Изкуство10 август 2023

Топ 10 на романите за извънбрачни афери според The Guardian

От мъчителните прегрешения на Греъм Грийн до щастливите еротични приключения на Милан Кундера

Снимка: Джош Фелис, Unsplash

„Веригите на брака са толкова тежки, че са нужни двама, за да ги носят, а понякога и трима.“

Александър Дюма

Плътското желание дали е по-интензивно и дълбоко, когато възниква извън ограниченията на брака? По-силно ли е любовното чувство, когато то е встрани от семейното огнище? Това са въпроси, задаван от много писатели през вековете. Прелюбодеянието и другите варианти на извънбрачната романтика винаги са били ключови теми в художествената литература. Ето 10 любими на читателя романа за агониите и екстазите на изневярата – лято е, добро време за... четене.

1. „Краят на аферата“ от Греъм Грийн

Мъж писател – неженен, водещ солипсистично съществуване в Южен Лондон по време на Втората световна война – започва афера със съпругата на висш държавен служител. Той става обсебен от мисълта, че Сара е негова. Неговата ревност се подхранва от отчаянието. Защото знае, че вероятно никога няма да има хубав живот с нея и никога няма да са заедно наистина. Тя е ревностна католичка и за нея тази връзка е грях и мъка. По време на любовна среща започва бомбардировка, писателят е тежко ранен, изглежда мъртъв. Сара моли Бог да го пощади като обещава, че ако той оживее, тя ще се раздели с него. Брилянтно изграден роман за начина, по който страстта често може да се превърне в игра на обсебваща собственост.

2. „Мадам Бовари“ от Гюстав Флобер

Може да се каже, че съвременните романи за изневярата започват с шедьовъра на Флобер – защото това е първото художествено произведение, което се бори с кошмара на брака в най-прозаичния му вид. Флобер шокира пазителите на морала, като кара своята не много умна героиня, която се е омъжила за треторазреден провинциален лекар, да започне афера с командирован в градчето военен. Флобер не само изобретява така наречения жанр „отчаяна домакиня“, но също така изрича истина, която малцина тогава, а и сега искат да признаят: излизането от коловозите на верността често е отговор на скуката.

3. „Великденско шествие“ от Ричард Йейтс

Да, романът на Йейтс от 1961 г. „Пътят на революцията“ остава следвоенна американска класика. Но 15 години по-късно той създава друг шедьовър на националното отчаяние. „Великденско шествие“ проследява тъжните съдби на две сестри, които са силно разстроени след развода на родителите си. Сара продължава да бъде тъжна домакиня. Емили сключва катастрофален брак, скача от една недействаща връзка към друга, тихо прегръща алкохолизма. Това, което Йейтс улавя брилянтно в този строго изграден роман (фабулата се разгръща в пет десетилетия), е начинът, по който преминаването от една случайна връзка (често с женен мъж) към друга натрупва дълбоко вътрешно отчаяние… и още по-дълбока душевна болка.

4. „Пробуждането“ от Кейт Шопен

Абсолютен скъпоценен камък, публикуван за първи път през 1899 г. – сега се смята за забележителност в американската литература, въпреки че много привърженици на пуританското статукво тогава осъждат романа като аморален. Това е историята на Една, която е омъжена щастливо и съществува удобно в света на буржоазията на Ню Орлиънс. Но тя започна да се съмнява в начина, по който обществото я е принудило да играе ролята на обожаваща съпруга и доставчик на бебета. Един млад мъж й разкрива своите романтични копнежи, дори само мисълта за него стопля сърцето й. Друг ухажор открито предприема агресивни любовни тактики, докато съпругът на Една е извън града. Е, в истинския стил на 19-ти век всичко завършва трагично. Шопен се противопоставя на установените приличия, като показва сексуалните желания на омъжена жена извън задушаващото съпружеско легло.

5. „Анна Каренина“ от Лев Толстой

Един от централните крайъгълни камъни в канона на световната литература. Великолепен роман за състоянието на нацията, който също се занимава с абсолютната бъркотия на човешкото сърце и начина, по който най-голямата мистерия в живота може да се окажете самите вие. Извънбрачната любовна афера между двама аристократи се превръща в ярък портрет на царска Русия и в дързък (за времето си) трактат за обвинената плътска природа на живота извън брачното ложе. И оставя в световната литература дълбока следа с прозренията за непрекъснатия човешкия стремеж към щастие.

6. „Външни работи“ от Алисън Лури

Носител на наградата „Пулицър“ от средата на 80-те години, романът на Лури е остър поглед към една самотна, необвързана, необичана американска академична жена в отпуск в Лондон. Нейната интелектуална взискателност и мизантропия са преобърнати, когато по време на самолетния полет тя среща чепат, пушещ, предизвикателно неинтелектуален човек от Тълса. Въпреки че първоначално тя го отхвърля като женен коцкар, историята между тях се развива по необикновен начин. Умен, тихо проницателен роман за невероятните лабиринти на любовта.

7. „Измяна“ от Филип Рот

Много подценяван роман от годините на емигрантство на Рот в Лондон. Писател на име Филип, потънал в апатията на средна възраст, има афера с елегантна англичанка, която все още е на няколко години от вододелните 40, но е заседнала в катастрофален брак. Роман, почти изцяло съставен от диалог. Любовниците беседват преди или след най-съкровените си моменти, говорят много за тайната, остра и страстна интимност, която двама души внасят в часовете, които са отделили за своето тайно приключение.

8. „Заеко, бягай“ от Джон Ъпдайк

През 60-те години на миналия век на Ъпдайк се гледаше като на майстор на повествованието за изневярата в предградията. Но ранния му шедьовър „Заеко, бягай“ е въздействащ, но безкомпромисен портрет на проваленото американско обещание за безбрежен живот и задушаващата скука на брака. Уж банална история – баскетболната звезда от гимназията като студент се жени за бременната си любима и се опитва да свърже двата края с мрачна работа като търговски пътник. Впуска се в прелюбодейна афера. Присъщата музикалност на прозата на Ъпдайк тук е съчетана с визия за американския живот, която подчертава нуждата от еротика като начин за бягство от прозаичното.

9. „Непосилната лекота на битието“ от Милан Кундера

Можете ли да обожавате съпруга си, но въпреки това да имате множество афери? Защо сексът извън любовта (и клетвата за брак) трябва да се счита за нарушение на всякакви обществени норми? Да бъдеш натрапчиво привързан към сексуалния акт... това пристрастяване ли е или положителен екзистенциален избор? Тези сложни морални въпроси, за които няма еднозначни категорични отговори, се разиграват в Чехословакия, разтърсена от съветската окупация в разгара на Студената война. Вечно ослепителният роман на Кундера е фино настроен към противоречивото взаимодействие на либидото и условната стабилност на дългосрочната любов.

10. „Пощальонът винаги звъни два пъти“ от Джеймс Кейн

Кейн беше наистина велик писател, работещ в жанра на криминалната литература; хроникьор на малки отчаяни животи в Голямото американско нищо. „Пощальонът винаги звъни два пъти“ е директен разказ за скитник, който се озовава в закусвалня в един прашен ъгъл на Калифорния, собственост на някакво леке, притежаващо също така гараж и много млада, знойна американска съпруга, отегчена до отчаяние от съпруга си. Естествено, скитникът откликва на нейната сексуална нужда. Естествено, избухва любовна искра. Естествено, те започват да кроят заговор за смъртта на нейния съпруг. Написан със скромен лиризъм, това е най-добрият ноар за прелюбодеяние, писан някога.

Източник