НаукаМария Бончева / 30 юни 2011

Истината за Джулай морнинг

Как празникът на българското хипи движение, роден през 1986 г., се превърна в лятната Нова година

Мария Бончева

С наближаването на юли в редакцията ни започнаха да се обаждат хора с един и същ въпрос: как и кога е започнал да се празнува Джулай морнинг – дружното посрещане на първоюлското слънце, почитано само и единствено в нашата страна. Колкото и да си напрягах ума, спомените ми стигаха едва до 1998 г., когато с две приятелки избягахме от летния лагер на Ахтопол, за да посрещнем първия си Джулай заедно с малцината останали истински хипита в горичката до Варвара. Но целта бе да стигнем до извора. Затова ни трябваха разказите на истинските „деца на цветята", помнещи далечните времена на комунизма, когато да си хипи, си е било истинско предизвикателство и лична борба, а не dress code.

След станалите популярни в последните години масирани и организирани посрещания на Джулай морнинг на брега на с. Камен бряг, надали е останал българин, който да не знае що за чудо е тоя празник. И все пак накратко, Джулай морнинг, или членувано Джулая, означава юлско утро и идва от името на легендарното рок парче на „Юрая Хийп".

Вечерта на 30 юни срещу първи юли

хора се събират традиционно близо до Черноморския бряг, за да посрещнат изгрева заедно. Пак традиционно под звуците на едноименната песен.

А ето и цялата истина: както повечето останали в историята неща и Джулая е започнал едва ли не тривиално като сбирка на неколцина приятели. Версиите на двама от „старите хипари" - Люба Стойчева и Владо Илиев, били на линия още в зората на българското движение, съвпаднаха напълно.

Всичко се завихрило

във Варна през

лятото на 1986 г.

Тяната, млад хипар тогава, легенда днес, дал идеята. Хипи фолклорът разказва, че докато бил в казармата, му се паднало да стои на пост именно в нощта на 30 юни срещу 1 юли. Тогава си обещал, че ще направи така, че повече никой да не посреща този изгрев сам.

Вечерта се събрали на една поляна в Морската градина близо до Първо районно, която и до днес се нарича Джулайската полянка. „Аз на първия Джулай вечерта не бях, но отидох на сутринта" – спомня си Владо. - „Имаше не повече от 10-12 души, все варненци. От следващата година вече се събирахме на вълнолома до морския фар." Разказът на Люба внесе допълнителен колорит и детайли: „Поводът беше донякъде и съвсем тривиален. Двама приятели имаха годишен отпуск от казармата точно тогава, а един друг – рожден ден. Всичко съвпадна и решихме да се съберем. Аз тогава бях бременна и вече с коремче. Бях завършила музикалното училище и още живеех във Варна. Взехме китари,

касетофон на батерии, за да си пуснем на сутринта July morning,

бирички... Не че и през другото време не посрещахме изгрева, но тогава имаше конкретен повод. Бяхме различни по възраст – старата хипария и няколко дечурлиги."

Интересното идва на следващата година. Варненските хипита с „По пътя" на Керуак в джоба както обикновено кръстосвали България на стоп през годината. И споделяли с приятели за Джулая, тогава мобилни телефони още нямаше. И на втория Джулай се събрали няколко пъти повече, при това с представители от цяла България. „Всяка година ставахме все повече и повече.

Най-хубавият Джулай беше през 89-а

Тогава, след изгрева, се появи Дидо Драгнев в бял костюм и каза, че кани всички на своята сватба. Един приятел нарисува върху чаршаф хипарския знак и отгоре на български написа „Обичай". С този плакат 400 души се понесохме в шествие по улиците на Варна. Беше голям купон" – пренася ни във времето Владо.

