Къде изчезнахте, черни дупки?

Черните дупки – как да не ги заобичаме! Онези безкрайно могъщи неща, които поглъщат всичко, изпречило се на пътя им. От тях нищо не може да излезе навън, където, слава богу, се намираме ние. Превърнали са се в част от всекидневните ни теми за разговор, знаем, че една огромна черна дупка дебне в центъра на галактиката ни... Оказва се обаче, че нещата не са толкова прости. И идея, която всички приемаме за факт, може би е далеч от истината. Доказва го с изследванията си физикът доц. Пламен Физиев, добре познат на читателите на Списание 8 с теориите си за произхода на Вселената и за „Божията" частица.

Отношението на науката към черните дупки според доц. Физиев може да се сравни с нещо доста различно, каквото е... откриването на Америка. Запитвали ли сте се защо континентът отвъд Атлантическия океан не се казва Христофория? Да, всички знаем – Колумб просто не е разбрал какво точно е открил. Като образован за времето си човек, искал да използва това, че Земята е кръгла, и от Европа до Индия може да се стигне, пътувайки на запад. Тоест използвал неевклидовата геометрия, създадена от привидно странната идея, че две на пръв поглед успоредни прави рано или късно се пресичат. Колумб направил пресмятания, организирал експедиция и открил нещо, което погрешно  разпознал като Индия. И до ден днешен наричаме „индианци" хора, които никога през живота си не са виждали азиатската държава.

Истината е открита от скромния картограф Америко Веспучи след упорит труд и две експедиции. Той пръв разбрал, че става дума за нещо много по-голямо – цял континент, дори два - Северна и Южна Америка.

ОКО ДА ВИДИ

Дали тази история няма да се повтори и с черните дупки? Дали това, което всички ние си представяме, не е съвсем различен обект? Дали някой физик няма да влезе в ролята на Веспучи и да обясни по-мащабното? Именно тези въпроси си задава доц. Физиев. И, оказва се, много от доказаните имена в световната физика днес съвсем не приемат отговорите за безспорна даденост.

Всъщност терминът, който днес е навлязъл дори във всекидневните ни разговори, се ражда през 1967 г. – негов баща е известният физик Джон Уилър. 

Дотогава обектите са наричани колабирали звезди, а Уилър използва думата, за да представи идеята на тогавашните физици – за област в пространство-времето, която не може да бъде напусната от нищо, дори от светлината. Неговият опит и огромен авторитет в САЩ, където преди това е ръководил проектите за атомната и водородната бомба, изиграват решаваща роля за налагането на термина. „В случая обаче става дума не за наука, а за истинска пропагандна кампания", убеден е доц. Физиев. Според Мат Висер, известен специалист по теория на гравитацията, невинният въпрос дали черните дупки съществуват в природата е доста по-сложен, а понякога медиите и дори водещи учени необосновано го опростяват.

Идеята за съществуването на черните дупки, също както и Колумбовото откриване на Америка, е резултат от неевклидовата геометрия. В основата е Общата теория на относителността на Айнщайн. 

Що се отнася до черните дупки, много е важно кого ще попитате, обяснява доц. Физиев. За специалистите по математична физика те съществуват – доста удобно решават много от уравненията. Черните дупки са затворени, малки области в пространство-времето, които не комуникират с другите обекти. От тях ги отделя повърхнина, наречена хоризонт на събитията, която пропуска физични сигнали и обекти навътре и не им позволява да излязат. Какво се случва вътре, така и нямаме отговор, защото по дефиниция нищо не излиза навън, за да ни разкаже.

Според доц. Физиев именно на математиците не бива да се предоверяваме. Защото често решенията на уравненията им нямат реален смисъл – същото според специалиста важи и за нашите симпатични чудовища. 

НА 4 ОЧИ

Ако попитате обаче физик теоретик, какъвто е и доц. Физиев, отговорът за черните дупки няма да е чак толкова прост. Според него самото понятие крие много вътрешни противоречия и теоретични трудности. Нещо повече – съществуването на такива обекти противоречи на много от добре установените закони на физиката. 

Ето че арбитри се оказват астрономите – дали наистина сме виждали нещо, което би могло да ни подскаже правилния отговор? Оказва се, че, уви, и тук не съществуват безспорни доказателства, че далечните реално наблюдавани неща наистина са това и отговарят на всичко, очаквано от математиците. Астрономите без съмнение виждат стотици малки, тъмни, компактни обекти с необикновено големи за размерите си маси и силни гравитационни полета. Въпросът е какво всъщност са те... Все повече физици ги наричат просто „кандидати за черни дупки".

Какви са останалите аргументи на доц. Физиев в полза на мнението му, че е време учените да погледнат с нови очи към идеята за черните дупки - четете само в Януарския брой на Списание 8.