Светът в теб21 юни 2018

Аз нямам ни минало, ни бъдеще...

Презрях душата си, когато я видях да куца пред сакат

Халил Джубран е сред най-удивителните явления на ХХ век – често подминаван от специалистите, той безусловно печели най-широка публика, а успехът му чупи всички рекорди, надхвърляйки граници, моди, вероизповедания и идеологии. За милионите свои читатели по света той се слива с Пророка, легендарен персонаж и романтичен образец за общодостъпна премъдрост, казва Робин Уотърфийлд. Днес избрахме да ви припомним няколко кехлибарени истини с отенъци на старо злато от сборника с проза „Пясък и пяна“ в превод на Мария Коева.

• Споменът е вид среща.

• Забравата е вид свобода.

• Човечеството е поток от светлина, който се лее от по-раншна вечност към нова вечност.

• Дали духовете - обитатели на етера не облажават човека за неговата болка?

• Господи, стори тъй, че да стана плячка на лъва, преди моя плячка да стане заекът.

• До зората не можеш да стигнеш отдругаде освен по пътя на нощта.

***

Моята къща ми каза:

- Не ме напускай, защото ме обитава твоето минало.

А пътят ми каза:

— Ела и ме следвай, защото аз съм твоето бъдеще.

И на къщата, и на пътя отвърнах тъй:

— Аз нямам ни минало, ни бъдеще. Остана ли тук, то е все едно да тръгна, макар и да стоя; а поема ли нататък, то е все едно да остана, макар и да тръгна. Любовта и смъртта единствени променят нещата.

***

Как бих загубил вяра в справедливостта на живота, щом сънищата на тези, които спят на пух, не са по-прекрасни от сънищата на онези, които спят на голата земя?

***

Седем пъти презрях душата си.

Първия път — когато я видях да се принизява, за да се издигне.

Втория път — когато я видях да куца пред сакат.

Третия път — когато й бе дадено да избере между трудността и леснината, а тя избра втората.

Четвъртия път — когато стори зло и се утеши с туй, че и други вършат злини.

Петия път — когато бездейства поради слабост, а приписа търпеливостта си на сила.

Шестия път — когато презря грозотата на лице, незнаейки, че то е една от собствените й маски.

И седмия път — когато запя хвалебствен химн, убедена, че това е добродетел.

* * *

Между въображението на човека и осъщественото от него има пространство, преодолимо само чрез копнеж.

***