Междузвезден мир

Специалистът по космическо право Александър Миланов ще бъде лектор в "Списание 8 НА ЖИВО" на 8 октомври 2017 г. Събитието ще се проведе в зала "Люмиер" от 10 до 19 ч. Кои са останалите лектори и къде можете да закупите билети вижте тук.

Александър Миланов е познат на читателите на „8" с книгата си „Завръщането на свещеното познание на Катара". Занимава се задълбочено с трансперсонална психология, астрология и философия на висшите архетипи. Неотдавна излезе новата му книга – „Холистично общество". 

Съществува ли тайна космическа програма на САЩ или други държави? Информацията за случващото се в Космоса определено е изключително чувствителна. Натрупали са се немалко солидни свидетелства от военни и политици, че официалният достъп до голяма част от нея е с няколко нива на класификация над „строго секретно".


ДЕНЯТ СЛЕД РОЗУЕЛ

Една от най-информативните книги по въпроса за секретните подразделения, които остават непознати за широката общественост, е на пряк участник в тези процеси. Подполковник Филип Корсо, работил в секретния Отдел за външни технологии към Пентагона, издава през 1997 г. „Денят след Розуел". В книгата са представени много данни за влиянието на извънземни същества в международните отношения и вътрешната политика на САЩ. Авторът е бил батальонен командир на европейските въздушни сили и директор на отдела за чужди технологии към Министерството на отбраната на САЩ. Той е бил очевидец на безпрецедентен скок в научните открития, постигнати в изпълнение на военни проекти за обратен инженеринг на извънземна технология. Това означава, че учени са заимствали технологии от чужди цивилизации и са дали тласък за революционен скок в научното ни развитие. Корсо посочва, че част от тези нови за човечеството технологии са лазерът, микроелектрониката, оптичните и свръхздравите влакна.


Друг солиден източник на информация по темата са твърденията в откритото писмо, което американският астронавт Гордън Купър изпраща до ООН на 9 ноември 1978 г. Купър призовава за създаването на програма на високо ниво, която да събира и анализира данни от цялата Земя за срещи с извънземни. Астронавт с огромен опит и 222 летателни часа в Космоса, той е част от мисии, осъществени по проектите „Меркурий" и „Джемини". В писмото си той разказва, че още през 1951 г. е наблюдавал над Европа да прелитат кораби, за които предполага, че са на извънземни. Той обяснява и защо много астронавти не желаят да обсъждат темите за НЛО – боят се да не бъдат дискредитирани с фалшиви истории и подправени документи.




ИЗБРАН ОТ ИЗВЪНЗЕМНИ

В края на 2015-а е публикувана поредната книга по темата за тайна космическа програма. „Избран от извънземни" е написана от Уилям Томпкинс, пенсиониран аерокосмически инженер, който работи в строго секретен научен тръст към частната корпорация „Дъглас Еъркрафт Къмпани". Той декларира, че участва в проект за разработка на антигравитационен космически апарат с дължина километър по поръчка на Американските военноморски сили.

Томпкинс разкрива подробности и за тайната космическа програма на нацистка Германия през 40-те години и нейното продължение в САЩ. Известно е, че една от задачите на проекта „Кламер" е да се прехвърлят в САЩ нацистки учени, сред които е и създателят на НАСА - Вернер фон Браун. Все още липсва обаче официално потвърждение дали друга задача на този проект е да се прехвърлят в САЩ и високотехнологичните разработки на нацистите, които не са били използвани във Втората световна война.

В книгата се говори и за проекти за летателни апарати с дължина от 2,5 км и антигравитационни двигатели. Резултатите от нацистките изследвания по думите на Томпкинс служат като основа за напредъка на американска космическа програма и за създаването на тайния космически проект „Слънчев надзирател".


Съществуването на този проект е под въпрос до 2002 г., когато шотландският системен администратор и хакер Гари Маккинън извършва най-големия пробив в киберсигурността на САЩ за времето си. В продължение на 13 месеца той събира информация от сървъри на НАСА и Министерството на отбраната. Маккинън потвърждава данните, че към американските космически сили е активен проект „Слънчев надзирател" и в него оперират не по-малко от 8 „кораба майки" с цилиндрична форма и 43 разузнавателни апарата.

През последните десетилетия се появиха още редица свидетелства за съществуването на този проект. Дори инцидентът с летателен апарат в Розуел с неохота беше признат за действително случил се след десетилетия на отричане, макар че все още остават недомлъвки. Вероятно ще бъде потвърдена информацията и за тайна високотехнологична космическа армада, която оперира и днес в близкоземна орбита, за нея свидетелстват участниците в „Слънчев надзирател".

Тази информация е публично оповестявана от хора на сериозни длъжности, които по всички критерии са достоверни източници. Въпреки това голяма част от обществото все още продължава да очаква от държавни или религиозни лидери официални потвърждения за наличието на контакт с извънземни цивилизации. Моето лично мнение е, че правилният избор за човек, който търси истината, е оттеглянето на доверието към тези институции, а не призивът за разсекретяване или потвърждаване. Земята се върти около Слънцето независимо от мненията на папи и крале през вековете, от официалните позиции на водещи за времето си институции. Резултатите от работата на дадена организация би трябвало да са определящи за доверието към нея, а не то да бъде предоставяно от хората и изисквано от тях, без да са налице логични изводи и ясни отговори.



КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ?

Защо има опасности от съществуването на тайна космическа програма? Наистина, от една страна, е оправдано и разбираемо да не се дава достъп до определена информация за случващото се в Космоса, за технологични открития, дори за подробности около контакти с извънземни раси. Такива данни трябва да останат далеч от недоброжелателни сили, които биха злоупотребили с тях. Въпросът е дали това класифициране е в интерес на човечеството, или, както в случая, цели поддържането на ограничена представа за света и Космоса с цел контролирането на хората и запазване на стратегическото предимство на определени държави.

Засекретяването на мащабни програми, включително и космически, не е проблем само за гражданите на отделна държава и обществото като цяло, а и за органите на съответните държави, които имат конституционни правомощия да контролират процесите. Когато президенти, премиери и парламенти не са официално запознати в пълнота със съществуващите тайни космически програми, това е заплаха за националната сигурност. Евентуалното наличие на военни технологии, които значително надхвърлят публично известните, поставя под въпрос органите на държавната власт и създава условия за оформянето на правителство в сянка, което не се отчита пред хората, а разполага с по-развити технологии от всички държави. Приватизирането на военната индустрия и на космическата дейност е предпоставка за укриване на проекти и пренебрегване на публичния интерес.


БЕЗ КОНТРОЛ

През последните години сме свидетели на контролирано изтичане на информация от участници в тайни програми (включително космическата), които сами признават, че им е наредено да разгласяват информацията. Някои от тях вероятно съзнателно са били манипулирани, като им е изградена удобна представа за явленията, с които са се срещнали. Така, без да знаят, могат да подведат обществеността и несъзнателно да участват в манипулативни сюжети на користни сили в сянка.

Така осветляването и разгласяването на информация може също да е в ущърб на човечеството! Особено ако тя е невярна, едностранчива, некоректно представена или внушава страх у хората.

Един от най-сигурните начини да разберем достоверността на информацията е като проследим в каква посока се опитва да ни насочи нейният източник. Когато ни приканват да предоставяме своите усилия, доверието и отговорността за живота си на външна сила, това е сигурен белег, че някой желае да ни подчини и контролира. Предизвикателствата би трябвало да бъдат оповестени по такъв начин, че да се избегне паника и ужас сред населението, като бъдат разяснени средствата за защита от опасностите.

Всяка „тайна" космическа програма създава предпоставки за безконтролно и безотчетно осъществяване на користни проекти, които биха навредили на човечеството и планетата.




ЧЕРЕН БЮДЖЕТ

Широко оповестени бяха твърденията в тази посока на бившия министър на отбраната на Канада Пол Хелиер. По неговите думи трилиони долари отиват в черен бюджет за тайна космическа програма и други подобни проекти, а големият риск е, че „американски военни могат да използват технологиите си срещу извънземни, с което да ни въвлекат в междугалактическа война, без дори да сме разбрали".

Същите неща са казани от него пред канадския парламент още през 2005 г. и оттогава са повтаряни многократно. Внушителният му пост на министър на отбраната, а впоследствие - и на транспорта, сериозността на твърденията и опасността от подобна космическа програма ни дават сериозно основание да се замислим над думите му. Логично е да се запитаме: откъде се попълва подобен „черен бюджет" със суми, които надхвърлят официалните средства за космическата програма на САЩ? Естествено е да се предположи, че става дума за изтичане на средства от националния бюджет на САЩ и за пари от престъпна дейност. В този смисъл проблем за обществото е не само липсата на контрол над изключително значими програми като космическата, но и тяхното финансиране, понякога изцяло в сянка.

