600.

При това съотношение на силите не е възможно немците да пробият такава мощна групировка от войски с бойна техника и въоръжение и да стигнат до Москва, Ленинград, Сталинград и Кавказ. Танковите групи (впоследствие танкови армии) на немските генерали Гот, Гудериан и Клайст, изпреварили пехотата, щяха да бъдат отрязани от нея, обкръжени и унищожени от страшното превъзходство на силите на Червената армия. Да, но ако Червената армия беше оказала съпротива. Срещу себе си дисциплинираната и добре организирана немска военна машина няма достоен противник, защото Червената армия по-скоро прилича на деморализирана тълпа. Тълпа без водачи – изключително ниското качество на командния състав (останал такъв, след като в периода 1937 – 1940 г. Сталин нарежда да се разстрелят около 40 хиляди генерали и офицери) предопределя нищожната боеспособност на Червената армия, която се разпада.

Закъсняла „Буря“
В дълбоката нощ на 22 юни Гудериан, командващ 2-ра танкова група, се отправя към своя команден пункт, който се намира северозападно на 1,5 км от Брест. Небето на изток побелява. Започва денят на 22 юни 1941 г. Гудериан поглежда часовника си и дава заповед за артилерийска подготовка.

Към 12 часа Сталин, Тимошенко и Жуков най-накрая разбират, че нахлуване в Англия няма да има. Взето е решение да се започне операция „Буря.“ По всички линии за връзка, по телетайповете и предавателите в отбраната и Генералния щаб крещят: „Буря“, „Буря“, „Буря“! От стотиците сейфове се изваждат червени пакети с надпис: „Да се отвори след получаване на сигнал „Буря“. Върху приложените секретни карти червени стрелки се прицелват във Варшава, Берлин, Париж, Копенхаген, Букурещ, Будапеща, Лисабон и Виена.

Събитията на фронта се превръщат във военна катастрофа за руснаците. Един и половина милиона руски войници преминават на страната на Хитлер, в някои случаи дори под звуците на военните оркестри. Това са 12-а, 89-а и 103-а съветска дивизия. Целият 436-и полк от 155-а стрелкова дивизия начело с командира си майор Кононов вдига бялото знаме и заявява желанието си да стане ядро от една бъдеща „Руска освободителна армия“. Сред червеноармейците и командирите практически няма човек, близките на когото да не са разстреляни, разкулачени, пратени в лагери. Настава стихийно въстание на армията срещу сталинския деспотизъм и нечовешка тирания. Душата на войниците е опустошена. Сталинската империя, скрепена с терор и управлявана с терор, започва стремително и неудържимо да се разпада...

До 9 юли 1941 г. загубите на съветските войски са почти 12 000 танка, 19 000 оръдия, 10 000 бойни самолета. 750 000 души са убити, ранени и безследно изчезнали. Към 11 септември военнопленниците са 3 800 000 млн., много от които се предават без никога да са влизали в бой.

Първият стратегически ешелон на Червената армия търпи пълен разгром. От 22 юни до 9 юли войските на трите фронта дават 750 хиляди жертви, ранени и безследно изчезнали. До 15 юли 1941 г. хитлеристката армия превзема територия с площ 700 000 кв. км. Немската армия превзема Киев, Харков и Одеса, блокира Ленинград и стига до Москва.

Убий своите!
От 22 юни до 10 октомври 1941 г. по присъди на военните трибунали (съдилища) и спецотделите на НКВД са разстреляни 10 201 руски военнослужещи по обвинения в контрашпионаж, метеж или опити да се предадат. А общо през годините на войната военните съдилища осъждат повече от 994 000 съветски военнослужещи, от които 157 593 са разстреляни. Броят на безследно изчезналите е 5-10 пъти по-голям от този на убитите. През 1941 г. именно масовият плен и дезертьорството са основният компонент от безвъзвратните загуби на Червената армия.

В края на юли 1941 г. потокът от военнопленници (които към 11 септември са вече повече от 3 800 000!) надхвърля възможностите на Вермахта да ги охранява и издържа. Сталин не признава правото на руските войници да попаднат в плен, те трябва да се бият до последна капка кръв, не да се предават! За назидание на „предателите“, през есента на 1941 г. съветската авиация бомбардира лагери на руски военнопленници в района на Орел и Новгород. Съветският съюз отказва сътрудничество с Червения кръст и поради това става невъзможно да се окаже помощ с храни и медикаменти на червеноармейците в плен.

На 3 септември 1941 г. Сталин пише на Чърчил: „Без тези два вида помощ (десант на англичаните във Франция и доставянето на 400 самолета и 500 танка всеки месец) Съветският съюз или ще претърпи поражение, или задълго ще загуби способността за активни действия в борбата с хитлеризма“. На 13 септември той моли 25-30 дивизии да дебаркират в Архангелск или да бъдат прехвърлени през Иран в южните райони на СССР.

Когато сталинската империя започва да се разпада, спасението идва оттам, откъдето Сталин не го очаква. През ноември 1941 г. той казва истината:

„Глупавата политика на Хитлер превърна народите на СССР в заклети врагове на днешна Германия“.

В тази мисъл ясно и точно е формулирана фундаменталната, главната причина защо борбата между двете кървави диктатури се превръща във Велика отечествена война на съветските народи. Руснаците разбират, че войната на Хитлер срещу тях е война на унищожение. Това е грешката, която ще доведе нацистка Германия до катастрофа. Народите на СССР се вдигат на оръжие, за да защитят семейното огнище, бащиния дом, своето Отечество.

За щастие на човечеството, Хитлер пропуска уникалния шанс, който му дава дългогодишната болшевишка диктатура в Русия. Изпреварващият му удар обаче погребва бляна на Сталин да види Червената армия на атлантическото крайбрежие на Европа, което означава, че първият етап от операция „Буря” не е осъществен. Но в резултат на Втората световна война Съветска Русия достига върха на своята експанзия, като стъпва в сърцето на Европа, разделяйки Германия на две. С нападението над Съветския съюз Хитлер успява да отсрочи безусловната капитулация на Германия и проваля завоевателния поход към Атлантика на Сталин.

На 30 и 31 август 1994 г. руските войски напускат територията на Германия и Прибалтика. Операция „Буря“ завършва. Преди 10 години, на 9 май 2009 г., армейски генерал, професор-доктор на военните и историческите науки Гареев, заявява: „Ние още не сме разбрали какво е станало през 1941 г. Това е неизучен въпрос. Необходимо е в създаването на нов труд да участват държавни органи. Да отговорят на този въпрос, могат само Генералният щаб, Министерството на външните работи и КГБ (ФСБ днес)“.