Който спаси един-единствен живот, спасява целия свят

След затваряне на предприятието на баща му, под въздействие на икономическата криза, Шиндлер става агент на Абвера (1935 – 1939), под ръководството на Вилхелм Канарис. Пращан е в Острава и Бреслау (дн. Вроцлав). За прикритие е ръководител на отдела по продажби на остравски електроуреди в Бърно. През 1935 г. става член на националсоциалистическата партия на Конрад Хенлайн. 

и заради предателство към чешките железопътни тайни е обвинен в държавна измяна и осъден на смърт. Само хитлеровото нападение над Чехия предотвратява изпълнението на смъртната присъда.

През октомври 1939 г. Шиндлер поема (отначало под наем, след това купува) фабриката за емайлирани съдове „Deutsche Emaillewaren-Fabrik (DEF)“, принадлежала преди това на евреин. Посредством сделки на черно и с помощта на своя счетоводител Ицхах Щерн, полски евреин, фабриката покачва капитала си. Малката фабрика близо до Краков, която произвежда кухненски съдове, се издига главоломно. Само след 3 месеца има 250 полски работници, от които 7 са евреи. До края на 1942 г. тя е огромна фабрика с площ от над 45 000 m² и почти 800 работници. От тях 370 са евреи от гетото в Краков.

Шиндлер, авантюрист и играч, възприема нов стил на живот и се наслаждава на живота от все сърце. От съвременниците си е описван като добре изглеждащ висок мъж, бързо свикващ със ситуациите. 

Това, което го отличавало от другите, е човешкото му отношение в работата, особено към евреите.

Шиндлеровата съпротива срещу режима не се заражда въз основа на идеологически причини. Преди безпринципен опортюнист, тогава се опълчва срещу бруталността на националсоциалистите към безпомощното еврейско население. Старае се да забогатее, за да спаси живота на колкото се може повече евреи от националсоциалистите. Впоследствие не само дава всичко от себе си за целта си, но 

Най-голямата помощ на Шиндлер за спасяванията била фабриката му, произвеждала „важна за войната продукция“. Тя му позволявала не само да завърже изгодни търговски контакти, но също и да привлече еврейски работници, стоящи под контрола на СС. Шиндлер не се страхува да лъже или да фалшифицира документи на деца и академици като квалифицирани металоработници. Неколкократно е разпитван от Гестапо заради нередности или облагодетелстване на евреите, но не е обезкуражен. През 1943 г. Шиндлер пътува по покана на еврейска организация към Будапеща за среща с унгарски евреи. Описва раздвоената ситуация на полските евреи и дискутира възможности за помощ.

През март 1943 г. краковското гето е разчистено, оставащите евреи са изпратени в трудовия лагер в Плашов, близо до Краков. Шиндлер убеждава бруталния комендант на лагера, СС-подполковник Амон Гьот, да разреши личната документация на работниците в завода му. С този документ Шиндлер успява да предложи на работниците сравнително добри условия за работа. 

На СС-пазачите на лагера било забранено стъпването в територията около фабриката. Прочутият „списък на Шиндлер“ е съставен от секретаря на Амон Гьот - Митек Пемпер, близък съратник на Шиндлер, който добавя още няколко имена.

В края на 1944 г. заради настъпването на Червената армия Плашов, заедно с всички изправителни работници, трябвало да бъде разчистен. Близо 20 000 евреи са изпратени в лагери на смъртта. Шиндлер успява да получи разрешението от Главното командване на Вермахта да продължи производството на военна техника във фабрика в Брюнлиц, която купува заедно с жена си. Работниците в тази фабрика са спасените от него хора. Освен евреите от Плашов към „списъка“ влизат имена на хора, добавени от секретарката му Хинге Бергер. 

 

Преместването на мъжете в трудовия лагер Брюнлиц започва на 15 октомври 1944 г. в лагер Рогозница. Шиндлер обаче не успява да спаси жените, които са пратени в концлагера Аушвиц. Оскар успява да измъкне мъжете, а секретарят му отива в Аушвиц и издейства освобождаването на жените. Това е единственият случай, при който толкова голяма група напуска лагер на смъртта.

Оскар и Емилие Шиндлер спасяват още 120 евреи мъже от Аушвиц, работещи в каменоломна. През януари 1945 г. поради настъплението на Червената армия те са натоварени на 2 конски вагона и евакуирани на запад. След 7-дневно пътуване в екстремно студени условия и без храна и вода вагоните са поставени от СС службите пред вратата на фабриката на Шиндлер. Емилие попречва на СС-комендантите да изпращат вагоните нататък. Шиндлер убеждава комендантите на лагера, че затворниците са му нужни за фабриката. След отваряне на вагоните са открити 13 замръзнали и 107 души, нуждаещи се от спешна медицинска помощ. Никой от тях не стъпва във фабриката на Шиндлер. Той предотвратява изгарянето на труповете от СС-комендантите. Вместо това купува парцел земя, където са погребани според еврейския ритуал.