Мечта, вградена в камък и дърво

На 7 септември 2016 г. се навършват 52 години от официалното откриване на единствения музей под открито небе в България. Следващите редове разказват за някои любопитни моменти от изграждането на Етнографски музей на открито „Етър". (Още за създателя на „Етър" - Лазар Донков, четете в новия брой на Списание 8.)

През Възраждането повече от 26 занаята в Габрово и околните колиби дават препитание на местното населението. Още тогава габровци майсторят всичко, което се прави от желязо, бакър, дърво, кожа, вълна, козина и т.н. и т.н. Всичко, което се произвежда в работилниците, нашенци продават навред – по храмови празници, по сборове и панаири, и „на оджака" пред купувачите. Със стоките си те стигнат до всички краища на Османската империя, на Русия, на Австрия... А в Букурещ нареждат цяла улица дюкяни, та румънците я кръщават „Страда Габровени". Отворят се очите и душите на габровци….и тъй, покрай занаятите и търговията съзират нуждата от образование. На 2.01.1835 г. с молебен и тържествен водосвет откриват в Габрово първото новобългарско светско училище - Априловото школо.

Ножарската работилница от село Нова махала, строена в средата на ХІХ век. Снимка от 1963 г.

Ето този дух на Възрожденско Габрово е искал да съхрани създателят на „Етър" – Лазар Донков. А опасността миналото да бъде безвъзвратно загубено го кара да преследва до край мечтата си да създаде действаща експозиция, представяща бита, поминъка и културата на Възрожденско Габрово.

Етнографският музей на открито "Етър" е създаден по идея, проект и методическо ръководство на Лазар Иванов Донков. Идеята за изграждане на музей на открито се заражда през 1948-1949 г. Цяло десетилетие той скицира стари къщи, записва спомени, събира вещи и инструменти от габровски занаятчии за осъществяване на мечтата - действащ музей, в който миналото да стане видимо и лесно за възприемане.

„От проучванията, които извърших на етнографски обекти от Габровско, всекидневно се убеждавах в изключително находчивия, практичен и изобретателен ум на балканджията...

При обиколките ми в старите габровски чаршии и селата аз се натъкнах на истински архитектурни шедьоври, плод на здравото чувство за архитектура и майсторско изпълнение от самобитни майстори строители...

Останалите тук-там броени на пръсти в града и околностите прегърбени от годините занаятчии, чиито златни ръце създаваха неподражаеми бисери в занаятчийското ни производство."

Отминаваше една епоха и заедно с нея времето като бурен поток отвличаше всички веществени белези за нейното съществуване", разказва в своите „Кратки бележки по създаването на етнографския парк-музей Етър" Лазар Донков. 

През 50-те години на ХХ век се заговаря за първи път  за създаване на музей на открито в село Драгалевци и Лазар Донков получава предложение да окаже съдействие при реставрацията на две воденици. Идеята за създаване на Национален музей на открито така и не се реализира, но по-късно Лазар Донков получава пълна подкрепа от водещите етнографи в България при осъществяването на идеята за създаване на музей на открито край Габрово.

На 1 юни 1961 г. Лазар Донков прави мотивирано предложение за изграждане на музей на открито до първия секретар на Окръжния комитет на БКП в Габрово. Определено е място в дефилето на бързоструйните рекички Сивек и Страшка река, на 8 км от центъра на Габрово. Тук открай време работят тепавица, воденица и валевица и все още съществуват, макар и полуразрушени, заедно с вадищата, по които е текла реката.   

Сериозна професионална подкрепа Лазар Донков намира у тогавашния директор на градския музей Ганка Рибарева - човек, изключително отдаден на работата си, с основен принос за поставяне началото на музейната мрежа в габровския край. Ганка Рибарева е много добър изследовател на регионалната материална и духовна култура и радетел за нейното съхраняване. Тя е първият човек, с когото Лазар Донков споделя идеята си и от тогава е неин горещ привърженик. А когато „Етър" се отделя от Окръжния исторически музей и става самостоятелен институт, Ганка Рибарева става уредник в новоизграждащия се музей.  

На 23 април 1963 г. започва изграждането на музея. „Един от най-светлите дни в моя живот. Слагаше се началото на осъществяването на една въжделена, отдавна родена мечта, която в последните години се беше превърнала в цел на моя живот. Съзнавах, че съм изправен пред една голяма и отговорна задача, че за нейното осъществяване беше необходим много труд, съзнавах, че ми предстои да измина дълъг и бодлив път, но можеха ли да се родят рози без бодли?" - пише Лазар Донков.  

Обектите -  реставрирани, построени или пренесени в музея от 23 април 1963 до официалното откриване на 7 септември 1964 г. година са: Бойченска воденица (воденица – караджейка), тепавица, ножарска работилница, долапкиня - воденица, струг за гаванки, точило за ножарски изделия, валевица, гайтанджийска одая, вадище.

През следващите години продължава да се извършва мащабна строителна, реставрационна и експозиционна дейност.

През 1964 г. се сформира строителна бригада от местни майстори дюлгери с ръководител Иван Венков от с .Варчевци – на снимката Лазар Донков с бригадата.

През 1964-67 година продължава работата по сектор Народни технически съоръжения на вода по десния бряг на река Сивек. 

Най-сериозната работа по създаването на „Етър" започва през 1967 г. с изграждането на Занаятчийската чаршия. Теренът е неравен, пустеещ, обрасъл с тръни и буренаци. Почвата е нестабилна, на всичкото отгоре от едната страна има свлачище с подпочвени води, но духът на занаятчийско Габрово оживява тук.