По онова време Джулая е място за срещи на хора с еднакво виждане за света. „Искахме да си носим дългите коси, да си слушаме музиката, да си пием на спокойствие" – обяснява Владо. Поети и музиканти активно присъстват сред невписващите се в тогавашните разбирания за живота бунтари. Юлският изгрев освен купон предлага

място за обмен

на идеи, разговори, музика,

дори литературни четения. „В един момент това едва ли не стана национално движение. Надойдоха журналисти, община Варна беше налепила плакати, искаше да организира концерти" – продължава разказа си Люба. „Започнаха да идват всякакви – пънкари, метъли. Започнаха проблеми с полицията. Това не беше нашата идея и се преместихме. 92-а и 93-а беше някакво междинно положение. Събирахме се на различни места, а през 94 г. с Тяната се преместихме на Варвара. Там беше диво и незастроено тогава" – допълва Владо.

На Варвара, в полите на Странджа планина, хипитата си правят бивак и започват да посрещат изгрева на поляната до т.нар. желязно дърво – артефакт, останал от снимането на българския филм „Голямото нощно къпане".

През 1994 г. се ражда и т.нар. Ивнинг

(вечер). „Със Светлана Комогорова-Комата седяхме след изгрева в известната варварска кръчма „Яндата". Тогава си казахме: щом си имаме морнинг, защо да си нямаме и ивнинг? Като го посрещаме слънцето в началото на юли, защо да не си го изпратим в края?" – посвещава ни в историята Владо. И така на 31 юли срещу 1 август започва и Ивнинга.

Но колкото повече годините ни отдалечават от спомена за комунизма, толкова повече и хипи движението се разпилява. Обратно на очакваното обаче Джулая продължава да расте. Само че от своеобразна социална позиция, празникът се превръща по-скоро в начин на мало и голямо да се измъкне от напрегнатото ежедневие и да зареди батериите с животворните слънчеви лъчи на изгрева. Стигна се дотам, че в последните години едва ли не

Черноморието се оказва тясно за прииждащите

„нео-джулайци"

Дори да не знаят кой е Райчо (слънцето - на стар джулайски жаргон), ентусиасти от цялата страна се запътват най-вече към Иракли и Камен бряг. Десетки огънчета огряват плажовете през нощта, а на сутринта мечтата на Тяната е направо преосъществена. Буквално хиляди посрещат заедно изгрева на Камен бряг, макар мнозина - през камерата на мобилните телефони. Пикът беше миналата година, когато хиляди посрещнаха на Камен бряг Джулая с „Юрая". Удивен, че в България съществува подобен празник, бившият вокалист на легендарната банда -

Джон Лоутън, изпълни July morning на самия изгрев

Така след 23 години от касетофони на батерии песента прозвуча в оригиналното изпълнение на живо.

За съжаление от хипи идеята е останал обичаят да се пийва обилно, но не и основното „прави любов, а не война". Преди година двама души вместо Джулая посрещнаха смъртта си. На Иракли застреляха младо момче, а друго падна от скалите на Камен бряг. За тази година са взети мерки – вече се събира подписка да се обезопаси с парапети платото, а Каварненският кмет Цонко Цонев ще слага 200 слънчеви лампи около огънчето, че да няма повече инциденти.

Историята

на песента

"Юрая Хийп" (Uriah Heep) е английска рок банда, станала една от най-популярните групи на 70-те години на миналия век. Името си избират от едноименния герой на Чарлз Дикенс от романа „Дейвид Копърфийлд". В книгата Юрая действа като противник на Дейвид, осуетявайки плановете му. Между 70-те и 80-те години бандата многократно сменя членовете си.

July morning (Юлско утро) се превръща в хитовото парче от третия им албум Look at yourself (Погледни себе си) от 1971 г. 10-минутната класика се ражда от различни идеи на Кен Хенсли и Дейвид Байрън. Докато записвали албума Look at yourself , музикантите открили, че са написали няколко отделни композиции все в до мажор. Сглобили ги заедно и така се родила легендата July morning.

Парчето е издавано като сингъл в САЩ през 1971 г. и 1973 г. Песента се превръща в класика не само у нас – изпълнението на орган в началното интро се използва и като сватбен марш по света.