ЛюбопитноГанета Сагова, Ива Тодорова / 13 февруари 2017

Ара Маликян: Музиката може да променя живота

Трябва да сме заедно, да споделяме и посрещаме нуждите на останалите, казва виртуозът на цигулката специално за Списание 8

Ексцентричният цигулар Ара Маликян е с ливански произход, арменски корени и испанско гражданство. Роден е на 14 септември 1968 г. в Бейрут, Ливан. От малък се учи да свири на цигулка под ръководството на своя баща. На 12 изнася първия си концерт. В музикалния си стил вплита музиката на различни култури - от Близкия Изток (арабска и еврейска), Централна Европа, Аржентина (танго) и Испания (фламенко). Живее в Испания и свири в Симфоничния оркестър на Мадрид.

Ара Маликян идва у нас след броени дни! На 28 февруари той ще разкаже „Невероятната история на една цигулка" пред родната публика в Зала 1 на НДК. Билетите на цени от 40 до 100 лева са в продажба в системата на Ивентим и в Билетния център на НДК.

Нетърпеливи да научим още за него, се свързваме за телефонно интервю специално за Списание 8!

- Ара, разкажи ни за детството си. Кои са хората, които най-много са ти помогнали да бъдеш това, което си днес?

- Баща ми беше цигулар, така че почти с раждането ми е настоявал да свиря на цигулка. (Смее се.) Дори не помня кога съм хванал инструмента за пръв път. Той беше строг и искаше да свиря непрекъснато, но днес съм му благодарен. Това, което съм днес, се дължи на неговата строгост. По-късно започнах да уча и да се упражнявам сам и никога не съм правил друго, освен това. Но той беше човекът, който избра аз да свиря на цигулка. Сам дори не помня важния момент, в който се влюбих в музиката. Тя винаги е била всичко в моя живот и кариера.

- Мъчително ли беше за теб да свириш непрекъснато?

- Дори и да обичаш музиката и цигулката, когато си дете, искаш да играеш с другите деца, а не да се упражняваш безкрайни часове сам. Но баща ми беше строг. Понякога беше наистина трудно, трябваше да жертвам много други неща в името на упражненията и свиренето на цигулка. Но днес съм благодарен на баща си, че ме задължаваше, че държеше на многочасовото ежедневно свирене, защото благодарение на това днес съм един щастлив човек.

- Кои са житейските случки, които най-силно повлияха на твоето израстване?

- Моят първи концерт на 12 години беше преломен момент, защото тогава осъзнах какво е да правиш музика и да я споделяш с хората. Безбройни са моментите... И все пак мисля, че най-важното предстои. Винаги вярвам, че най-важното е пред мен. Забравям доста бързо миналото, живея изцяло в настоящето и малко в бъдещето.

- Имаше ли тежки моменти, които те направиха по-силен и те научиха да бъдеш себе си?

- Да, моментът, в който разбрах, че всичко се променя, беше като напуснах Ливан на 15 години. Оставих семейството си и заминах за Германия. Първите две години беше много трудно, защото не познавах никого и не знаех как да живея абсолютно сам. Не знаех как да се държа. За пръв път осъзнах, че животът ми зависи от мен и аз съм този, който трябва да се погрижи за него. Беше трудно, но и много хубаво, защото осъзнавах и силата на своята независимост, и чудото, че в този момент започвам да градя собствената си кариера.

- Ти си личност, за когото границите не съществуват: нито между държавите, нито в музикалните жанрове, нито в религиозен аспект, нито в живота... Как събаряш стените?

- Това е дълъг път и понякога драматичен, даже трагичен. Дълъг път, по който се научих на свобода. Тъй като идвам от държава, в която винаги е имало войни и конфликти, се научих рано, че най-важното нещо е уважението към хората и особено към разликите помежду ни. Всички имаме различен начин на мислене, на живот, на създаване на различни неща, така че вместо да се ядосваме на разликите, трябва да ги забелязваме и да им се наслаждаваме. По-този начин ще успеем да разберем нашите съседни и по-далечни държави, различната от нашата красота, стил, различните начини за постигане на целите. Това е едно от най-важните неща по пътя ми – да усъвършенствам умението да обичам другите хора и да уважавам всички.

- Имаш ли страхове?

- Плаша се от несправедливостта, мисля, че това е най-ужасното нещо днес – да виждаш страдащи хора повсеместно, жертва на несправедливост. Мечтая за свят, в който сме заедно и никой не страда или мрази. Трябва да сме заедно, да споделяме и посрещаме нуждите на останалите, да им помагаме.

- Наистина ли си неспасяем оптимист, какъвто те виждаме на сцената? Ако е така - кой е твоят непресъхващ извор на радост?

- Мисля, че оптимизмът ми се дължи на любовта към живота, на това, че самият аз съм щастлив, но и че разбирам какво означава да минаваш през труден период, защото съм го изживявал неведнъж. Днес съм, където съм, защото съм се борил много, работил съм усилено, нищо не ми е подарено. Всичко, което се постига с големи жертви, носи особена стойност. Ако сам си вървял по такъв път, ставаш чувствителен, знаеш да цениш и си състрадателен към трудностите на другите, готов си да помагаш. Колкото повече трудности си преживял, толкова по-състрадателен си.

- Знаеш ли, че българските медии те нарекоха ексцентрик? Според тълковния речник ексцентрикът е човек, който се отличава със странни прояви. Ти странен ли си... или хората са странни?

- Не мисля, че съм странен и не смятам никого за странен. В класическата музика се свири на цигулка по определен начин, но аз не се разпознавам в него. Аз съм това, което съм, не се насилвам за това, ето защо правя музика, както аз усещам. Не мисля, че съм ексцентричен, не се стремя да бъда такъв, просто работя така, както аз намирам за смислено.

- Как „обикновените хора" - казвам го в кавички, защото всеки човек е необикновен и уникален, могат да бъдат вдъхновени да живеят себе си, да бъдат истински и свободни? Каква е ролята и силата на музиката да променя хората?

- Музиката има огромна власт да променя хората, да ги кара да са щастливи, да разбива границите им, затова за мен тя е като много важна материя в света. Тя промени живота ми и ме направи щастлив. Като следствие, аз се опитвам да правя другите щастливи. Това е силата на изкуството, културата и в частност - на музиката.

- Вярваш ли в Бог? В твоя път усещал ли си невидима подкрепа?

- Не съм много религиозен, но, разбира се, че вярвам в Бог – че има сила, която не познаваме точно. Уважавам всички религии и вярвания на хората, но също и сили и енергии около нас, като тази на природата, например. Но със сигурност има непозната сила някъде.

- Знаеш ли нещо за България? Имаш ли впечатления?

- Аз имам много приятели българи. Разбира се, познавам добре българската народна музика и ѝ се възхищавам, но никога не съм имал шанса да дойда в България, така че лично да открия нещата, за които вече съм чувал, е много вълнуващо. Много се радвам, че ще свиря в България.