Поддържането на тайна космическа програма пренебрегва устоите на съвременното политическо устройство, конституциите на държавите и принципите на международното право. Безпрецедентните по мащаб глобални предизвикателства, свързани с контактите с по-напреднали извънземни раси, не са оправдание за съществуването на секретни проекти, финансирани с черни бюджети. Напротив: такива контакти трябва да бъдат обявявани публично, така представителството е легитимно, а позициите, които се защитават - в интерес на човечеството, а не на отделна държава.
 

КОСМИЧЕСКИ СЕКРЕТНО

Ако дадена страна крие информация за нещо, случващо се в Космоса, поради натиск от чужбина, в стремежа да я използва за стратегическо предимство или поради невъзможност да я разясни на хората, това отново не е в интерес на нейните граждани, нито на човечеството. Достойната позиция на страна като България е темата да не се неглижира, фактите да се представят открито. Така до отговорите ще може да се достига постепенно, с научни изследвания и безпристрастен анализ. Резултатите, сигурен съм, биха променили човешката цивилизация завинаги.

Ето защо подобна информация е важна и за България и си струва да се работи за нейното търсене и разгласяване.

Още за засекретяването на информация за контакти с извънземни и за действията в Космоса, нарушаващи международното космическо право, можем да разберем от показанията на американския офицер Робърт Дийн. Той съобщава за ниво на достъп в НАТО, което се нарича „космически строго секретно". Оказва се, че такова наистина съществува, а работната позиция на Дийн в НАТО е доказана. От неговите показания става видно, че вече сме в контакт не с една, а с поне четири раси, които не са представители на човечеството и които разполагат с напреднала технология за придвижване в Космоса! Оценката на подобна информация не е лесно занятие. Два ирационални импулса се борят в подсъзнанието на всеки човек, който се замисли по темата. Първият е автоматично и без анализ да се отхвърли всичко, което изглежда прекалено непознато и невероятно, а вторият: да се приеме лековерно, отново без анализ, че всички съобщения за нещо ирационално са реални. Когато и двата импулса бъдат укротени и вземе връх рационалната, безпристрастна оценка за източниците на информация, всеки от нас ще може да построи по-богата, реална и устойчива картина за Космоса, за човечеството и за себе си.

Преди истината да те направи свободен, трябва да разбереш на чия лъжа си заложник!

Какви са мотивите за укриване на космически дейности? Хипотетично някои държавни и недържавни организации биха могли да осъществяват изстрелвания в Космоса, без да бъдат регистрирани. Тъй като не съществува обща наднационална и независима от държавите система за наблюдение, те биха станали известни на много ограничен кръг субекти.


АНТИГРАВИТАЦИЯ?

Нека за секунда приемем, че военните институции например на САЩ са успели да създадат антигравитационни летателни апарати, които могат да се придвижват многократно по-бързо, по-тихо и надалеч от всичко познато. И какво би се случило, ако такова откритие не бъде обявено? Неразрешеното навлизане на аерокосмически обекти в чуждо въздушно пространство ще се интерпретира от съответната държава като НЛО. Подобни нарушения няма да могат да бъдат адресирани до официалните органи на никоя държава, а всички правителства ще засекретяват и игнорират данните. Държавите, в които се е случило неразрешено навлизане, сами ще укриват информацията, защото няма да имат достатъчно познания и няма да могат да контролират обществените нагласи. Но нека не крием: страхът от паника е по-скоро оправдание за класифициране на информацията. Истинската причина са загубата на властови авторитет и неспособността на правителствата да отговорят на обществените очаквания.

Хипотетично, открития в Космоса не биха били оповестени, ако носят стратегическо военнополитическо предимство.

Хипотетично, контакт с технологично по-развити извънземни раси може да бъде използван като средство, което да увеличи националното надмощие на една държава.

Рисковете тези хипотези да се превърнат в реалност са прекалено високи. А залогът – безопасността на цялото човечество.


ГЛОБАЛНО ЗНАЧИМО

Независимо дали приемаме съществуването на тайни космически програми, можем да бъдем сигурни в едно: държавите решават своите въпроси, защитавайки користно националния си интерес. Ако очакваме решаването на глобалните проблеми от президенти и премиери, сме обречени да бъдем разочаровани. Международните договори се създават и приемат бавно и трудно, а когато вече са факт, много често не биват ратифицирани (какъвто е случаят с Договора за Луната от 1979 г.) или представляват съвкупност от компромиси, които ги правят почти безсмислени правни инструменти.

Дори да бъде създаден международен договор с много добре описани ангажименти, ясни дефиниции и справедливо съгласувани права и задължения между държавите, каква ще е ползата от него, ако паралелно съществува необявена космическа програма? Тя няма да функционира в съответствие с международното право и ще оперира с много по-напреднали технологии. Съвременното международно договаряне има редица слабости при регулирането на космическите дейности.

Натрупването на нерешени глобални въпроси изисква различен тип мислене и търсене на качествено нови решения, а не просто на вътрешни реформи.
За да бъде възможно трайно да се решат проблемите, свързани с Космоса, сред които са и евентуалните тайни космически програми, е необходимо човечеството на Земята да бъде обособено като самостоятелен, наднационален правен субект със свои интереси.

Именно този субект трябва да поеме отговорността открито да управлява единна космическа програма на цялото човечество, разкривайки съществуващите технологии и контакти с извънземни същества. Но най-вече ще има възможност да се защитава интересът на цялото човечество, а не на държава, група държави или частни организации в ущърб на милиарди хора.

Човечеството трябва да бъде разглеждано като първична общност, включваща в себе си всички хора, които са живели, в момента живеят или биха се родили. През призмата на събирателния термин разглеждаме всеки човек като уникално проявление, равно по значимост на всички останали.


ХОРА? ЧОВЕЧЕСТВО!

Сборът на всички държави, нации и народи не съставлява човечеството, няма представителна власт за него и не може да оформи интересите му. Нито ООН, нито така наречената международна общност, нито която и да е международна организация, неформална структура или държава има право юридически и политически да представлява човечеството. Нещо повече, към момента нито един от тези субекти не се е задължил да се съобразява с интересите на всички хора, те постоянно се пренебрегват грубо и се нарушават.

Ако разгледаме ООН като правен субект, това е международна организация, в която се съгласуват национални интереси. Аритметичният им сбор в никакъв случай не е тъждествен на интереса на цялото човечество. Типични примери за разминаване са начинът на използване на околната среда, нехуманното третиране на групи от хора, експлоатирането на природните ресурси, без съобразяване с бъдещите поколения, воденето на война между народи и начините на изследване на космическото пространство.

В интереса на човечеството се включват опазването на околната среда – в Космоса и на Земята, безопасността, добрата информираност на всички хора за случващото се. Този нов правен субект трябва да бъде представляван от отделен орган, а не от ООН или друга международна организация. Това не би противоречало на настоящите международноправни норми, които предвиждат, че Космосът е достояние на цялото човечество (чл. I от Договора за Космоса), както и че „небесните тела не подлежат на национално присвояване чрез провъзгласяване на суверенитет върху тях, нито чрез използване или окупиране, нито по какъвто и да било друг начин" (чл. II от Договора за Космоса).

Въпросът към всеки от нас е: склонни ли сме да защитаваме първо интереса на човечеството, а след това този на държавата, чиито граждани сме? Можем ли да опазим и развиваме националното си богатство, език, култура и природа, без да нарушаваме интересите на човечеството?

Когато отговорите са положителни за критична маса хора и те заявят категорично, че желаят да са част от обединено човечество, ще видим раждането на новия наднационален правен субект и ще поставим основата на по-хармонични отношения помежду си. Ключово е подобен акт да не доведе до нова форма на скрита диктатура.

Важно е да се говори по тези теми, важно е и да се мисли, защото макар че на пръв поглед днес те ни се струват встрани от злободневното, съвсем не е далеч моментът, когато от тях ще зависи бъдещето на всички ни...

Материалът е публикуван в бр. 11/2016 на Списание 8.

Специалистът по космическо право Александър Миланов ще бъде лектор в "Списание 8 НА ЖИВО" на 8 октомври 2017 г. Събитието ще се проведе в зала "Люмиер" от 10 до 19 ч. Кои са останалите лектори и къде можете да купите билети вижте тук.