В последните десетилетия глетчерите и ледовете на Антарктика изтъняват, а учените се опасяват, че процесът става все по-интензивен, което би могло в скоро време да доведе до значително повишаване на нивото на Световния океан.
Скорошно изследване на ледени ядки обаче показва, че макар и сериозни, промените не са така драматични, както се предполагаше до скоро и че виновно за тях едва ли е причиненото от човека глобално затопляне. Изводът е на екип от Университета на Вашингтон с ръководител Ерик Стейг – професор по науки за Земята и Космоса.
Досегашни негови проучвания установяват, че значителното затопляне на Антарктика става през 90-те години в отговор на явлението Ел Ниньо в тропическите зони на Тихия океан.
Новото изследване на Университета на Вашингтон обаче показва, че това затопляне не е по-сериозно от случилото се през други десетилетия – 30-те години на XIX век и 40-те години на ХХ век. И тогава има ясно изразени температурни пикове.
„Ако разгледаме какво се е случвало в тези райони на Антарктика през тези десетилетия ще видим, че тогава регионалният климат там е бил такъв, какъвто е днес. Ледниците са имали същите размери като сегашните и са отстъпвали със същата скорост като днес", казва Стейг.
Изводите му се основават на анализа на ледени ядки от разлом отпреди 2000 г. в Западноантарктическия леден щит, но и от ядки на 200 г. от други райони. Екипът на Стейг установява, че в този период е имало няколко десетилетия, които показват същите климатични особености като през 90-те години. Най-забележително е съвпадението точно с 30-те години на XIX век и 40-те на 20-и, които също са периоди на необичайна активност на Ел Ниньо. Т.е. бързото топене на ледените шапки през 90-те години може въобще да не е необичайно явление, казва Стейг.
Според него казаното до тук обаче не се отнася за Антарктическия полуостров – тази част от ледения континет, която е най-близо до Южна Америка. Там ледът наистина намалява с драматични темпове и това почти сигурно се дължи на затопляне, причинено от човешката дейност.