Подкрепете ни!




ЛюбопитноГанета Сагова, снимки Добрин Кашавелов / 8 април 2016

Кой е виновен?

Kюрдски семейства търсят спасение в България, но вместо това оставят 4 трупа и 7 сирачета



Група хлапета, от 5- до 12-годишни, се щурат на поляната до центъра за бежанци в Харманли. Пет момчета и две момичета. Слънцето гали страните им,  плодните дръвчета са разцъфнали, от земята се показват великденчета. Замирисва на пролет, всичко изглежда приказно. На пръв поглед.  Надниквам в дълбоките, кафяви очи на малчуганите и потъвам в друга реалност, където всичко се е ускорило.  Децата са пораснали преждевременно, слънцето е избързало с топлината през февруари и е подлъгало цветя и дръвчета…  Дори не подозирам обаче докъде ще ме отведе тази среща.


Малчуганите са придружени от мъж и жена. Те са с тях насред нищото, за да ни разкажат една от хилядите подобни истории на хората, които бягат от домовете си. На хората, които, оказва се, са във война дори тук, в уж мирна България. Може би подсъзнателно събеседниците ни вярват, че това споделяне ще им помогне да постигнат някаква справедливост, да намерят мир в душите си, за да могат да продължат да живеят и да отгледат децата. Ще  им помогне да убедят сами себе си, че смъртта си е струвала. 

ДАЛЕЧЕ,
ДАЛЕЧЕ

Трифа Кадер ще мълчи, когато стигаме до тази част от разказа. Тя не знае английски, а ако заговори на кюрдски пред децата, те ще научат… премълчаваната истина. А именно: че четири от тях са загубили преди 2 седмици двамата си родители. Другите три деца вече нямат баща.  
Арам Фарадж е чичо на кръглите сирачета и братовчед на бащата на другите три деца. Дошъл в България веднага щом научил за трагедията, за да се опита да вземе всички със себе си във Великобритания, където е избягал още 17-годишен. Там е научил език, занаят, свил е гнездо, вече има дете и върти бизнес с пицария. Изобщо не мисли как ще се справя с още седем деца и жена, единственото, за което се моли, е да ги пуснат с него.
И все пак тези деца са донякъде щастливци. Защото има при кого да отидат, което не е така за повечето имигранти в лагера.
Защо тълпи от хора всеки ден бягат далеч от родните си домове, далеч от Близкия изток?  


Трифа Кадер с трите си деца

Ето какво ни разказа Арам: „Брат ми Ребуар и Наджат – съпругът на Трифа, си купиха заедно къща в Арбил (столицата на Кюрдистан, автономен район в Ирак – бел. ред.). И двамата работеха като вас – журналисти, във вестник в Кюрдистан, но пишеха срещу правителството и ги вкараха в затвора."  
„Мъжът ми плати на някого, той ходатайства и го пуснаха след 3 месеца. Но докато караше колата, се опитаха да го убият", допълва разговора ни Трифа. 
Опитът за покушение се оказва повратна точка в живота на двете семейства и те решават да напуснат Ирак. Продават къщата и намират каналджии да ги прекарат до Европа. Дават общо внушителните 13 000 британски лири, за да ги изведат до България. 

ЗАРАДИ
ДЕЦАТА

„Направиха го само и само малките да останат живи. Децата оцеляха, но те платиха много повече от очакваното – с живота си", казва Арам и рисува ситуацията в Ирак: „Хората в правителството на Кюрдистан работят само за себе си, за своите семейства. От 6 месеца не са плащали заплати на журналисти, учители, лекари, съдии… Нито пени. Но ако кажеш и дума срещу правителството, си мъртъв. И не само ти, а и цялото ти семейство – жени, деца – всички! Дори нямаш право да си помислиш нещо срещу тях. Няма електричество, няма вода, няма храна, няма пари, няма работа. Остава ти само да се молиш да умреш преди децата си. Аз имам дете, зная какво е – искам да умра преди моето дете. Не искам децата ми да умират пред очите ми…" 

