Днес айну са най-голямото етническо малцинство в Япония. Някога, преди да бъдат покорени от войнствените ямато (чиито наследници са съвременните японци), айну населявали целия Японски архипелаг, заедно с днешните руски територии остров Сахалин и Курилските острови. Постепенно етносът е изтласкан към най-северния сред японските остров Хокайдо и отчасти на споменатите вече руски владения.
Никой не знае кога и откъде са дошли айните. За произхода им съществуват много версии – според една от тях те дошли от Сибир, според други изследователи произлизат от островите от Тихоокеанския регион и Австралия. Но по всичко личи, че айну нямат общ корен с жълтата раса – те са доста по-високи от японците, с бели кожи, европеидни черти на лицето, силно окосмени за разлика от азиатците, с чупливи коси. Антропологът Арнолд Ландор в началото на XX век ги описва като хора с дълбоко разположени очи с форма , типична за европейците, големи устни и изпъкнали скули.
Днес самите представители на етноса не могат да дадат отговор за своето минало – айну са почти претопени, историята им - загубена, а езикът почти мъртъв. Смята се, че около 100 души днес владеят оригиналния език на айну, според японските власти народът наброява 25 000 души, а според неофициални източници - около 200 000 души. Повечето от тях обаче са признали японския или руския за свой език.
Макар да са сравнително обособени като етнос, днес е трудно е да се каже, че културата и традициите на айните са запазени в чист вид. Липсата на собствена писменост и доминиращата японска култура в живота им до голяма степен са предопределили смесването на традициите им с японските. Записването на устното народно творчество като предания, легенди, песни и приказки започва едва преди 25 години. Знае се, че айну са имали анималистична религия, чийто тотем е мечката. Тя до ден днешен има централна роля във вярванията на народа.
Според една от доминиращите теории в края на миналия век, айну са сред първите народи, населили Северна Америка пред периода Джомон (14000 пр. Хр – 300 пр. Хр.) Това твърдение се основава в голяма степен върху намерените скелетни и културни доказателства в териториите, населявани от индиански племена в западните части на Северна Америка.