Статуята на Свободата е неокласическа скулптура, огромен паметник, който се издига в пристанището на Ню Йорк на остров Либерти. Тя е проектирана от Фредерик Огюст Бартолди и открита на 28 октомври 1886 г., пише Уикипедия. Густав Айфел, конструкторът на Айфеловата кула, проектира вътрешната носеща конструкция. Представлява римската богиня на свободата Либертас, облечена в тога, държаща факел в издигнатата си дясна ръка и правна книга в другата, на която е изписана датата на подписването на Американската декларация за независимост.
Медната статуя е подарък от Франция за Америка в знак на приятелството между двете нации и бележи стогодишнината от независимостта на Съединените американски щати. Статуята на Свободата е един от най-популярните американски символи и като цяло олицетворява свободата и стремежа към нея. От 1886 г. до откриването на самолета, е първият американски символ, който милиони емигранти виждат, прекосявайки океана от Европа и пристигайки в Америка. Посещава се от 3 милиона души средно на година. Обявена е за национален паметник през 1924 г., а влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1984 г.
Статуята е затворена за ремонт за голяма част от 1938 г. В началото на 1980-те се установява, че състоянието на конструкцията се е влошило до опасни размери. Налага се неотложно основна реставрация. Статуята е затворена в периода 1984 – 1986 г. След 11 септември 2001 г., е затворена отново от съображения за безопасност и сигурност; отворена е за посещение отново през 2004 г. с ограничения за броя на посетителите, които могат да се изкачат до короната.
Символично първият нит от обшивката, прикрепващ една от медните плочи към палеца на крака на статуята, е поставен в Париж от американския посланик във Франция Ливай Мортън. Обшивката не е изработена в точен ред от долу нагоре – работи се върху няколко сегмента едновременно, като редът често е объркващ за посетителите. Част от работите са възложени на подизпълнители – един от пръстите е подготвен по подробна спесификация на Бартолди от медникар в южнофренския град Монтобан. През 1882 г. статуята е готова от кръста надолу и по този повод Бартолди кани журналисти на обяд на платформа във вътрешността на паметника. През 1883 г. Френският комитет по изграждането на Лейди Свобода е оглавен от Фердинан дьо Лесепс, строителя на Суецкия канал.
Готовата статуя е официално представена на посланик Мортън на церемония в Париж на 4 юли 1884 г, когато Дьо Лесепс обявява, че френското правителство е приело да заплати за превоза ѝ до Ню Йорк. Статуята остава за известно време в Париж, в изчакване на напредъка в изграждането на пиедестала. През януари 1885 г. тя е разглобена и опакована за презокеанското си пътуване. На 17 юни 1885 г. Статуята на Свободата пристига в пристанището на Ню Йорк, на борда на френския кораб Isere.
На 28 октомври 1886 г. президентът на САЩ Гроувър Кливланд официално открива Статуята на Свободата.
Монументът е висок 46,5 m и е поставен върху платформа (55,5 m) на Острова на Свободата в устието на река Хъдсън. На главата на женската фигура има 7-лъчева корона, символизираща 7-те морета и континенти. 25 прозорчета напомнят за съкровищата на света. Жената държи в дясната си ръка факла (а и американското знаме след 13 юни 1927), а в другата – Декларацията за независимостта от 4 юли 1776 г. Под краката ѝ са разкъсаните вериги на робството.
С времето Статуята на Свободата се превръща в символ на целите САЩ, наричана Miss Liberty (Госпожа Свобода) или Lady Liberty (Лейди Свобода, Свободната дама). Статуята има стотици копия с по-малки размери, сред които: близо до Айфеловата кула на остров в Сена, в един от парковете на Париж, в района на Токийския залив, в Сиатъл.
А вие имате ли снимка с Лейди Свобода? Можете да я споделите с нас, ако желаете, на страницата на списанието във Фейсбук.