НаукаАнета Стефанова / 8 януари 2014

Панаир на суетата

Срещата за климата във Варшава отново не доведе до решения, докато планетата ни изглежда все по-ядосана

Има дати символи. Дати, преобърнали света ни. Дни, които дори след десетки години съзнанието може да възпроизведе безпроблемно. 8 ноември 2013 г. ще остане последното показание на календара за хиляди филипинци. Тогава животът им срещна ужаса, а после бездиханно се отпусна в тъмните ръце на смъртта. Жестокият вятър отвя сълзите още преди да са се стекли. Бясното му фучене заглуши отчаяните писъци. Домовете от крепости на спокойствието се превърнаха в свободно хвърчащи парчета. А после в руини.

(Още за разрушението във Филипините вижте тук.)

Макар да продължаваме с жалките си опити да подчиним природата, провалът ни е повече от зрелищен. 8 ноември доказа това неопровержимо. Екстремните явления са един от белезите на климатичните промени. И щом супертайфуни като Хайян се случват, значи брутално се проваляме в борбата си срещу измененията на климата. На фона на хилядите жертви понятия като „адаптация" звучат повече от абсурдно. Очевидно никоя от онези 18 до тази година срещи за климата не е успяла да произведе резултат. Без значение от екзотиката на дестинациите и лустрото на добре написаните речи. Такъв не даде и 19-ата през ноември във Варшава.

Ежегодно представители на близо 200 държави се събират за две седмици. Привличат погледите на света към себе си. Последните две денонощия не спят. Преговарят в търсене на консенсус. Накрая гордо заявяват каква сериозна крачка напред са направили.

А крачки почти няма. Само неуморно пружиниране на място. Подготовка за скок, който така и не е сигурно дали ще стане факт. Поредните две седмици почти безсмислено пружиниране се случиха през изминалия ноември в Полша.

Медии, политици, лобисти и природозащитници се разминаваха около и във Националния стадион, всеки забързан да воюва за своята кауза. Полицията беше превзела периметъра около спортното съоръжение, писъкът на сирени беше естествена част от звуковата картина на Варшава. Реклами на събитието гледаха отвсякъде.

А Полша безспорно беше особено противоречив домакин на климатичните преговори. Дни преди края на конференцията премиерът Доналд Туск уволни министъра на околната среда Марчин Королек, който трябваше да води преговорите. Освободеното място зае заместник финансовият министър Мачей Грабовски, обявил силната си подкрепа за добива на шистов газ.

Парадоксално СОР19 съвпадна с двудневен международен въглищен форум във Варшава. Полша осигурява близо 90% от електричеството си по този начин.

ХИЛЯДИ НАДЕЖДИ

Какво се случи по време на преговорите? Началото на COP (Конференция на участващите страни) беше белязано от тайфуна Хайян. Главният преговарящ по климатичните въпроси на Филипините Яб Сано едва сдържа мъката си, произнасяйки своята реч в началото на конференцията: „Боря се дори да намеря думи да опиша картините, които виждаме в новините. Боря се да намеря думи, с които да опиша как се чувствам относно щетите. До този час се измъчвам, чакайки вести за съдбата на всеки от роднините си."

Не се случва често политици да изразяват искрена емоция на световен форум. Сано нямаше как да прикрие сълзите си, въпреки че опитваше... Докато той беше в Полша, хаосът, гладът и смъртта владееха страната му. Голяма част от филипинската делегация се върна след новините за събитието. Сано обаче остана. Остана, за да се бори... за страната, за народа си, за живота на хиляди живи днес, които могат да са мъртви при следващия писък на стихиите.

„Трябва да предприемем действия, с които да предотвратим супертайфуните в бъдеще да стават начин на живот", каза Сано. Символи в знак на съпричастност със страданието на филипинския народ носеха на ревера си както представители на неправителствени организации, така и правителствени делегати на COP19.

В знак на солидарност някои дори последваха примера на Яб Сано и обявиха пост. А в последните дни, когато министрите пристигнаха за събитието, Сано представи петиция, изразяваща съпричастността на над 590 000 души и исканията им за действия.

КЪРВАВИТЕ РАНИ

В измеренията на политиката обаче тези жестове като че ли не означаваха нищо. Надеждите на развиващите се страни за сериозен ангажимент чрез приемане на механизма за загуби и щети останаха напразни. Целта му е да осигури финансиране от силно замърсяващите индустриални държави за бедните, които до голяма степен са потърпевши от климатичните промени. Средствата са предназначени за последствията от екстремни явления. Всъщност идеята за инструмента беше одобрена. В близо 48-часовия преговорен маратон страните дори се споразумяха за учредяване и на изпълнителен комитет. Реални ангажименти обаче нямаше.

И като стана дума за отговорности, заради изтеклата давност на Протокола от Киото на форума беше приет документ, според който държавите трябва да заявят целите си за намаляване на вредните емисии. Но в какъв срок? А отговорът – достатъчно рано преди климатичния форум в Париж през 2015 г. Тук коментарът на „строги" и „безкомпромисни" срокове е излишен. Какво означава „достатъчно рано", след като вече е твърде късно да бъдат спасени хилядите загинали от ноемврийската супербуря?

За жалост обаче, тя не е сама. Наводнения, суши, знойни жеги и екстремни студове все по-често преобръщат съдбите на безброй хора. В контекста на климата за наречието „рано" е късно. Единственият адекватен срок е „днес". Но днес воля няма. Има икономически интереси...

С ДЪЖД И УРАГАНИ

Енергията, която впрегнаха правителствените делегати, за да се дистанцират от поемането на отговорност, обедини екологичните сдружения и сближи позициите им до единствената и категорична: „Вие говорите, а ние напускаме". С това послание 800 представители на екоорганизации излязоха от залата на COP19. Огорчени от случващото се, те излязоха от близо двуседмичния мач, в който топката само се подаваше, но голове за климата така и не падаха. По-скоро в обратната врата, под формата на все повече отпаднали ангажименти.

И докато климатичните ангажименти намаляват, концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата си расте... Само преди 2 месеца Метеорологичната агенция към ООН оповести, че съдържанието на парниковия газ във въздуха през 2012 г. е достигнало 393,1 части на милион. Това е значително над соченото като най-високо безопасно ниво от 350. Прогнозите не са обнадеждаващи – напротив. До 2016 г. според изследователите концентрацията ще надскочи 400 части на милион.

БУРНА СТРАШНО

Глобалното затопляне е факт, оказа се, че вечните ледове не са толкова вечни. През последните години ледената шапка се топи с рекордни темпове, а равнището на Световния океан бавно се покачва. Ако тенденцията се запази, милиони хора, живеещи по бреговете на океаните, ще бъдат принудени да напуснат домовете си. Но това не е всичко: колкото повече намалява ледът на Земята, толкова повече се ускорява затоплянето и съответно топенето му. Причината е, че белият цвят на замръзналата маса поглъща много по-малко топлина от тъмната вода. Така ледът, превърнал се в течност, спомага за топенето – физика... на тъгата.

Освен че по-бързо се топи през топлия сезон, по-бавно се натрупва през студения. В началото на декември Националният център за сняг и лед на САЩ съобщи, че ледът в Арктика през ноември е бил под средното количество. Центърът констатира, че ледените натрупвания в Баренцово море са чувствително под средната норма. Една от вероятните причини е вливане на топли океански води. За щастие, има и нещо позитивно – за разлика от Арктика, в Антарктика обхватът на леда е останал необичайно голям.

902 344 гледания има до днес най-популярното видео от речта на Яб Сано в YouTube. Трагедията е докоснала мнозина.

ОГНЕНОМЕТЕЖНА

Поредното доказателство, че всяко нещо в природата има своите последствия, е промяната в киселинността на Световния океан. Заради по-големите количества СО2 в атмосферата, дължащи се на човешкия фактор, pH на повърхността на океана е с 0,1 единици по-нисък спрямо прединдустриалните нива, сочат данните на Междуправителствения панел за климатичните промени към ООН.

Днес киселинността на Световния океан се повишава с безпрецедентни темпове и е най-бърза от 300 млн. г. насам. Според един от изследователските сценарии, по които работят учените, се очаква до 2100 г. pH на океана да спадне с още 0,3-0,4 единици.

Защо това е от значение? Когато рН спада, се увеличава киселинността на водата. В резултат спада концентрацията на карбонатните йони, които имат огромна роля за живота на черупчестите организми. Негативната тенденция заплашва да ни лиши и от красотата на коралите, които също са особено уязвими от промените в pH.

Друго проучване, направено по Международната програма за биосфера и геосфера, показва, че човешките дейности допринасят за ежедневното добавяне на 24 млн. тона въглероден диоксид към океаните. От началото на индустриалната епоха водата им е станала с 26% по-кисела. Всичко това си има цена. Изследвания в морските дълбини сочат драстичните 30% загуба на биоразнообразие.

Климатът се променя пред широко затворените ни очи. Докато погледът на ключови държави е зорко вперен единствено и само в икономиките им, ще продължава да има екстремни явления. Ще продължават да си отиват животи.

Потокът на парите може и да успеем да овладеем, но стихиите няма да можем. И както каза Яб Сано – с провала си в постигането на целите в Конвенцията за климатичните промени ратифицираме собствената си съдба...

Заден Ход

• Япония декларира, че ще намали парниковите газове, които емитира, с 3,8% спрямо 2005 г. По същество обаче това означава, че си дава зелена светлина да освобождава с 3,1% повече в сравнение с базисната 1990 г.

• Китай и Индия, чиито икономики са в челните позиции, продължават да се крият зад удобното определение „развиващи се" и да настояват само развитите страни да понасят бремето на отговорността, докато техните комини уютно димят...

• Европейският съюз също изглежда демотивиран да спасява света, тоест климата. Ангажиментът, който пое общността, е за 40% по-малко емисии, но чак до 2030 г.

• Канада тактически напусна играта на емисионните обвързаности още преди 2 г.

• Австралия заяви, че няма да предприеме по-големи ограничения от тези, които вече е декларирала - 5% по-малко парникови газове.