Генерал от КГБ намира Йети

Мечия човек/Йети, доказателствата за съществуването му и неговият произход бяха теми в няколко от броевете на „8". Оказа се обаче, че легендарният д-р Светослав Славчев винаги има какво още да разкаже от безбройния си запас увлекателни истории.

Архивите на Института по антропология на Академията на науките на бившия СССР пазят десетки съобщения за наблюдавани „диви хора" в различни планински райони, постъпвали в различни периоди. Те заинтересовали учените и през 1958 г. академията създала специална комисия за изучаване на снежния човек. 

След съобщение на хидролога Николай Пронин, че е видял човекоподобно същество на ледника Федченко, академията праща експедиция да го търси в Памир. Екипът не бил подготвен за сериозна изследователска работа и се завърнал без особен успех, но пък събрал десетки свидетелства за съществуването на тайнственото създание. Едно от най-ценните е разказът на генерала от пограничните войски на КГБ Михаил Семьонович Топилский, който през есента на 1925 г. бил комисар на кавалерийски полк. 

Ето неговия разказ:

„С разузнавателен отряд преследвахме в Западен Памир голяма банда басмачи   (контрареволюционери в Средна Азия - бел. ред.). Бандата се опитваше да избяга през Източен Памир в Синдзян. От Ховалинг се прехвърлихме в Дарваз, където завихме на юг и пресякохме Ванчиския и Язгулемския хребет, а след това – и Рушанския. Още във Ванчиския район чухме разкази за космати човекозверове, живеещи в планините.

Те се отнасяли враждебно 

към хората, но не ги нападали

без повод. Можели обаче да убият онзи, който ги ядоса. От разпитаните местни хора един потвърди, че е виждал отблизо подобно същество и го описа като едър космат човекозвяр. А по думите на почти всички ловци те често чували виковете и противния вой на човекозверовете.

Веднъж, движейки се по следите на бандата по най-високите върхове на хребета, видяхме пътека от огромни стъпки. Нямаше никакво съмнение, че е оставена от големи боси човешки крака. Тя свърши в подножието на гола скала, недостъпна за човек. Продължихме преследването и открихме оцелелите басмачи от бандата. След нейния разгром те се криеха в пещера на един от ледниците.

Когато хвърлихме първата граната, отвътре изскочи мъж и на руски език извика, че от стрелбата ледът ще се пропука и ще затрупа всички ни. Ние поискахме те да се предадат. Басмачът отговори, че ще обсъди това с другите, и се скри в пещерата. Скоро обаче чухме зловещо скърцане от движението на ледовете. Почти едновременно до нас долетяха изстрели и решихме, че бандитите ни атакуват. Междувременно ледът със страшен грохот започна да се срутва върху входа на пещерата. Отвътре успяха да избягат трима души, останалите бяха погребани под ледовете. От тримата двама бяха убити, а един бе ранен от нашия огън. 

Именно той разказа, че когато започнал съветът на бандата, от дъното на пещерата изскочили няколко космати човекоподобни същества, които

издавали нечленоразделни звуци

Те носели тояги и се нахвърлили върху мъжете. Те пък от своя страна открили огън. Разказвачът получил жесток удар по лявото рамо и хукнал към изхода, подгонен от звяра. Басмачът твърдеше, че трупът на човекозвяра може да се намери наблизо под отломките от лед и пръст.

Ние разчистихме част от отломките и наистина под тях намерихме труп с три рани от куршуми. Убитият лежеше с големи отворени очи и оголени зъби. Отначало помислихме, че е труп на маймуна. Но в Памир няма маймуни, това се знае. Опипахме козината му, за да видим дали не е преоблечен човек, но се убедихме, че не е така. Трупът принадлежеше на същество от мъжки пол, високо на ръст, прехвърлило зрялата възраст, съдейки по обилието от сиви косми. Стъпалата му бяха съвсем голи, покрити с груба кафява кожа. На дланите също нямаше козина, кожата им беше груба, мазолеста. Цветът на лицето му беше тъмен, нямаше нито брада, нито мустаци. Зъбите бяха много големи, равни, но по форма не се отличаваха от човешките. Имаше силно 

издадени скули, сплескан нос, 

ниска челюст, 

много масивна. Убитият имаше широка гръд и силно развита мускулатура. Строежът на тялото не се отличаваше особено от човешкия. 

Не беше възможно да носим тялото с нас. Някой предложи да вземем скалпа му, но аз отказах, понеже това същество приличаше на човек и това някак не ми изглеждаше подходящо за случая. Размислих и наредих да го погребат по човешки. 

После се спуснахме на юг, а местните жители ни гледаха с ужас, защото слизахме от райони, които се смятаха за царство на човекоподобните чудовища."