Днес е паметна дата
Навършват се 160 години от рождението на Алеко Константинов и 145 години от това на Пейо Яворов
(откъс от фейлетона „Страст”)
Алеко Константинов, познат и като Щастливеца, е роден на 13.01.1863 г. (01.01.1863 по стар стил) в Свищов. Той е познат като писател, адвокат, общественик, инициатор и основател на организираното туристическо движение в България, което е дало началото си при изкачването на Черни връх. Образованието си получава при видните частни учители Емануил Васкидавич и Янко Мустаков, както и в Свищовското училище и Априловската гимназия. Средното си образование завършва в гр.Николаев, Русия през 1881 г. и следва право в университета в Одеса, като завършва през 1885 г. Едни от най-известните му творби са „До Чикаго и назад“, която илюстрира впечатленията му от пътуването му до Америка, и „Бай Ганьо“, отразяваща социалната действителност в България по това време. През 1897 г. е убит по погрешка от засада, насочена към Михаил Такев (съпартиец на Алеко, един водачите на Демократическата партия), край село Радилово.
Цитати от Алеко Константинов
„Ти не ходи ли, бай Ганьо, да се разходиш, да видиш Виена?
Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все гут моргин, все пари искат. Защо ще си даваме паричките на немците - и у нас има кой да ги яде...”
„Българино, пожелай ми живот и здраве, за да имам възможност да вдигна завесата, която разделя градския живот от омайните прелести на нашата дивна природа, и ти ще се влюбиш в тази природа, както никой юноша никоя не е любил. Ти си работил шест дни и си обезпечил насущния хляб за седмицата. На седмия ден не се отбивай в кафенето, нито в кръчмата. Не ти ли омръзна еднообразието: димът на цигарите, туй глупаво тракане на заровете и билярдните шарове, вулгарните завзеклици, прозевките и туй вечно чувство на някаква неудовлетвореност, и тази вледенена инертност, и тази плесенясала апатия-не ти ли омръзнаха? Послушай ме: посвети един от летните и празнични дни на природата и ако тръгнеш с мене, уверявам те, ни един хубав празничен ден няма да останеш в града."
Също като Алеко Константинов, Яворов е пътувал, но с цел да усъвършенства своите литературни умения, в градове като Нанси, Женева, Виена и Париж. Освен с литература, името му се свързва и любовните драми, които е преживял. Най-известни са страстната му любов към Мина Тодорова, в резултат на която се раждат стихове като „Благовещение“, „Вълшебница“ и „Две хубави очи“. Друга жена, която оказва изключително и фатално влияние върху поета, е голямата му любов Лора Каравелова. На нея той също посвещава произведения, а краят и на двамата е фатален - Лора се самоубива на 30 ноември 1913, а поетът отнема живота си на 29 октомври 1914 г.
Две от най-известните произведения на Яворов
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов…
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка —
и в мъката любов!
Миражите са близо, — пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек…
Миражите са близо, — пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, —
тя — плът и призрак лек!
Още по темата:
Ако всички спазваха десетте божи заповеди, войните щяха да секнат на мига
В памет на големия български писател Алек Попов
Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да.
Вижте новия подбор на „Кинематограф“ и може да спечелите брой на Списание 8
Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините
Целта е да не се засягат хората с увреждания
В семейния живот главното е търпението. Любовта не може да продължи дълго.
Велики мисли на Антон Павлович Чехов
„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед
Кинематограф ни повежда на кино пътешествие сред студовете на планетата
Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет
Тайните истини на вселената според „истинския детектив“ Ръст Коул
Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си
103 години от рождението на един от най-големите следвоенни писатели – Фридрих Дюренмат
Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги
Андре Мороа: „Животът е кратък – това е разбираемо, но в сравнение с кое?“
Здрачът е пукнатината между световете. Това е вратата към неизвестното.
98 г. от рождението на Карлос Кастанеда
Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години
Всяка експозиция от сега нататък ще бъде включена във виртуалната хроника
Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей
Преди 52 години си отива от този свят незабравимата Паша Христова
До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца
12 зали представят творбите на големия български художник
За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера
Премиерата е на 9 януари 2024 г., следващите спектакли са на 10,16, 17, 30 и 31 януари
Литературната награда „Хеликон“ тази година бе присъдена на Теодора Димова
Отличието е за романа на известната ни писателка „Не ви познавам“