Деси Нико: Важните въпроси в живота винаги са едни и същи

С романа „Алиса и петък вечер" Деси Нико спечели статуетката „Пегас" за проза на националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет 2017". „Алиса и петък вечер" е залисан роман. Роман за търсенето на младите хора, за изборите, пред които се изправят тук и сега. Главната героиня е една софийска Алиса, която се скита из всякакви светове – в главата си и извън нея. Страната на табелките. Световете на любовта. Наркотиците. Страха, щастието и лудостта.

На 29 август (вторник) от 18 ч в Художествената галерия на Созопол ви каним да се запознаете с трима талантливи млади писатели, отличени в тазгодишното издание на „Южна пролет". Там ще можете да срещнете Деси и нейния роман, а също и колегите ѝ Горан Атанасов и Георги Караманев, зам. главен редактор на Списание 8. (Събитието във фейсбук) Ето какво има да ни каже Деси в навечерието на събитието.

- Как би описала себе си с едно изречение? А романа „Алиса и петък вечер"?

- Аз съм вечният нещотърсач, но в емоционално отношение, което за съжаление е доста по-драматично от т.нар. спунк на Пипи Дългото чорапче. Романът ми прилича на мен, защото е до голяма степен биографичен.

- Как реши да напишеш история за собствения си живот?

- Все още не се чувствах достатъчно мъдра и опознала хората, за да напиша съвсем истинна чужда история. Читателите усещат, когато ги лъжеш. Пък и мен много ме бива да се забърквам в странни проблемни ситуации, имах какво да разкажа за живота на младите хора тук и сега. Мисля, че успях да го направя по начин, който те кара да мислиш и да се чудиш какво всъщност се случва.  

- Какъв човек е Алиса и защо си струва да се запознаем с нея?

- Моята софийска Алиса е пълна с несъвършенства. Струва си да се запознаем с всеки герой в изкуството, който е далеч от класическия идеал за светлина, доброта, красота... и нищо друго освен тях. В чаровно несъвършените герои човек по-пълноценно открива себе си, собствените си порочни мисли и грешки. Вдъхновява се да търси щастието по своя си начин.

- По какво героинята ти прилича на онази, добре познатата „стара" Алиса? 

- Също като Алиса на Луис Карол, и „петъквечерната" Алиса поставя всичко под въпрос, търси смисъла му. Разликата е, че тя не попада във въображаеми светове. По-скоро използва въображението си, за да вижда по нов начин пластове на реалния свят, които често не възприемаме: световете на чуждите зависимости например, или допускането, че полигамията е естественото състояние в любовта.

- Може ли един ден Алиса да намери себе си?

- Всъщност, макар често да използваме подобни изрази, няма такова нещо като търсене и намиране на себе си. Всеки от нас е винаги (със) себе си и много добре знае това. Когато твърдим, че се търсим, по-скоро оправдаваме пред околните и съвестта си защо не сме точно такива, каквито ни се иска, на определен етап от живота. Така мисля. Но това, че го мисля, не ми пречи аз самата понякога да се чувствам като съвсем ненамерила себе си глупачка. 

- Кои са най-важните избори, пред които се изправят съвременните млади хора? С какво се различават от тези при родителите им?

- Важните въпроси в живота винаги са били едни и същи. Ако ей сега се запишем на курс по испански например, начално ниво, първо ще ни учат да отговаряме точно на тях: „В коя страна живееш?", „В кой град?", „Какво учиш?", „Какво работиш", „Имаш ли хоби?", „Разкажи за семейството си", „Опиши дома си"... Разликата при младите хора днес е, че имаме свободата това наистина да са избори, а не дадености, от които много трудно може да се избяга.  

- В книгата ти е силно засегната темата за зависимостите, с които се сблъскват младите хора. Има ли в живота позитивни зависимости?

- Всяко нещо, към което може да се създаде зависимост, си има своите позитивни ефекти. Стимулантите водят до определени готини състояния, опиатите успокояват, приятно е да можеш само в напрегнати дни да запалиш по някоя инцидентна цигара на балкона. Но когато вече възникне пристрастяване, то не може да бъде позитивно. От гледна точка на психологията самата склонност на човек да бъде зависим от нещо, без значение какво, означава неспособност да се справи удовлетворително за самия себе си с важни аспекти на своя живот. Така че, хубаво е да си работлив, но не и работохолик. Прекрасно е да си влюбен, но не и до степен, в която се чувстваш толкова зависим от човека, че да обмисляш самоубийство заради него. 

