Житейският комфорт сковава душата

Отец Василе Тудора e енорийски свещеник в гръцката православна църква „Св. Йоан Кръстител“ в Еулес, Тексас. Роден е в Букурещ, Румъния. Следва в Медицинския университет „Карол Давила“. По-късно става свещеник и учи богословски науки. Има редица статии в различни блогове и вестници на румънски и английски език. Женен е за презвитера Мирела Тудора и имат 5 деца: Мария, Лука, Матей, Татяна и Елена.
По света има много места, където страхът дали ще свържем двата края, ще има ли семейството ни нужната прехрана, подслон и други средства, необходими за съществуването ни, или страхът от опустошителна война, са силно присъстващи. Със златната ера на просперитета, в западния свят поне тези големи страхове за оцеляване са почти изчезнали. Безпокойствата са от друго естество. Дали ще постъпя на престижна работа директно от колежа? Защо липсва точно определения вид органично бадемово мляко в най-близкия магазин за здравословни храни? О, Боже, защо още нямам спортен автомобил, съответстващ на социалния ми статус?

Когато сме обградени от комфорт, има опасност да изгубим фокуса над най-важното в живота и да се концентрираме върху нещата, които наистина не са ни от полза. Без мотивираща цел, дори и най-великият спортист става мързеливец, наддава и губи форма.

В Книгата на Съдиите, четем историята за Самсон, който е примамен в ръцете на Далила. Тя разкрива тайната на силата му и така Самсон загубва живота си в ръцете на своите врагове. Цар Давид, заслепен от властта, богатството и желанието, извършва убийство, пожелава жената на своя приятел. Цар Ирод обезглавява св. Йоан Кръстител в замяна на сладострастен танц. Даденото обещание от един пияница е по-високо от живота на Предтечата. Всеки иска живот без страдание и болка, всичките ни желания да се изпълняват, но дали това наистина е полезно за нас? 

Ако Бог ни дава всичко, което искаме и ни предпазва от всички беди, щяхме ли да сме склонни да направим повече за нашите ближни? Бихме ли се мотивирали да сме по-добри всеки ден? Дали това ще ни пази по пътя към спасението?

Можем да видим, че ако се оставим да бъдем водени от желанието да задоволим нашите желяния и да се стремим към комфорт, ще бъдем с повишено внимание към материализма, ще ни липсва вътрешна духовност. Колкото повече повърхностни неща вършим, толкова по-малко ще бъдем склонни да се концентрираме върху нуждите на вътрешния човек. 

Това води до атрофия и скованост на душата, от това ще спрем да изпитваме състрадание към другите хора. Виждайки ужасяващи новини по телевизията, ние трудно можем да понесем тежестта на това, което се е случило. Ето защо превключваме на по-щастлив канал. Това не е наш проблем – ние сме добре, благодарим на Бог за добрия ни живот!

Целта на този живот не е комфортът, страданието също не е цел. Целта е само Бог. Единственият начин да съществува човечеството е в присъствието на Бога. Само в Неговото любящо присъствие ние наистина можем да съществуваме. Комфортът на този живот може да ни накара да забравим това. Потопени в задоволяването на творението, ние забравяме за Твореца. Изпитанията в духовния живот от друга страна, имат за цел пробуждането на душата и изграждането на остра внимателност към Божието присъствие в нашия живот. Когато се откажем от храната по време на Великия пост, Бог Сам става храна за гладните – чрез благочестива молитва, като ни дарява милост в борбата с изкушенията...

Нека да бъдем изрядни във всичко, да сме пример в добродетелите.
 
Източник