Наука7 януари 2016

Гълъбовата крепост

Някога български, Голубац близо до най-широкия участък на Дунав помни ожесточени битки срещу османския поробител

На около 100 километра от Белград, в края на най-широките части на красивия син Дунав, където със своите 7 километра ширина реката заприличва на езеро, се издига магическата Гълъбова крепост. Голубац е прекрасно запазен спомен от средновековието, някога високите му, непокорими стени защитавали зад себе си и българските воини.

Построеното около XIV век и впечатляващо съхранено съоръжение някога се казвало Гълъбец (за което разказва Константин Иречек) и било стратегическо българско укрепление. Белеело се отдалеч по реката като гълъб и вероятно на това дължи поетичното си название. Запазени са изящните му и здрави високи кули, 2 входни порти, свързвани от 3-метрови стени. Днес Голубац е прекрасен пример за това как с подходяща реставрация можем да усетим атмосферата на старините.

Особено важното стратегическо значение на крепостта през средновековието идвало от нейното разположение - тя е точно там, където Дунав се стеснява, малко преди да се „смали" в най-голямата речна клисура в Европа - Железни врата или Джердап.

Смята се, че крепостта е съществувала много преди да бъде построена в днешния си вид, споменава се в летописите като притежание на сърбите, унгарците, турците и австро-унгарците. И, разбира се, българите. Всъщност дори в картата на Гаврил Занетов от 1918 г. е отбелязано, че в района доминиращо е българското население.

В VI век близо до крепостта съществувал град на име Колумбрия, което отново е свързано с латинската дума за гълъб. Смята се, че Голубац е бил българска крепост по времето на хановете Крум, Маламир, Пресиян, на княз Борис и царете Симеон, Петър, Самуил, Калоян, Иван Асен II, Иван Александър. За последно при цар Иван Срацимир красивата гълъбова крепост е в границите на Бдинското царство.

Православният параклис, който се намира в една от кулите, показва, че някога в Голубац вероятно е живеел знатен православен благородник.

В началото на XV век Голубац се превръща в гореща точка на стария континент - тогава унгарският крал поверява опазването на крепостта на сръбските деспоти Лазаревич и Бранкович. През 1427 г. обаче тя пада в ръцете на турския султан Мурад II. Година по-късно, в опит да спре напредването на турците на Балканите, унгарският крал Сигизмунд се отправя на поход, целейки да върне Голубац към християнските владения. Обсадата продължава дълго, но крепостта така и не пада.

Голубац има 9 кули, високи между 20 и 25 метра, 5 от тях се смятат за по-стари от останалите. Съединяват ги спускащи се от хълма към водата каменни стени, ширината на които достига на места 2,8 метра.