- Кога и как човекът, веднъж поддал се на слабостите си, може да вземе в ръце съдбата си?

- Във всеки един момент, докато е жив. Но не всеки го прави. Трябва абсолютно сам да осъзнаваш, че в живота ти има поне едно нещо, което е по-важно от въпросната слабост, и че не можеш да съчетаеш двете с щастлив край.

- Мечтаеш ли да се запознаеш с някой от героите си?

- Познавала съм всеки от тях и се радвам за това, дори някои да са сривали света ми за известни периоди от време. Сега мечтая да срещна хора, които да вдъхновят поне няколко персонажа в следващата ми книга. Не е толкова лесно. Може да си обграден от прекрасни личности, може дори да са интересни, но за мен малцина притежават магията, която може да вдъхне живот на герой в произведение на изкуството.

- В какво е за днешния млад човек смисълът от литературата?

- В много отношения смисълът на литературата винаги е бил един и същ. Да изживяваш приключения, които едва ли някога ще бъдат твоите собствени. Да научаваш. Да се замисляш надълбоко върху човешкото. Да развиваш въображението си така, както не би могъл посредством никое визуално изкуство – защото всичко, за което четеш, трябва сам да си го представяш, не ти e дадена картинката наготово. Аз виждам две основни разлики в смисъла на литературата преди и сега. Ако някога за обикновения човек е било много интересно да чете романи, описващи например непознати земи и животни, то днес и шестгодишно дете може да си намери цялата информация за тях в Гугъл. Писателят трябва да се задълбочи още повече, да покаже необичайното във вече познатото. Да предизвика нови въпроси, вместо да изпада в баналните описания. Освен това за много читатели вече не е толкова ценен балансът между добро и зло в света както цяло. Те знаят, че добро и зло има във всеки човек и търсят просветление за този вътрешен баланс.      

- Кога литературата оживява? Каква е връзката ѝ с „живия живот" в модерните електронни времена?

- В момента ми хрумва за странния живот, който напоследък причиняваме на литературата под формата на извадени от контекста цитати. Радват им се хиляди хора, принципно неспособни да разберат съответното произведение или съответния автор в цялост. Тази тенденция си има и хубави страни, разбира се, но се губи голяма част от идеята за литература.   

- Правят ли ни книгите щастливи?

- Не. Не им е и това работата. Ако не си от рядката порода хора, които умеят наистина да се чувстват щастливи, нищо друго не може да ти помогне. Разбира се, книгите могат да внесат много щастливи моменти, но за цялостно щастие се иска повече.  

- Каква част от работата на писателя е вдъхновение, каква работа и каква – талант?

- Зависи за какъв писател говорим. Според мен някои автори дължат успеха си по-скоро на способността да бъдат постоянни в работата, отколкото на кой знае какъв талант. Тогава нещата опират повече до мотивация, липсата на вдъхновение не е трагедия. Талантливите писатели пък много трудно работят, ако не им е дошла музата. А на онези, които притежават и двете качества, мога само да им завиждам.    

- За какво мечтаеш?

- Вече съм майка. Това означава, че когато си духам свещите на рождения ден, когато виждам падащи звезди и тем подобни суеверни симпатичности, мога да си позволя само едно желание – детето ми да бъде здраво. За останалите неща вече не мечтая, а действам. Това е най-добрият пример, който мога да дам.

- Къде би завела читателите си в петък вечер?

- Някъде, където ги е страх да отидат. Важно е да правим такива неща.

- На 29 август предстои представяне на книгата на „Аполония" в Созопол. Защо си струва хората да дойдат на събитието? 

- На това представяне няма да бъда сама, а в компанията на още двама млади писатели: Георги Караманев и Горан Атанасов. Тримата бяхме отличени на Националния конкурс за дебютна литература тази година. И не, че наградата означава превъзходство спрямо всички останали прохождащи автори, просто по стечение на обстоятелствата точно ние се запознахме и оценихме взаимно книгите си. 

Струва си да се подкрепи всеки пример за творчество, което е едновременно свежо, модерно, но и съхраняващо изконни ценности. „Ще се видим в седем" на Горан Атанасов е сборник с разкази и пътеписи, от който блика искрената любов към родината и природата на един млад мъж с напълно съвременно мислене. В романа „И додето се раждат лъчите" Георги Караманев разказва удивителната история на фотографа Йордан Йорданов-Юри – човек, който не бива да бъде забравян, а има опасност това да се случи. Сигурна съм, че всеки гост на събитието ще намери по нещо за себе си...