И тя се омъжила за илюзията, която той имал за майка си...

Играта се играе от изтерзаната домакиня. Тя трябва да владее изкусно още 10-12 различни роли: любовница, майка, болногледачка, готвачка, детегледачка, прислужница и т. н. Тъй като обикновено тези роли са противоречиви и изморителни, налагането им с годините води до състоянието, познато буквално като Housewife's knee (Housewife's knee на английски означава артрит в коляното). Коляното на домакинята се използва при люлеене на бебешка люлка, търкане на под, повдигане на товар, шофиране и т. н. Симптомите на това страдание се обобщават сбито с оплакването „Уморена съм“.

Никой не пише тъй увлекателно за психология на човешките взаимоотношения както Ерик Бърн. Вижте дали не познавате типажи като описаните в книгата му „Игрите, които хората играят“...

Ако домакинята е в състояние да наложи собствен ритъм и да извлече достатъчно удовлетворение от любовта към съпруга и децата си, тя не само ще слугува през двадесет и петте си години, но и ще се забавлява, а когато дойде ред да изпраща най-малкото си дете в колежа, ще се усети самотна.

Ако обаче Родителят вътре в нея я пришпорва и критичният съпруг, когото си е избрала с тази цел, й държи сметка, от една страна, а от друга, не е в състояние да извлече достатъчно удовлетворение от любовта към семейството си, тя може да стане все по-нещастна и по-нещастна. 

Отначало ще се опита да се утеши с дивидентите от играта „ако не беше ти, аз щях…“ и с очерняне 

(всъщност всяка домакиня може да прибегне до тях, ако играта загрубее). Скоро обаче тези печалби престават да помагат. Тогава трябва да търси друг изход и той е в играта й на изтерзана, пише Бърн.

Тезата на тази игра е проста. Жената се нагърбва с всичко, което изникне, и дори пита за още. Съгласява се с критиките на съпруга си и приема исканията на децата си. Ако ще посреща гости за вечеря, смята, че трябва безупречно да води разговор, да домакинства, да бъде архитект на интериора, доставчик, красива като кинозвезда, величествена като кралица Елизабет I, дипломатична, а на сутринта дори приготвя торта и завежда децата на зъболекар. Ако вече се чувства измъчена, прави деня още по-мъчителен. Затова към средата на следобеда съвсем основателно рухва и нищо повече не може да направи. Разочарова съпруга, децата и гостите си, а самообвиненията увеличават страданието . След като това се случи още два или три пъти, бракът е застрашен, децата са объркани, тя започва да слабее, престава да се грижи за косата си, лицето се изопва, и обувките й се протриват. И стига до кабинета на психиатъра, готова да постъпи в болница, разказва Бърн за острите случаи на играта „изтерзана“.

Съпругът на играещата „изтерзана" е грижливо подбран.

Той е човек, разумен във всяко друго отношение, който ще критикува жена си, ако не се справя така добре с работата си, както той смята, че се е справяла майка му. Всъщност тя се омъжва за илюзията, която той има за майка си, като тази илюзия е увековечена в неговия Родител. Това е сходно с илюзията, която тя има за своята майка или баба. След като е намерила подходящ партньор, нейното вътрешно Дете може да свикне с изтерзаната роля, необходима, за да поддържа психичното й равновесие и от която тя няма лесно да се откаже. 

Когато положението стане неудържимо… се вика психотерапевта и играта започва да се играе от трима души…Процедурата, която може да последва, зависи от умението и съобразителността на психотерапевта. Обикновено първата фаза, облекчаването на депресията, в която е изпаднала съпругата, минава гладко. Втората фаза, в която тя ще се откаже да играе на изтерзана и ще заиграе на психиатрия, е решителната.

Важно е да се разбере, че истинският виновник е Родителят на съпругата – майката или бабата. 

Съпругът в известна степен е само манекен, избран да играе ролята си в играта. Терапевтът трябва да се бори не само с този Родител и със съпруга, който е заложил много, за да постигне целта си, но и със социалната среда, която насърчава отстъпчивостта на съпругата.

Една от практическите трудности при такива брачни двойки е, че съпругът обикновено избягва да се ангажира лично с лечението. Той играе само на „знаеш ли колко се старая“, тъй като често е по-силно притеснен, отколкото признава.

Вместо да се ангажира лично, може да изпраща непреки послания до терапевта чрез изблици на гняв, които знае, че ще бъдат докладвани от съпругата. Следователно „изтерзана“ лесно се изражда в борба на живот и смърт от трета степен за получаване на развод. Психотерапевтът е почти сам на страната на живота, подпомаган единствено от изтерзания Възрастен на пациентката...