Д-р Мартин Еремиев: Здравият кръст зависи от бюрото

Д-р Мартин Еремиев завършва кинезитерапия в НСА. Към края на обучението си заминава за Финландия, където изучава мануална терапия. Специализира в областта на ортопедията. Преподава от 2005 г., а от 2010 г. е асистент и инструктор по мануална терапия към НСА. Работи с националните ни отбори по волейбол и шорттрек, както и с редица други от най-добрите български спортисти.

- Д-р Еремиев, все по-често хората се оплакват от болки във врата и кръста заради дългото стоене пред компютъра. До какви последствия води застоелият начин на живот?

- Когато човек стои дълго време на стол пред компютъра, се изморява. Тогава почва да държи гръбначния си стълб в кръстната област в постоянно приведена дъгообразна позиция. Това води до проблеми, понякога много сериозни, в прешлените. 

- Как тогава да настроим работното си място, че да бъде удобно и щадящо за тялото ни? 

- Когато нагаждаме работното си място, трябва да се съобразим с ръста си. При избора на стол трябва да пробваме дали крайниците могат да стоят в правилно положение, т.е. бедрата да не са по-високо от тазобедрените стави. Те трябва дори да са малко по-ниско. Когато колената са малко под нивото на седалището, тазът леко се завърта напред и естествено заемаме по-изправена позиция, която по-лесно задържаме за по-дълго време. Ако сме в обратното положение - т.е. колената са по-високо от таза, все едно сме клекнали и гърбът ни автоматично приема отпусната дъговидна форма. 

Съобразно стола трябва да подберем и бюрото, което да е малко по-височко. Ако е твърде ниско, ще се наведем и добре подбраният стол се обезсмисля. Тогава главата и кръстът започват да компенсират.  Вече имаме и удобно бюро. Но много хора отдалечават екрана на компютъра от страх да не ги облъчва. Обикновено човек тогава не може да вижда добре и започва да протяга глава напред, за да чете нормално. Тези леки придвижвания на главата напред, наричани протракция, въвличат горната част на шийния дял и се получава компресия в задната част на врата. Често в подобни случаи се стига до лекари, защото се появяват симптоми на мигрена. Но мигрена реално няма, просто коренчетата на първи и втори шиен прешлен са под натиск. Решението е да се дръпне мониторът по-близо и  да се правят няколко прости упражнения, при които главата се мести напред-назад. Тогава проблемът отминава от само себе си само защото човек сменя навика си. 

- Все повече хора се оплакват от проблеми в ставите на ръцете, които свързват с прекомерната употреба на мишката.

- Тук отново опираме до ергономията на работното място, а не толкова до физически проблем.  Когато видя някого, който си е сложил мишката твърде високо, очаквам проблем, защото лопатката стои в постоянно повдигнато положение. Съответно мускулите, които я държат, са закачени за горната част на шийните прешлени и се намират в напрежение. Това води до претоварване на главата. Започват проблеми в шийните прешлени, защото им се създава грешен модел на движение, който се задълбочава във времето. Следват проблеми с изтръпване на пръстите на ръцете, защото коренчетата, които излизат от гръбначния мозък, т.е. от прешлените, и преминават по-надолу в нерви, се притискат. 

- Много хора обичат да изпукват пръстите или врата си. Добре ли е това, или води до проблеми?

- Изпукване се получава, когато дадена част от тялото бива придвижвана към крайния ѝ обем на движение. При много хора това се превръща в навик, дори в мания. Но ако човек сам изпуква става или част от тялото, ефектът категорично не е добър. На врата има 7 прешлена, всеки от които има по един чифт стави на всяко ниво. Когато човек изпуква, т.е. задържа ставата в крайния ѝ обем на движение, подвижността ѝ става прекалено голяма. Освен това ставата достига до ръба на възможностите и прешленът влиза малко над нея. Ставите буквално лепват една за друга и затова се чува звук, който обикновено се издава от непроблемна зона. При проблем и дискомфорт в областта на врата, човек няма физическата възможност да го „отвори" сам, дори да притежава необходимите познания. Правилното деблокиране и въздействие върху конкретна става се постига, ако пациентът е поставен в такава позиция, че околните стави да са заключени, т.е. ръката на терапевта не трябва да има много възможности да въздейства върху другите стави. 

