Светът в теб5 юни 2018

Сполука и несполука са сестри

Ако скоро не намериш учител, ще изживееш живота си напразно

Илюстрация: Уикипедия

Бодхидха́рма (в Китай наричан Да Мо, в Япония Дарума; живял приблизително 440 – 528 г.) е легендарен индийски будистки учител, монах. Смята се за създател и първи патриарх на школата Чан в Китай,а също така и 28-ми патриарх и пряк наследник на Буда в Индия, макар и да няма солидни доказателства за това. Картините често го изобразяват като едър монах с черна брада и пронизващ поглед. Ето някои от неговите базисни постулати.

• Сполука и Несполука са сестри богини. Прекрасната Сполука влиза в къщата и заявява на собственика, че притежава властта да го дари с всякакви прекрасни неща. Щастливият собственик й отдава почитта си и тогава вижда грозната и мърлява Несполука да стои до портата. Несполуката му казва, че когато тя посети една къща, собственикът й губи цялото си богатство. Човекът я заплашва с нож, за да я принуди да си тръгне. Несполуката му казва, че е много глупав, тъй като тази в къщата е сестра й и двете винаги идват и си отиват заедно. Да изгони едната означава да изгони и другата. Собственикът казва, че няма нужда нито от едната, нито от другата, затова могат да си ходят. Когато те го правят, той е много щастлив.

• Да се опитваш да откриеш буда или просветлението е като да се опитваш да сграбчиш пространството. Пространството има име, но няма форма. То не е нещо, което можеш да вземеш или да оставиш. И със сигурност не можеш да го сграбчиш. Отвъд ума никога няма да видиш буда. Буда е продукт на ума. Защо да търсиш буда отвъд този ум?

• Будите от миналото и бъдещето само говорят за този ум. Умът е буда и буда е умът. Отвъд ума няма буда и отвъд буда няма ум. Ако мислиш, че има буда отвъд ума, къде е той? Няма буда отвъд ума, така че защо да си представяме, че има? Не можеш да познаеш истинския си ум, докато се самозаблуждаваш. Докато си в плен на формата, лишена от съдържание, ти не си свободен. Ако не ми вярваш, самозаблудата няма да помогне. Вината не е в будата. Хората обаче са заблудени. Те не осъзнават, че собственият им ум е буда. В противен случай не биха търсели буда извън ума.

• Будите не спасяват буди. Ако използваш своя ум, за да търсиш буда, няма да видиш буда. Докато търсиш буда другаде, никога няма да видиш, че собственият ти ум е буда. Не използвай буда, за да почиташ буда. И не използвай ума, за да призоваваш буда. Будите не рецитират сутри. Будите не спазват предписания. И будите не нарушават предписания. Будите нито спазват, нито нарушават каквото и да е. Будите не вършат добро или зло.

• Ако скоро не намериш учител, ще изживееш живота си напразно. Вярно е, че притежаваш буда природата. Но без помощта на учител няма да я познаеш. Само един на милион постига просветление без помощта на учител. Ако по стечение на обстоятелствата някой разбере какво е искал да каже будата, този човек не се нуждае от учител. Такъв човек има естествена осъзнатост, надминаваща всяко учение. Но ако не си благословен с това, учи усилено и с помощта на напъствия ще разбереш.

• Буда е санскритската дума за състоянието на будност, на поразителна осъзнатост. Когато откликваш, вдигаш вежди, мигаш с очи, движиш ръцете и краката си, всичко това е твоята поразително осъзната природа. И тази природа е умът. И умът е буда. Буда е пътят. Пътят е дзен. Но думата дзен поражда недоумение и у смъртните, и у мъдреците. Да видиш своята природа е дзен. Ако не видиш природата си, няма дзен.

• Истинското ти тяло няма усещане, не изпитва глад и жажда, нито топлина и студ, нито болест, любов или привързване, не усеща удоволствие и болка, добро и лошо, късо или дълго, слабост и сила. Всъщност тук няма нищо. Само защото си силно привързан към това материално тяло възникват неща като глада и жаждата, топлината и студа, болестта. Щом спреш да се привързваш и оставиш нещата да бъдат, ще си свободен, дори от раждането и смъртта. Ще трансформираш всичко. Ще притежаваш духовните сили, пред които нищо не може да се изправи.

• Да се откажеш от себе си без съжаление е най-голямата щедрост.

• Да използваш ума, за да търсиш реалността, е заблуда. Да не използваш ума в търсене на реалността е осъзнатост. Да се освободиш от думите е избавление.

• Да се избавиш от страданията на следващо прераждане значи да си постигнал Пътя. Да не създаваш заблуди е просветление. Да нямаш връзка с невежеството е мъдрост. Няма ли страдание, има нирвана. Няма ли проявление на ума, стигнал си другия бряг.

Из „Проповедите на Бодхидхарма”