НаукаГеорги Караманев / 13 септември 2011

Ракета на Земята

Българин впряга космическия двигател за рециклиране и машиностроене

Страховит ракетен полигон, пълен с машини и човешки интелект – последна дума на техниката. На километри разстояние всичко е разчистено от съображения за сигурност. Хиляди тонове гориво от втечнен водород и кислород скоро ще се превърнат в горяща смес, за да помогнат на поредния космически кораб да напусне Земята. Ракетата ще отлети с гръм и трясък, с колосално сияние, за да не се завърне никога на планетата, където е създадена... Впечатляващо, нали?

Сега си представете един двигател от ракета, но стотици пъти по-малък. Впрегнат да върши нещо много по-обикновено, но и не по-малко полезно за всеки. Да произвежда съвършени машинни части, да пресова боклука с такава сила, че дори най-неспасяемият отпадък да може да бъде рециклиран. Явно понякога е нужно повече въображение, за да си представите нещо малко и полезно, отколкото огромно и изключително сложно. А си струва да го направите – ще се убедите сами, щом научите за простото като принцип и затова гениално изобретение на българския инженер Петър Бодуров.

Детето попада на книга, която насочва погледа му към небето. Ракетните технологии, полетите извън Земята, необятният Космос завладяват въображението му. Тази история се случва като по калъп при всички големи учени, помогнали на човечеството да напусне родния си дом. За тези хора подробно ви разказахме в поредицата на доц. Борис Комитов „Как човекът опознаваше Вселената".

Сега ще ви запознаем с друг човек, при когото нещата започват по същия начин. Но вместо да тръгне по отъпканата пътека, избира противоположната. Привлечен от филмите и великите фантасти, Петър Бодуров решава, че може да успее, правейки обратното на всички останали. Като върне на Земята технологиите, помогнали ни успешно в Космоса.

Ракетите! Могъщите изобретения, които единствени успяват да ни изведат извън планетата. Всъщност именно ракетният двигател е най-стар - съществуват данни, че хората го познават вече 2000 г., но сигурни са доказателствата, че сме впрегнали мощта му през ІХ век, разказва изобретателят.

А, както стана ясно, личната му връзка с ракетите започнала от ранното детство. Още от 5-годишен барутът и демонстрациите на баща му – по професия военен – привлекли вниманието на Петър. На 15 му дошла идеята, която ще ви представим. „Реших, че ракетният двигател може да се използва и за да задвижва машини, а не само за транспортиране." Нещо, което никой до момента не бил постигнал.

Вероятно и никой никога не е опитвал да направи, разбрал Петър, след като се заровил в библиотеката. Попаднал само на един материал – за британски изобретател, впрегнал ракетните сили в търсене на спасение при катастрофи във водата – с ракета се подава спасително въже към бедстващи хора. Вторият импулс пък бил кинофилм за Макс Фалиер – ентусиаст, който успял с помощта на ракетни двигатели да задвижи шейна, автомобил, дори самолет. През 20-те години на ХХ век постигнал изумителен за времето си рекорд за скорост – над 400 км/ч. Но загинал едва на 35 г., в поредните изпитания, ставайки първата жертва на ракетната ера...

„Имах подкрепа за бъдещата си идея само от човек, починал 15 г. преди да се родя", усмихва се днес Бодуров.

От началото на изследванията си той се насочил към машиностроенето като основно приложение на ракетните двигатели на Земята.