Живата природа на Източните Родопи

Уникална и завладяваща е природата на този край, с впечатляващите гледки, великолепните природни феномени, редки растения, птици и животни, места с леко загадъчна и екзотична красота и неподправен чар.

Източните Родопи предлагат незабравими преживявания в природните резервати „Боровец" и „Вълчи дол" – разходка покрай стъмни склоновеq прорязани от рекички, наблюдение на богато и уникално биологично разнообразие. Само в „Еленовото стопанство" можете да срещнете елени лопатари, сърни, зубри, тарпани и други бозайници. В местността „Юмрук скала" се намира едно от двете естествени убежища на грабливи птици в Европа, можете да наблюдавате и снимате белоглав и египетски лешояд и сокол скитник. Само тук можете да вземете дар от природата – цветето на Орфей - родопският силивряк, известен с това, че когато бъде изсушен и хербаризиран, и след години пак посаден, отново се съживява и цъфти. И всичко това задно с пътешествие във водите на живописния язовир Студен кладенец.

Потопете се в магията на Източните Родопи, за да разберете защо големият български писател Николай Хайтов я нарича планина с душа.

Вкаменената гора е разположена близо до с. Равен, в дол, наричан от местните хора „Габъз дере" . До обекта може да се достигне по три маршрута:

- гр. Момчилград – с. Равен, отдалечено от общинския център само на 9 километра по асфалтов път. От Равен може да се продължи с автомобил по пътя към с. Биволяне. След около 5 минути автомобилът се паркира до резерват „Боровец" и оттам пред реката вдясно пеша – 3 км до района на Вкаменената гора;

- гр. Момчилград – с. Татул, преминава се през тракийското светилище, село Татул се намира на 15 км от общинския център по асфалтов път. От Татул се продължава пеша трийсетина минути до Вкаменената гора;

- гр. Момчилград – с. Гургулица, отдалечено на 22 км. шосеен път от общинския център. От с. Гургулица се продължава по поречието на реката 2 км – около 30 минути пеша до Вкаменената гора.

Един уникален природен феномен с вкаменили се около 20 дървета преди 30 милиона години. Заема площ от 7,5 хектара. Най-вероятно преди милиони години тук имало древна гора от времето на терциера, разположена на крайбрежието на море. При започнала силна вулканична дейност гората е била засипана и изгорена от горещата лава. Високата температура овъглила цели дървета или части от тях. В по-късните етапи на вулканична дейност през тези скелети протичали води, носещи със себе си кремъчно вещество, което запълнило кухините. Така се образували вкаменените дървета. В световен мащаб са известни случаи на повалени, погребани и съхранени от вулканични материали дървета. Уникалното в гората край с. Равен е, че те са прави. При някои от тях се е съхранил скелетът, други са запазени до 1,5 м височина при диаметър 4 м В напречното им сечение ясно се отличават дървесните годишни кръгове. 

Обектът е леснодостъпен, намира се край асфалтовия път за Хасково, малко след село Бели пласт. Ограден е и има указателни табели и информационно табло.

Каменните гъби представляват хармонични скални късове с форма на естествени гъби, с розови пънчета и зеленикави гугли. Височината на пънчетата и ширината на гуглите е до 2,5 м. Изваяни са в риолитови вулкани туфи. Туфите, от които са се оформили каменните гъби, също са резултат от интензивна подводна вулканична дейност от времето на палеогена. След оттеглянето на морето и последователното издигане на морското дъно върху тях започнало действието на ерозията. Долният, розов пласт се оказал по-мек и по-лесно се поддавал на действието на слънцето, вятъра и дъжда. Горният, зеленикав пласт съдържа по-здрави минерали, най-вече вулканично стъкло и по-трудно се изветря. Така в продължение на хилядолетия се е оформила прекрасна композиция от неповторими форми и багри. 

Природен феномен Каменната сватба, с. Зимзелен, община Кърджали

До обекта има маркирана пътека, от Кърджали до с. Зимзелен има редовна автобусна линия и е подходящ за посещение през всеки сезон.

Каменната сватба са изключително красива група от множество каменни пирамиди, напомняща сватбено шествие. Фигурите са изключително разнообразни по форма и размери, като на височина са от 0,5 до над 10 м. Образуваниията са вулкански туфи с риолитов състав на около 35 млн. години. През олигоцена днешните Източни Родопи са били дъно на море. В резултат на чести вулкански взривове, на морското дъно се образували дебели пластове вулканска пепел, примесена с различни късове от разрушаващите се по брега скали. Утайките се уплътнявали бавно и се превръщали в пластове от туфи, в които сега е оформена „Каменната сватба". От съдържанието на минерали  скалите се обагрили в различни цветове – бял, жълт, розов, зелен, ръждивочервен.

Резерват „Вълчи дол", с. Студен кладенец, община Крумовград

Той е единствения резерват със строг режим на охрана в Източни Родопи и е част от Защитена зона „Студен кладенец" и от орнитологично важно място „Студен кладенец". Общата площ на резервата е 774,70 ха.

Обявен е за защитен обект през 1980 г. с цел съхраняване на случайно откритото гнездово находище на белоглави лешояди. В резервата се опазват и местообитания на редки и застрашени птици, както и характерна, слабо засегната от човешката дейност екосистема в Източни Родопи.

В резервата „Вълчи дол" много силно е изразено средиземноморското влияние върху климата, което е дало отражение върху флората и фауната. Растителността е разнообразна, като характерно е присъствието на различни средиземноморски представители. В резервата преобладава храстовидната растителност и вечнозелени храсталаци от средиземноморски тип. Във високите части има широколистни гори, а в ниските билни части са разположени съобщества на люляк. Голямо е видовото разнообразие на растения, редица от които са редки и ендемити. Установени са 413 вида висши растения. Един вид растение е застрашен, а 14 вида са редки, включени в Червената книга на България. Срещат се и 27 вида орхидеи, от които най-красиви са пурпурния салеп и недоразвития лимодорум.

Резерватът се отличава с изключително разнообразие на грабливи птици. Установени са 23 вида, от които 21 са включени в Червената книга на България. Районът е важно място за търсене на храна и почивка на черния лешояд и царския орел.

Пътуването на Списание 8 до Източните Родопи - четете тук.