Нуждата, която много хора изпитват да изпукват врата си, е проследявана чрез изследвания. Доказано е, че всъщност хората търсят звуковия ефект. Несъзнателно приемаме, че при наместването на нещо се чува звук. Например, ако вратата се е откачила от пантите, при връщането ѝ на място се чува щракване. По аналогия човек отнася същото разбиране към тялото си, без да го осъзнава. Оттук удовлетворението при изпукване на врата идва от звука. Реално две минути по-късно ситуацията е същата, както по-рано. Ако има дискомфорт, схванатост или болка в тази област, тя се връща. Но ако човек отново натисне, не се чува пукане. Това е затворен кръг, който води до увеличаване на мобилността в ставите. От физиологична гледна точка никак не е добре. Всяка става в човешкото тяло си има норми. 

- Гъвкавостта е проблем? Толкова хора спортуват или се занимават с йога, за да са гъвкави, нима това е опасно?

- При такива хора има предпоставки за развитие на проблеми, ако нямат добър мускулен контрол. Ако мускулите работят добре, ако имат добра координация, тогава всичко е наред. Но в много от случаите хора, които се занимават със спорт, налагащ голям обем на движение в определени стави, страдат от проблеми. Има голяма зависимост между хипермобилността и проблемите в ставата. 

- Работите с националния ни отбор по волейбол. Ще ни споделите ли някой любопитен случай от общата ви практика?

- Проблемите при професионалисти като тях често възникват в няколкото часа почивка между тренировките. С един от състезателите миналата година имах много странен проблем. Скачайки за блокада по време на тренировка, нещо рязко го преряза отзад в областта на гърба, падна на земята и започнаха бодежи по ребрата през целия гръден кош. Оказа се, че има блокирани ребра. Опитвайки се да анализирам ситуацията, започнах да го наблюдавам. Тогава забелязах как релаксира през почивката. Той обичаше да почива легнал по гръб, сгънат напълно в горната си част, облегнат на стената с компютър в скута. Сменихме позицията и проблемът се оправи. Тази година вече нямаме подобни оплаквания. Позата му за релаксация не беше толкова неестествена, но ако седиш така 4 часа, докато се предполага, че трябва да почиваш между активни тренировки, вече се превръща в проблем. 

- Все по-често се говори за дисковите хернии като за един от бичовете на съвременното ни общество.

- Така е, но само донякъде. Дисковата  херния е много разпространено заболяване главно поради заседналостта, и то в грешна позиция. Не само защото гръбначният стълб се засяга, но и защото се намалява функционалната възможност на съседните зони. 

Но в същото време дисковата херния е малко преекспониран проблем. Преди известно време в САЩ направиха едно проучване, в което участваха много хора на възраст между 18 и 65 години. На цялата група мъже и жени от различни социални прослойки, подбрани на случаен принцип, е направен резонанс в областта на кръста. Оказва се, че повече от половината от тези хора имат дискова херния на над едно ниво, т.е. един и повече дискове са с херния. Интересното е, че повече от 50% от тях не знаят за своя проблем. Това доказва, че всъщност хернията в много голям процент е несимптоматично заболяване. 

Понякога болката не произлиза от дисковата херния, а проблемът се корени в съседна зона. Затова отстраняването на такава херния по оперативен път не гарантира, че човекът е излекуван.

Ако се намери първоизточникът на проблема, в някои случаи е възможно оправяне без оперативна намеса, а само с мануална терапия. 

- Имали ли сте такъв случай?

- Малко хора знаят, че имаме световен шампион по сноу-борд за юноши - Радослав Янков. Още неизлязъл от юношеския спорт, получава херния. Оперирали го, затворили хернията, но проблемът останал. Потърси ме и се оказа, че при него има изключително много предпоставки за проблеми. През годините на тренировка не е имало кой да следи състоянието му и да го подготвя достатъчно качествено физически, за да може той да си позволява да издържа на високо ниво на натоварване. Започнахме буквално от нулата. Дадох му упражнения, с които да се възстановява и да се адаптира. 

Това беше много интересен случай, защото, като дойде, не можеше да се наведе напред към краката си, а това е важно умение при сноуборда. Той дойде лятото и за зимата беше готов и отново започна да тренира активно.