ИЗНАСИЛВАТ,
ПРОДАВАТ,
УБИВАТ

Но в Ирак децата умират. Всеки ден. „През студените зими умират децата, през горещините – възрастните -  продължава Арам. - А правителството въобще не го е грижа. При Саддам Хюсеин беше много по-добре. Ние си мислехме, че като си отиде,  ще живеем добре, но не би. След Саддам няма живот. Всички искаме да се върне. Да, той ни убиваше, но ни даваше храна, имаше медицинско обслужване, електричество. Когато живееш по неговите правила, не те убиваше. А сега не правиш нищо - и умираш. Без причина...". 
„Ислямска държава" – това е другата причина хората да бягат от Ирак и Сирия. Ето какво казва за джихадистите Арам: „Те отвличат жените ни и ги изнасилват! Продават ги. Отвеждат ги в Сирия и изкарват пари от тях. Убиват наред: жени, деца, възрастни… Аз съм мюсюлманин и не ми е позволено да убивам никого, не ми е позволено дори да ви докосна. Ако си християнин, а аз съм мюсюлманин,  това означава, че ти имаш един път към Бог, а аз вървя по друг. Така пише в Свещената книга. А тези хора заявяват, че правят всичко в името на исляма, но те не са мюсюлмани! Ислямът никъде не учи хората да убиват, той дори не позволява да се докосват – независимо дали са християни, евреи или изповядват друга религия. Тези хора не са мюсюлмани! Те искат да завземат иракското правителство, искат петрола за себе си в името на исляма, но не са мюсюлмани. Много хора смятат, че всички мюсюлмани са терористи, но не е така. Ислямът е мир, както всички други религии. В Корана пише, че християнството е преди исляма и ние трябва да вярваме и в Христос. И ние вярваме в него. Бог е един – той не е евреин, християнин, мюсюлманин или от „Ислямска държава!"
В началото на февруари двете кюрдски семейства влизат легално с визи в Турция, но планират да избягат в България, защото според Арам се страхували съседите да не ги върнат обратно в Ирак, щом ги видят на границата. Визи за България нямат. Тръгват с т.нар. муле заедно с още няколко семейства (по информация от МВР са били 19 души, плюс двамата загинали мъже – общо 21). 

БЯГСТВОТО

Водачът не ги предупреждава, че пътят е тежък и дълъг, че трябва да пресекат снежна и стръмна Странджа. Нямат нито подходящи дрехи, нито обувки, нито дори достатъчно храна и вода. Малкото бисквити, които носят, свършват бързо. Пълнят пластмасовите шишета от минерална вода с течност от локвите. Трифа не знае откъде минават, но вървят, включително нощем. Четири денонощия. Най-накрая турският придружител спира и им казва: „Стигнахме. Моите приятели ще дойдат с кола след 10 минути. Изчакайте ги тук." И изчезва. Но никой не се появява нито след 10 минути, нито след час, два, три… бежанците съвсем се отчайват. В един момент идват български полицаи. Дали това не е дълго чаканото спасение...? 



Уви – не, според жената от Ирак. Тя разказва коренно различна версия от тази, която се появи в медиите. (Според нея водачът ги е накарал да пресекат реката на границата и затова част от хората по-късно са умрели от измръзване, а другите са спасени от българската полиция.) Историята на Трифа, която е разказала и пред разпитващите (от полицията и хуманитарни организации): полицаите им взели парите и джиесемите, след това ги качили във военна джипка и две полицейски коли. След 3-4 часа (жената не е гледала часовник и не може да каже точно колко) ги свалили до една река, където водата била по-плитка, и им казали да я прегазят и да се върнат обратно в Турция.  От другата страна трябвало да ги чака турската полиция.

СТУД
И СНЯГ

Кадер не знае английски език, затова няма обяснение защо са им събрали парите и джиесемите, нито какво точно са казали. Въпреки студа и изтощението бежанците не са имали избор и са прегазили реката, което се е оказало фатално за четирима. 
Никой не ги посреща на отсрещния бряг. Няма полицаи, само сняг, студ и върхове, разказва Трифа. При минусовите температури разбират, че са обречени. Вече никой не мисли за бягство, искат само едно – да спасят децата! Бащите решават да потърсят помощ отвъд един връх (който се оказва в турска територия), предполагат, че в долчинката може да има село. Но вместо помощ срещат бялата смърт.
Друга група се отделя и тръгва в своя посока, трета – на другаде. Приблизително след 4 часа едно момиче най-сетне открива други български полицаи, които този път веднага тръгват към мястото и спасяват част от бежанците.
Останалото съвпада с информацията от бюлетина на Гранична полиция.

ОТ
БЮЛЕТИНА

„На 7 февруари, към 17,40 ч граничен полицейски наряд от ГПУ–Малко Търново, е установил  близо до държавната граница трима незаконни имигранти,  които заявили, че са част от голяма група, която бедства в гората. След проведени оперативно-издирвателни мероприятия граничните полицаи открили на около 50 метра от граничната река Делийска в местността Скалата и останалите 16 човека. Всичките били мокри и премръзнали след преминаването на реката, едно момиче било починало. 
Веднага към мястото са пренасочени и други наряди и е извикана Бърза помощ. Тъй като местността е силно пресечена и е имало около 50 см мокър сняг, до мястото не са могли да достигнат служебните автомобили. Затова се наложило граничните полицаи да спасяват бедстващите имигранти на ръце. Първо били пренесени 11 деца и две жени до автомобилите. Те са откарани в граничното полицейско управление, където от дадени дарения за бежанци са взети дрехи и хората се преоблечени. След това веднага са откарани в болницата в Бургас.
Останалите петима възрастни са пренесени от граничните полицаи с платнища първо до палатка на граничния наряд, за да им бъде оказана първа помощ, а след това до автомобилите.
Там пристигналата оперативно-следствена група установила смъртта на още една жена. Четиримата имигранти също са откарани в болницата в Бургас. Работата по случая продължава. Предстои да бъде установена самоличността на имигрантите." 
Починалите жени са 14-годишната Нига Ахмед и 30-годишната Салюа Ибрахим Абдулах, която умира в болница - снахата на Арам, оставила 4 сирачета.

РАНИ
В СЪРЦЕТО 

Две седмици децата не могат да стъпят на краката си. Буквално, заради измръзвания. „Непрекъснато плачеха и трябваше да ги нося на ръце до тоалетна", разказва чичо им Арам. Докторът, който се грижи за тях, му казва, че няма как да се оправят бързо, защото болницата няма пари за лекарства. Човекът мислел, че щом са бежанци, нямат никакви средства. Чичото от Великобритания обаче веднага хуква към аптеката. Набавя нужните медикаменти и мехлеми и децата вече са добре. 
Трудно ще зарасне обаче раната в сърцата им. Когато разберат истината. 



Каква е всъщност истината? Дали това, което ни разказа Трифа? Според юристи тя няма интерес да обвинява български полицаи, защото това очевидно ще усложни положението ѝ. „Трифа иска час по-скоро да си тръгне оттук. Тя няма да завежда дела, но вие попитахте и тя ви каза какво се е случило", казва Арам. „Ако се наложи, ще повторя отново казаното", допълва мъжът.
От Българския хелзинкски комитет в петък, 26 февруари, потвърдиха, че знаят за случая и тече производство по него. „Докато е висящо обаче, не мога да дам никаква информация", категорична беше Илиана Савова, директор на Програмата за правна защита на бежанци и мигранти.
Попитахме за официално становище и Министерството на вътрешните работи и районното управление в Бургас. До редакционното приключване на броя не получихме отговори, но ще ви ги представим в следващ брой заедно с развитието по темата. Защото нищо не е по-важно в човешкия живот понякога от истината... 

Материалът е публикуван в брой 3/2016 г. на Списание 8.
Защо пълното слънчево затъмнение на 8 април предизвиква тревога в САЩ Любопитно

Защо пълното слънчево затъмнение на 8 април предизвиква тревога в САЩ

Училища се затварят и хората са помолени да се запасят с храна, вода и гориво, валят черни прогнози

Английските национали в подкрепа на болните от Алцхаймер Любопитно

Английските национали в подкрепа на болните от Алцхаймер

През второто полувреме в мача с Белгия футболистите бяха без надписи на фланелките си

Финландия остава най-щастливата страна в света за седма година Любопитно

Финландия остава най-щастливата страна в света за седма година

България се качва на 81-о място от 143 държави във веселата класация

Как да се справите с хора, които говорят твърде много Любопитно

Как да се справите с хора, които говорят твърде много

Те просто не могат да се спрат да бърборят, а често дори не осъзнават, че го правят

Астрофизик откри физически недомислия във филма „Дюн: Част втора“ Любопитно

Астрофизик откри физически недомислия във филма „Дюн: Част втора“

Някои детайли, свързани с пясъчните червеи, са ненаучни

Щъркелът Ярен другарува с рибаря Адем 13 години Любопитно

Щъркелът Ярен другарува с рибаря Адем 13 години

Птицата се върна рано при своя приятел тази пролет

Мощен срив в системите на Facebook и Instagram Любопитно

Мощен срив в системите на Facebook и Instagram

Услугите на Meta бяха недостъпни, емисиите спряха, проблеми имаше и с влизането в Google

Наредиха на чиновниците в САЩ да избягват „проблемни“ термини като „майка/баща“ и лични Любопитно

Наредиха на чиновниците в САЩ да избягват „проблемни“ термини като „майка/баща“ и лични местоимения

Държавният секретар Антъни Блинкен инструктирал служителите на Държавния департамент с писмо

Вземи тъмните ми дни и ми донеси светли Любопитно

Вземи тъмните ми дни и ми донеси светли

Какво разказват в Румъния за историята на усукания червено-бял конец

Конете във Виена вече ще са с пластмасови подкови Любопитно

Конете във Виена вече ще са с пластмасови подкови

4000 евро годишно струва на кочияша подмяната, общината обещава субсидии

Исландия възобнови търговския китолов, варварството продължава Любопитно

Исландия възобнови търговския китолов, варварството продължава

Изтребването става „по-хуманно“: забранено е да се убива кит пред очите на малкото му

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект? Любопитно

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент.

Стотици страници култура безплатно онлайн Любопитно

Стотици страници култура безплатно онлайн

ЮНЕСКО отвори световната дигитална библиотека на 7 езика

Италия планира да построи най-дългия висящ мост в света до Сицилия Любопитно

Италия планира да построи най-дългия висящ мост в света до Сицилия

Мечтите за този проект съществуват още от времената на Древния Рим