Когато човек търси прекалено много, най-често не открива нищо

„Тази история за младия мъж, разбунтувал се срещу наложената му от обществото съдба, е шедьовър на човешката мъдрост“, казва Паулу Коелю за „Сидхарта“ на Херман Хесе. За мен „Сидхарта“ е лекарство, несравнимо по-въздействащо от Новия завет, пише Хенри Милър. Думата „сидхарта“ идва от санскритски. „Сидха“ (постигам) + „арта“ (това, което е търсено). Заедно те означават „онзи, който откри смисъла на съществуването“ или „онзи, който постигна целите си“. Когато западноевропейците говорят за Буда, обикновено се има предвид именно Сидхарта Гаутама, известен още като Буда Шакямуни. Нека си припомним вечните мъдрости, зазидани завинаги в книгата „Сидхарта“ на нобеловия лауреат за литература Херман Хесе (1877 - 1962). 

1. Знанието може да бъде споделяно, но не и мъдростта. Човек може да я открие, да живее с нея, да се остави да бъде носен от нея, да върши с нея чудеса — ала тя не може да бъде изричана и проповядвана.
   
2. Ти…вътре в себе си имаш тихо убежище, в което можеш да се върнеш по всяко време и да си като у дома си. Малцина имат такова убежище, а могат да имат всичко.
   
3. Никога човек не е съвършен светец, нито съвършен грешник.
   
4. Когато човек търси прекалено много и е прекалено взискателен, най-често не открива нищо. Прекалеността като път винаги води до самотата.
   
5. Любовта за мен е най-важна от всичко на света. Да види света изцяло, да го обяснява, да го презира, е може би достойно за велик мислител. За мен единственият смисъл е в това да умееш да обичаш този свят, не да го презираш, не да мразиш себе си и него, а да умееш да гледаш на света и на себе си, и на всички същества с любов, и с възхищение, и с почит.
   
6. Да търсиш – значи да имаш цел. А да намираш – означава да бъдеш свободен, отворен за всичко около себе си, да нямаш цели. И ти, благоверни, макар и сам търсещ, нима като се стремиш към целта си, не виждаш ли, че е съвсем близо, току пред очите ти.
   
7. Всички грехове вече носят в себе си изкуплението, всички малки деца вече въплъщават в себе си възрастни хора, всички новородени – смъртта, всички умиращи – вечния живот.
   
8. Повечето хора са подобни на падащите листа; те се носят из въздуха, кръжат, но в края на краищата падат на земята. А други, те не са много, са като звезди – те се движат по определен път, никой вятър не може да ги застави да се отклонят от него; те носят вътре в себе си свой закон и свой път.