Херман Хесе: Човек сам трябва да изпита всичко, за да узнае какво му трябва
Сидхарта за безмилостния кръговрат на живота
„Сега - мислеше си той, - когато всички тези мимолетни неща
са ме напуснали, аз пак стоя под слънцето, както съм стоял като малко дете,
нищо не ми принадлежи, не умея нищо, нищо не съм научил. Колко странно е това!
Сега, когато вече не съм млад, когато косата ми е почти побеляла, когато силите
ме напускат, започвам от самото начало, от детето." Той отново се усмихна.
Да, странна бе участта му! Той се свличаше надолу и отново бе с празни ръце,
гол и безпомощен сред света. Но това не го изпълваше с мъка, не, дори изпитваше
желание да се смее, да се смее над себе си, над този странен и безумен свят.
„Вървиш надолу, човече!" - сам си продума и се засмя, а
в мига, когато изрече тези думи, погледът му попадна върху реката и той
забеляза, че и реката върви надолу, все по-надолу, но че тя не спира да припява
радостно. Това му хареса и той се усмихна приятелски на реката. Не беше ли това
същата река, в която искаше да се удави някога, преди сто години, или всичко му
се бе присънило?
„Животът ми наистина бе странен - мислеше си той, - странни
криволици направи. Като дете живеех единствено заради боговете и
жертвоприношенията. Като юноша се отдадох на отшелничеството, мисленето и
съзерцанието, търсех Брахман, почитах вечното в Атман. Като млад мъж последвах
покаяниците, живях в гората, понасях зной и мраз, научих се да гладувам, приучих
тялото си да крее.
След това учението на великия Буда ми разкри чудотворното
познание, чувствах познанието за Великото единство да кръжи в мен, както
собствената ми кръв. Но и с Буда, и с великото познание трябваше да се
сбогувам.
Продължих пътя си и при Камала усвоих любовните наслади, от
Камазвами изучих търговията, трупах пари и прахосвах пари, научих се да угаждам
на стомаха и на сетивата си. Минаха много години, докато загубя духа си, докато
отвикна от мисленето, докато забравя единството. Лъжа ли е, че бавно, с
криволици, от мъж и мъдрец се превърнах в дете? И все пак този път е бил твърде
добър, птичката в гръдта ми не е умряла. Ала какъв път беше това!
Трябваше да мина през толкова безразсъдства, пороци, заблуди,
отвращения и разочарования, за да стана отново дете, за да започна всичко
отначало. По така трябваше да бъде. Сърцето ми казва „да" на теза неща и
очите ми се смеят. Трябваше да изживея отчаянието, трябваше да стигна до
най-безразсъдната от всички мисли, до мисълта за самоубийството, за да мога да
достигна опрощението, да мога пак да изживея Ом, да мога отново истински да спя
и да се събуждам.
Трябваше да се превърна в глупак, за да намеря отново в себе
си Атман.
Трябваше да греша, за да продължа да живея. Къде още ще ме
отведе моят път? Безумен е този път, той криволичи, може би се затваря в кръг?
Да върви накъдето си иска, аз ще продължа да крача по него."
Той усети как радостта блика в гърдите му.
„Откъде - попита той сърцето си - идва тази радост? -
Да не би от дълбокия, здрав сън,
който истински ме ободри? Или от думата Ом, която изрекох? Или от това; че се
отскубнах, че избягах, че най-сетне отново съм свободен и стоя като дете под
небето?
О, колко е хубаво да си такъв беглец, да си така свободен!
Колко свеж и прекрасен е въздухът тук, как добре се диша! Там, откъдето
избягах, всичко миришеше на благовонни масла, на подправки, на вино, на
охолство, на леност. Как ненавиждах този свят на богаташите, на разгулниците,
на играчите на зарове!
Как трябва да съм мразел себе си, за да остана така дълго в
този ужасен свят! Как се ненавиждах, ограбвах и измъчвах, как се състарявах и
озлобявах! Не, никога вече няма да си въобразя, че Сидхарта е мъдър! Ала добре
сторих, че най-сетне сложих край на тази омраза към себе си, на този безумен и
празен живот. Благодаря ти, Сидхарта, че след толкова години на глупост,
най-сетне направи нещо, чу птичката да пее в гърдите ти, и я последва!"
Така се хвалеше той, радваше се на себе си, вслушаше се
с любопитство в стомаха си, който ръмжеше от глад. Чувстваше, че в последно
време е изпитал докрай вкуса на част от мъката, на част от низостта, предъвкал
ги е до отчаяние и смърт и ги е изплюл. Така беше добре…
„Добре е - мислеше си той, - човек сам да изпита всичко, за
да узнае какво му трябва. Още като дете разбрах, че светските наслади и
богатството не струват много. Знаех го отдавна, но едва сега го изживях. И ето,
че го зная не само с мислите си, но и с очите си, със сърцето си, със стомаха
си. Честит съм че го зная!"
Из „Сидхарта“,
Херман Хесе
Картини излизат от рамките си и оживяват в Лондон
Посетителите на четири галерии стават част от сюжета на 42 световноизвестни платна
Ако всички спазваха десетте божи заповеди, войните щяха да секнат на мига
В памет на големия български писател Алек Попов
Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да.
Вижте новия подбор на „Кинематограф“ и може да спечелите брой на Списание 8
Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините
Целта е да не се засягат хората с увреждания
В семейния живот главното е търпението. Любовта не може да продължи дълго.
Велики мисли на Антон Павлович Чехов
„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед
Кинематограф ни повежда на кино пътешествие сред студовете на планетата
Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет
Тайните истини на вселената според „истинския детектив“ Ръст Коул
Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си
103 години от рождението на един от най-големите следвоенни писатели – Фридрих Дюренмат
Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги
Андре Мороа: „Животът е кратък – това е разбираемо, но в сравнение с кое?“
Здрачът е пукнатината между световете. Това е вратата към неизвестното.
98 г. от рождението на Карлос Кастанеда
Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години
Всяка експозиция от сега нататък ще бъде включена във виртуалната хроника
Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей
Преди 52 години си отива от този свят незабравимата Паша Христова
До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца
12 зали представят творбите на големия български художник
За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера
Премиерата е на 9 януари 2024 г., следващите спектакли са на 10,16, 17, 30 и 31 януари