Чаршията трябва да покаже самобитното архитектурно богатство на габровския край, архитектурния му пейзаж и емблематичните занаяти. „Груповото строителство в чаршията трябваше да бъде в пълна хармония с отделните, със свой образ сгради. Трябваше също така да се вземе предвид и природният фактор. Преди изграждането на музея, по памет, по предания и заснемания на място бях направил скици на почти всички сгради, които следваше да влязат в Занаятчийската чаршия. При тяхното съществуване фасадите им обаче са били в различни посоки, едни на юг, други на запад, а тук беше задължително да бъдат с лице към чаршията. Композиционното решение намерих след много безсънни нощи и дни, през които непрекъснато правех скици и рисунки" - пише в спомените си Лазар Донков. Без да е архитект, но надарен с усет за художествено чувство за пропорции, той проектира и ръководи построяването на 15 къщи в ансамбъл. Представено е невероятно разнообразие - няма две еднакви къщи, няма повтарящи се детайли. По слабо извитата уличка изпъкват еркери, калкани, надвисват стрехи… До 1976 г. Занаятчийската чаршия придобива завършен вид. 

През 1974 г. започва строителството на Кръстникколчовия хан от Габрово

За периода 1974-1977 година по-големите новоизградени обекти са:

- Кръстникколчовия хан. Той е прототип на едноименния хан, построен на десния бряг на р. Янтра в центъра на Габрово и също както при предшественика му високата каменна стена излиза направо от водата и се слива с отражението в нея.

- През 1976 г. започва строежът на часовниковата кула. За архитектурен образец се използва построената през 1778 г. кула в гр. Дряново, която обаче е съборена през 1945 г. За съжаление, преди да чуе ударите на часовника в изградената часовникова кула, времето за създателя на „Етър" спира завинаги на 13 септември 1976 година.

7 септември 1964 г. - Официално откриване на музея

По-големите обекти, изградени след 1977 г., са валявицата от с. Стоките, хотел „Странноприемница" към музея, църквата „Свето Богоявление" с училище, мандра и др. 

        

Според методологията на музеите на открито, в ЕМО „Етър" се съчетават трите исторически утвърдили се принципа за експониране на музейни обекти: 

• in situ – представяне на архитектурните образци на мястото, където са създадени;

• Пренасяне в музейна среда на оригинални архитектурни паметници; 

• Изграждане чрез реконструкция на паметници, които по една или друга причина не могат да бъдат пренесени. 

Музеят е разположен на площ от 25 декара със следните тематично обособени сектори:

В ЕМО „Етър" се намира единствената в България сбирка на съоръжения, задвижвани с водна сила. Разположени по десния бряг на река Сивек, десетте обекта представляват най-атрактивната музейна колекция. Тук се представят съоръжения, характерни за Средния Балкан. Разположението им е обусловено от съществуващата от 70-те година на ХІХ век оригинална вадищна система и заварените на терен воденица-караджейка, тепавица и валевица, (края на ХVІІІ – средата на ХІХ век). Оформена на две нива, вадата отвежда водата до две групи съоръжения. На първо ниво, освен заварените на терена, са пренесени следните обекти: механично точило (за ножарските изделия) и струг за гаванки и танури. За групирането на второ ниво са експонирани следните обекти: гайтанджийска одая; воденица – долапкиня, струг за бъклици, стружня (дъскорезница) и втора валявица. Обектите са представени с възможности за цялостно показване на двигателни, работни, предавателни механизми и технологични моменти от работата им. Те функционират не само за демонстрация, а и за производство на гайтан (вълнен шнур, сплетен от 8, 10 или 12 нишки) и дървостругарски изделия и за извършването на услуги – пране, валяне, мелене и др.

Ансамбълът "Занаятчийска чаршия" представя главната градска улица от ХVІІІ – ХІХ в. Като правило типичната Габровска къща се изгражда на ограничени и стръмни терени, които не позволяват да се образуват големи застроени пространства. Така пестеливият габровец в желанието да разшири оскъдния си дом, наддава целия горен етаж. Къщата излиза на улицата, за да може работилничките да са непосредствено до потребителя. Всички къщи имат в приземието си работилница или дюкян, обърнати към чаршията и активно участващи в търговията и производството. 

Сгради и обекти с обществено и култово предназначение - Кръстникколчов хан, действаща църква „Свето Богоявление" с училище, механа, часовникова кула, мостове, каменни чешми  и др.

През последните години започна оформянето на нов сектор представящ традиционни поминъчни дейности на балканджиите, включващ канално пушило за сливи, сушило за сливи и мандра. 

Задачите на ЕМО „Етър" не се ограничават само до създаване на действаща експозиция. Като строго профилиран музей, той концентрира в себе си цялата етнографска дейност на областта и се превръща в методически и научен център. Така вече 52 години пълноценно изпълнява своята роля. 

Днес музеят се определя като един от най-забележителните примери за представяне на занаятчийската култура в доиндустриалния период сред европейските музеи на открито. 

Той е модерна музейна институция, която събира и съхранява културно-историческото наследство; представя действащи народни занаяти и уникални водни съоръжения; провежда задълбочена научноизследователска дейност; образователни програми за деца и възрастни; организира тематични културни прояви, с което се превръща в желана туристическа дестинация и предпочитано място за отдих. Музеят е активен партньор в европейски музейни мрежи за културно наследство, с огромно значение за запазване на българската национална идентичност в културното многообразие на общоевропейските интеграционни процеси.

ЕМО „Етър" е любимо място на поколения българи, които изразяват своята искрена признателност с думи като тези:

„Почерпихме поука, преживяхме възторг, изпитахме благодарност, отиваме си с дълбока любов към смиреното и мъдро величие на творческия гений на нашия народ....

........Тръгваме си повече българи!"

(Из „Книга за впечатления" на ЕМО „Етър")

-------------------------------------------