Спасителните оазиси на Париж

Георги Димитров е дългогодишен български дипломат, бивш посланик в Белград и постоянен секретар на МВнР. В момента е заместник-представител на България в Международната организация на франкофонията в Париж. Един от основателите на Българското дипломатическо дружество. Бил е за кратко и на журналистическа работа като заместник-главен редактор на вестник „Тракия“.

— Има някои естествени нужди, драга моя госпожице, които Провидението ни е наложило. То не може да сметне за вредна една постройка, която служи за тяхното задоволяване.

                                                                                                           Из „Клошмерл“, Габриел Шевалие, 1935

Мислех си от известно време да напиша за парижките улични тоалетни - това безценно богатство за милиони парижани и гости на „града на светлините“. Те се появяват като спасителен оазис, когато обаче изобщо не ти е светло на душата и очите, а в зоната под кръста направо бушуват водопади или изригват вулканични пари. Само след кратък престой излизаш просветлен и се отприщва музата, а не нещо друго слава богу. Има защо.

Представете си само: чисто e и мирише на такова - самопочиства се след всеки посетител, удобно - има мивка с вода, дъска на тоалетната чиния, различни по предназначение хартии, огледало, голям размер, закачалки за връхни дрехи; уютно и дискретно e - няма околни шумове и миризми. Не се разсейваш с душевни копнежи и натуралистични намерения, споделени на стената (не във ФБ смисъла), няма там и лични данни или математически символи (х, у ...).

Дава ти се възможност да си свършиш работата на спокойствие, но не повече от 20 минути. Ако ти остане малко време, можеш да проведеш кратък телефонен разговор, ограден от уличния шум и хорските уши, но не повече. Никакви чатове и сърфирания, или пък, опазил бог, решаване на кръстословици, при което някой пред вратата може да експлодира. Отвън няма графити, предизборни плакати и обяви с късащи се листчета, а полезна информация като карта на квартала или метрото, например.

И нещо много важно - благинката е достъпна денонощно и е напълно безплатна. Няма опасност да се изложиш заради работното време или липсата на дребни. 

Тоалетните изпълняват и важна социална функция. Най-често ще ги срещнете на оживени булеварди и площади, за да се наслаждават гражданите и гостите в пълен комфорт на прелестите на града. Или пък около станциите на метрото - да не се разкалят перона или вагоните. Има ги и около паркове и градинки - да не се крият зорлиите зад храстите с риск да ги арестуват за ексхибиционизъм и да не се цапат деца и кучета, които щъкат навсякъде.

Ето защо ги наричам почтително Тоалетни, а не Кенефи, каквито у нас са повечето обществени заведения от този тип, че и не малко ведомствени и частни.Мисля си дали след българския Лувър не можем да почерпим от френските партньори опит в изграждането на българска Тоалетна. Само как да направим така, че да не влизат по двама или повече наведнъж, да не остане някой залостен вътре, на химическо чистене да не се окажат подложени хората, прогонени от друга нужда, макар за някои да е нужно и това, да не се задръсти каналът от всякакви неорганични, а помещението от органични отпадъци (сетих се за кабинките по нашите паркинги и черноморски плажове)... Абе, да не се превърне много бързо Тоалетната в Кенеф.

Видео към тези френски оазиси:

Да не си останем гражданите само неизбежната в такива случаи бюджетна структура, подобна на „Градска мобилност“ или „Градска чистота“ - без мобилност и без чистота. Тя може да бъде наречена „Градска сатисфакция“. Само че кой у нас ще се хване с нещо, в което не се вижда далавера. Забравяме за сатисфакцията, оставаме си с нуждата. (: