Подкрепете ни!




Наука3 януари 2013

Научно гадаене

Как си представяме, че ще изглежда бъдещето и какво се оказва то

Ето че 2012 година отмина, а цялата индустрия, свързана с календара на маите и очаквания „край на света", отиде там, където и всички досегашни подобни идеи – в списъка от забавни четива.
Все пак винаги е имало и хора, които могат да пресъздават какво ще се получи и как ще се развият нещата след време на технологично или социално ниво. Не говорим за някаква свръхсетивност - за пророци, а за писателите фантасти. Достатъчно е да си спомним как Жул Верн предсказа бъдещето на подводниците, пътя ни до Луната, Артър Кларк описа идеята за спътници около Земята доста преди нейното реализиране. Всъщност списъкът е доста дълъг, а направо безкраен е този с прогнозите, останали просто красиви или мрачни пожелания. Началото на всяка година е и повод за равносметка. Ето защо на следващите страници ви предлагаме две доста различни четива. Първото ще ви върне 50 години назад..., без да се отдалечи от днешния ден. Още в първия брой на „Космос" са описани идеите на известни фантасти за това как ще изглежда светът в годините, в които днес живеем. Какво са познали и какво - не? Освен това помолихме писателя Николай Теллалов да опише как си представя обществото на бъдещето. Кой знае, след още половин век може ние самите или пък нашите наследници отново да прочетат тези редове, да преценят в какво е познал и кое се е оказало очакване, неоправдано от тиктакащия часовник, по-силен от всички нас...




Мрежовите хора vs. олигархията


Светът никога не е бил толкова динамичен,
но ето четири неща, които може би
ще се случат през ХХI век

Николай Теллалов
Николай продължава със собствен стил традициите на българската фантастика. „Да пробудиш драконче" е най-харесваната книга от този жанр през последните години. Днес той живее далеч от градския шум, което му дава поглед за бъдещето, освободен от ограниченията на ежедневната суматоха. Помолихме го да го сподели и с нас.

Бъдещето все някога ще стане настояще. Типичният футуролог, надникнал в кухнята на Клио*, говори като Касандра**, но виденията му нервират хората и разстройват борсовите индекси. Затова днес с футурология се занимават предимно аналитични центрове за оценка на риска в бизнеса, политиката, военните операции, както и финансирани с бюджетни средства изследователи на бъдещето, чиито анализи често представляват реклама на спонсора. Прогнозирането на утрешните дни съдържа в себе си катализатор да провокира предсказаните събития, но и мотив за противодействие, така че тези събития да не се случат.

Най-важната характеристика на съвременния свят е неговата небивала спрямо предишните времена динамика, при това разнопосочна и многопластова. Всяка динамична система балансира на ръба на пропаст, постоянно се тресе от противоречия и бързо набъбващи проблеми – като врящо котле с пукащи се мехури. 

I.
Оттук предсказание първо (общоцивилизационно): ХХІ век ще е столетие на кризите. Кризите хем затягат гордиеви възли, хем предоставят възможности за разсичането им. 

Ключовите фактори, които ще задават тон на кризите, вече са налице:
- нарастващо планетарно население, което в развитите или бивши развити страни застарява;
- обща финансова нестабилност – сумата задължения многократно превишава реално произведените материални блага;
- критична екологична обстановка и поскъпващи основни ресурси.

Още не е преминала модата на технологичните предсказания: кога ще кацнем на Марс, кога ще победим старостта, кога ще изоставим петрола, кога ще си купим квантов компютър или хапче за гарантирано отслабване с бонус разкрасяване до блясъка на фотомодел. Технологичните прогнози минават и за най-лесни за съставяне, защото възможностите на сегашната наука и инженерство са горе-долу известни. Ако не вземаме предвид неочакваните открития, една линейна екстраполация върши работа. Но в истинския живот, за да стане една технология масова и да промени облика на всекидневието ни, тя трябва да срещне подготвено да я възприеме масово съзнание. Налагана поради малцинствени интереси технология предизвиква деформации и съпротива, а прекалено смелата затъва в инертността на нашите навици – изисква се промяна в социалните взаимоотношения, за да пожънем всичките є плодове и перспективи. Технологичният пробив оформя врата към следващия облик на света. Но ключът към тази врата е осъзнатата воля на хората. Затова твърде често техническите предсказания се разминават с реалността – възможности има, но липсва воля, или тя е в излишък, само че насочена против иновациите, защото те засягат нечии интереси.

II.
При все несигурността на прогнозите, нека дръзнем да направим предсказание второ (технологично): този век ще отбележи разцвета, но и препъването в социалните рамки, на такива технологии като информационните мрежи, наследници на интернет, бактериалните биотехнологии, които включват и генното инженерство, автоматизацията и персонализацията на производството.
Инфомрежите ще представляват качествено нова среда, сетивно все по-богата, напълно интерактивна и с все по-достъпни и директни средства за включване към нея. С огромни възможности за копиране и споделяне на информация, нейна автоматична обработка, превод и търсене. И ако зубренето в учебно заведение за младите е отегчително занимание, то волното или неволно самообразование при сърфиране в мрежата вече е факт. Още му липсва системност, но то необратимо ерозира институционализираните образователни системи, предимството на които все повече се основава върху нормативната задължителност за диплома като условие за упражняване на даден занаят. Инфомрежите ще пронизват и реалността посредством разнообразни чипове, вграждани в предмети, уреди, обзавеждане... и в самите нас. Така виртуалното пространство буквално ще  просмуче нашата материална действителност.

А вие? Какво очаквате да е бъдещето?

Останалата част от прогнозите на Николай Теллалов, както и другата гледна точка - на фантастите отпреди половин век - можете да намерите само в Януарския брой на Списание 8.
Айнщайн: Колкото повече се занимавам с наука, толкова повече аз вярвам в Бога Наука

Айнщайн: Колкото повече се занимавам с наука, толкова повече аз вярвам в Бога

Макс Плант: Не съществува материя сама по себе си, тя произхожда и съществува само чрез една Сила

В най-старата известна галактика във Вселената има кислород Наука

В най-старата известна галактика във Вселената има кислород

Светлината, идеща оттам, достига до нашата слънчева система за над 13,4 милиарда години.

Шансът опасният астероид да удари Луната е 1 към 25 Наука

Шансът опасният астероид да удари Луната е 1 към 25

Напълно отпадна вероятността Земята да пострада пряко от 2024 YR4

Откриха биологичната основа на преживяванията, близки до смъртта Наука

Откриха биологичната основа на преживяванията, близки до смъртта

Усещанията извън тялото са свързани с повишени нива на допамина, серотонина и ендорфините, твърдят учените

При физическо изтощение мозъкът ни започва да се самоизяжда Наука

При физическо изтощение мозъкът ни започва да се самоизяжда

Какво е метаболитна миелинова пластичност?

Защо умните хора предпочитат самотата Наука

Защо умните хора предпочитат самотата

Те се чувстват по-добре в града и ако не се срещат много често с приятели…

Парализиран мъж се изправи след лечение със стволови клетки в Япония Наука

Парализиран мъж се изправи след лечение със стволови клетки в Япония

Трансплантираните клетки са от възрастен донор, но са препрограмирани да се държат като ембрионални

Австралиец e първият в света, изписан от болницата с титаново сърце Наука

Австралиец e първият в света, изписан от болницата с титаново сърце

Пациентът е и с рекорд за най-дълго оцелял с изкуствено сърце - над 100 дни

Четиримата от космическата станция благополучно се върнаха на Земята Наука

Четиримата от космическата станция благополучно се върнаха на Земята

Суни Уилямс с рекорд сред жените астронавти за най-дълго пребиваване в открития Космос

Флеминг открива пеницилина случайно през 1929 г. Наука

Флеминг открива пеницилина случайно през 1929 г.

9 години по-късно лекарството започва да се прилага в медицината

Европейците са били доста мургави до римско време Наука

Европейците са били доста мургави до римско време

Яденето на риба може да е било причината да останем с по-тъмна кожа за по-дълго време

Хипотеза: Магнитното поле е нестабилно и заради потънали континенти Наука

Хипотеза: Магнитното поле е нестабилно и заради потънали континенти

Структурите са на 3000 км дълбочина и не са резултат от големия сблъсък преди 4,5 млрд. г.

Учен се обрича на смърт от комар в името на науката Наука

Учен се обрича на смърт от комар в името на науката

Мнозина са пожертвали живота си, за да се докаже връзката между маларията и нейния приносител

Върнаха към живот замръзнал преди 46 000 години червей Наука

Върнаха към живот замръзнал преди 46 000 години червей

Природата пази видовете си и им дава възможност да оцеляват в хилядолетни ледове и в горещи пясъци