Изкуство2 август 2019

Душата ти призовава моята...

Скоро се навършиха 215 години от рождението на Жорж Санд

Джуди Дейвис като Жорж Санд в "Илпромтю", 1991, реж. Джеймс Лапейн, снимка: kinopoisk.ru

Жорж Санд (1 юли 1804 – 8 юни 1876) е легендарна френска писателка. Това е литературният псевдоним на Амандин Орор Люсил Дюпен, по мъж баронеса Дюдеван. Начинът й на живот – стремежът към независимост, защита на правата на жената да си избира възлюбления, свободните маниери, мъжкото име и дрехи – всичко това прави Санд предтеча на феминизма през XX век.
Тя е автор на „Зима на Майорка", „Индиана", „Леон Леони", „Мопра", „Последната Алдини", „Орас", „Консуело" и мн. др. Жорж Санд има топли връзки с Ференц Лист и Фредерик Шопен, Проспер Мериме, Гюстав Флобер. Нека си припомним няколко епизода от най-красивитите любовни писма на Санд. До Алфред дьо Мюсе.

Опора ли ще ми бъдеш или господар? Ще ме утешиш ли за злините, които изстрадах, преди да те срещна? Ще узнаеш ли защо съм тъжна? Познаваш ли състраданието, търпението, приятелството? Ти си бил възпитан може би да вярваш, че жените нямат душа. Знаеш ли, че имат?… Другарка ли ще ти бъда или робиня? Желаеш ли ме или ме обичаш? Ще съумееш ли да ми благодариш, когато страстта ти бъде задоволена? Ще съумееш ли да ми кажеш, че съм те направила щастлив?… Знаеш ли какво е духовен копнеж, който никаква човешка ласка не може да приспи, нито да умори? Когато твоята любовница заспива в обятията ти, стоиш ли буден да я гледаш, да се молиш на бога и да плачеш? Оставаш ли задъхан и затъпял след любовните наслади или изпадаш в божествено опиянение? Чувствуваш ли все още, че имаш душа, когато изтръгваш тялото си от обятията на твоята любима?…

Аз ще мога да разбера твоята замечтаност и да придам красноречив език на твоето мълчание. Ще припиша на постъпките ти такова намерение, каквото пожелая. Когато ме погледнеш нежно, ще помисля, че душата ти призовава моята… Нека всичко си остане, както е: не научавай моя език; аз не искам да търся в твоя ония думи, които биха ти казали моите съмнения и страхове. Не искам да зная как минава твоят живот, каква роля играеш между хората. Бих желала да не зная името ти. Крий от мене душата си, за да мога всякога да вярвам, че е прекрасна…

Ами ако изтичам, когато ме обземе неудържима любов? Ако отида да звъня, докато ми отвори? Ако легна пред прага, докато мине през мене?… Ако му кажа: Ти още ме обичаш, страдаш от това, срамуваш се, но ме съжаляваш толкова много, та не можеш да не ме обичаш. Много добре виждаш, че те обичам, че мога да обичам само тебе. Целуни ме, не ми казвай нищо, нека не спорим; кажи ми няколко сладки думи; пожали ме, щом намираш, че съм още хубава… Когато усетиш, че чувствата ти линеят и раздразнението се връща, прогони ме, бъди груб, но не изричай никога ужасната дума: за последен път! Ще страдам колкото желаеш, стига от време на време, поне веднъж в седмицата, да потърся при тебе една сълза, една целувка, която ще ми даде сили и смелост за живот. Но ти не можеш да го сториш. Ах! Колко скоро ти дотегнах и колко бързо успя да се излекуваш и ти!

О, мои сини очи, няма да ме поглеждате вече! Не ще видя да се навежда към мене прекрасната глава, забулена в сладостна нега! Мое гъвкаво топло тяло, няма да ме притиснеш, както Елисей притиска мъртвото дете, за да го съживи. Няма да докоснете вече ръката ми, както Иисус докосва ръката на Иаировата дъщеря, с думите: «Стани, девойче!» Сбогом, мои руси коси; сбогом, мои бели рамене; сбогом на всичко, което е било мое! Сега през моите мъчителни нощи ще прегръщам борове и скали в горите, като крещя името ви и след като изживея мислено наслаждението, ще падна без свяст върху влажната земя…

Прочети още:
В живота има само едно щастие – да обичаш и да бъдеш обичан
140 г. от смъртта на първата феминистка Жорж Санд

Не е нужно да знаеш всичко - достатъчно е да разбираш
Ако щастлив вятър ни отвее един към друг, ще се поразходим отново из звездите